Решение № 341 от 5.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1347/2014 г.

Решение № 341 от 5.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1347/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационни жалба от пълномощника на гражданския ищец и частен обвинител Т. С. С. срещу присъда № 3 от 27.02.2014 г., постановена по ВНОХД № 6/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр. Силистра, с която постановената по НОХД № 203/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Силистра присъда е отменена в частта, с която подсъдимият М. В. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 159, ал. 1 НК, като с въззивния съдебен акт подсъдимият е оправдан по това обвинение. С въззивната присъда е изменен първостепенния съдебен акт в частта за наложеното на В. наказание за извършеното престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, като същото е увеличено от една година и шест месеца на три години "лишаване от свобода", както и е увеличен определения изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от три на пет години. С въззивната присъда е потвърден постановения първоинстанционен съдебен акт в останалата му част. В касационната жалба се релевират доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на закона по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 159, ал. 2 НПК и по отношение на размера на уважения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство. Поддържа се, че неправилно са били анализирани доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство, като незаконосъобразно решаващият съд е приел, че предаването на изготвения от подсъдимия В. запис с порнографско съдържание на съпруга на пострадалата С. не е съставомерно по чл. 159, ал. 2 НК. Поддържа се, че оправдаването по това обвинение почива на неправилен анализ на доказателствени материали, довел до погрешно установяване на релевантните за изхода на делото факти. Прави се оплакване и за неправилно определяне на имущественото обезщетение, дължимо от подсъдимия В. за претърпените от пострадалата С. неимуществени вреди, като се поддържа, че последиците от извършеното престъпление не са отшумели и в резултат на извършеното престъпление С. продължава да изпитва страх, стрес и унижение. С касационната жалба се моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. В хода на касационното производство защитникът оспорва касационната жалба като твърди, че изготвянето на материал, който има белезите на порнографски не е достатъчно, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 159 НК. Поддържа се, че правилно въззивният съд е оправдал В. по това обвинение, а ако бъде застъпено становището на касационния жалбоподател това би застрашило основни свободи на личността. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Твърди, че правилно въззивният съд е преценил, че осъществените от подсъдимия действия не представляват престъпление по чл. 159, ал. 1 НК, тъй като порнографския материал не е разпространен. Поддържа се, че правилно е определен и размера на дължимото от подсъдимия обезщетение, като са спазени изискванията на чл. 52 ЗЗД. Подсъдимият В. моли за справедливост. Твърди, че всичко написано в касационната жалба е лъжа. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от първоинстанционният и въззивният съд и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са правилно анализирани. При внимателно запознаване с текста на касационната жалба и конкретните оплаквания, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК може да бъде направен извод, че липсват възражения, свързани с направения от решаващите съдилища доказателствен анализ. Всички доводи на касационния жалбоподател се отнасят не до установените от съдебните състави релевантни факти по делото, а до правните изводи, направени по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 159 НПК. Ето защо касационният съд прецени, че не трябва да излага подробни съображения за това касационно основание, а единствено да посочи, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК и не се налага отмяна на атакувания въззивен съдебен акт на това основание. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: При правилно установените факти въззивният съд е направил неточни правни изводи относно извършването от страна на подсъдимия В. на престъпление по чл. 159, ал. 1 НК. В съдебният си акт въззивният съд е отменил постановената първоинстанционна присъда и е оправдал подсъдимия по обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 159, ал. 1 НК. Приел е, че за осъждането на В. е трябвало да бъде установено това, че той е разпространил създадения порнографски материал по начина, регламентиран в тази законово разпоредба. Като аргумент в подкрепа на тезата си е посочил и предходната редакция на нормата (в сила до 2002 г.). Касационната инстанция намира, че възприетото от въззивния съд не може да бъде споделено. При тълкуването на нормата на чл. 159, ал. 1 НК може да бъде направен извод, че законодателят е предвидил в диспозицията на текста осем самостоятелни изпълнителни деяния на това престъпление, като липсва основание да се приеме, че те не могат да бъдат осъществени самостоятелно. Неправилно съдът е свързал първото изпълнително деяние "създаване" на порнографски материал с последното "разпространяване" на такъв материал, като е преценил, че след като подсъдимият не е разпространил създадения от него видеоматериал действията му са несъставомерни. Неправилни са изводите и на първостепенния и на въззивния съд и по отношение на това, че В. не е разпространил порнографския материал. По делото безспорно е установено това, че той го е предал на свидетеля С., като по този начин е предоставил възможност на трето лице да възприеме съдържанието му. При тълкуването на нормата на чл. 159, ал. 1 НК липсва основание да се приеме, че за осъществяването на изпълнителното деяние е необходимо създадения материал да бъде разпространен на неограничен брой лица. В този случай би била приложима разпоредбата на чл. 159, ал. 2 НК, която се явява квалифициран състав по отношение на престъплението по чл. 159, ал. 1, пр. последно НК. Доколкото в хода на производството не се спори по отношение на авторството на инкриминираното деяние и това, че създадения продукт представлява порнографски материал оправдаването на подсъдимия по това обвинение е незаконосъобразно и представлява нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сходни изводи могат да бъдат направени и по отношение на предходните съдебни актове в частта им, с която изцяло е отхвърлен предявения от пострадалата С. граждански иск с предмет- претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 159, ал. 1 НК. В случая неправилно решаващите съдилища са преценили претенцията за неоснователна и са я отхвърлили изцяло, като не са съобразили това, че гражданския ищец е търпял неимуществени вреди от осъществените две форми на изпълнителното деяние по чл. 159, ал. 1 НК. Касационният съд изцяло се солидаризира с приетото от предходните съдебни състави по отношение на обвинението за извършване на престъпление по чл. 159, ал. 2 НК. Законосъобразно те са преценили, че действията на подсъдимия не могат да бъдат квалифицирани по този текст, тъй като В. не е разпространил създадения от него порнографски материал по начина, посочен в закона. При анализ на разпоредбата на чл. 159, ал. 2 НПК следва извод, че с действията си субектът на престъплението трябва да разпространи порнографски материал, като използва способ, даващ възможност на неограничена група хора да възприемат съдържанието му. Именно това е особеността на разпространението на информация при използването на интернет. Ето защо касационният съд прецени, че правилно подсъдимият е оправдан по това обвинение и жалбата в тази й част е неоснователна. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК и атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде отменен в частта му, с която е отменена постановената осъдителна присъда по отношение на обвинението за извършено от подсъдимия В. престъпление по чл. 159, ал. 1 НК, като делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение