Решение № 9895 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Ф., подадена чрез адв. Сенков, против решение № 1307 от 22.04.2026 г., постановено по административно дело № 819/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена заповед № РД-12-497/26.09.2025 г. на заместник-кмета по „Териториално развитие“ на Община Плевен. Твърди се липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт, излагат се и оплаквания за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът – заместник-кмета по „Териториално развитие“ на Община Плевен, не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-12-497/26.09.2025 г. на зам.-кмета по „Териториално развитие“ на Община Плевен, с която на жалбоподателя Р. Р. Ф. е наредено да премахне незаконни строежи, намиращи се в гр. Плевен, ПИ с идентификатор 56722.661.53 по КККР, с административен адрес гр. Плевен, [улица], представляващи: „Жилищна сграда“, разположена на вътрешната граница със съседния ПИ с идентификатор 56722.661.54 по КККР, „Постройка“, разположена на вътрешната граница със съседния ПИ с идентификатор 56722.661.52 по КККР и на разстояние 2,85м от границата с ПИ с идентификатор 56722.661.62 и „Баня с тоалетна“, разположени на вътрешната граница със съседните ПИ с идентификатори 56722.661.62 и 56722.661.54 по КККР на гр. Плевен, изпълнени без необходимите строителни книжа. Пред първоинстанционния съд не се спори, че оспорващият е извършител на процесните строежи и че той не разполага със строителни книжа за тях, с оглед на което посочените строежи са приети за незаконни, поради установената липса на строителни книжа и предмет на разрешаване са въпросите дали процесните строежи съответстват на постройките по удостоверение № РД-У-150/13.10.1989 г., които са нанесени в КККР на гр. Плевен и дали същите са търпими. От фактическа страна е прието за установено, че в общински поземлен имот с идентификатор 56722.661.53 по КККР на гр. Плевен е имало сгради, описани в удостоверение № РД-У-150/13.10.1989г. и отразени в КККР с идентификатори 56722.661.53.1 и 56722.661.53.2, представляващи жилищна сграда на 1 етаж от 2 стаи със застроена площ 30 кв.м. и друга сграда от 21 кв.м. Според доказателствата по делото, включително съдебно-техническата експертиза, тези постройки са премахнати, а в имота са изпълнени нова „Жилищна сграда“ на вътрешната граница със съседния ПИ 56722.661.54, „Постройка“ на вътрешната граница със съседния ПИ 56722.661.52 и на 2,85 м. от границата с ПИ 56722.661.62, и „Баня с тоалетна“ на вътрешната граница със съседните ПИ 56722.661.62 и 56722.661.54. От правна страна е прието за установено, че постройките не са идентични със съществувалите според удостоверение № РД-У-150/13.10.1989г., налице е ново строителство. Строежът на новите две жилищни сгради в имота е започнал през м. февруари 2023г. и е завършил през м. април 2023г., санитарният възел е изграден в същия период, а постройка № 4 е изградена през лятото на 2025г. С оглед така установения период на построяване, е прието, че постройките не отговарят на условията за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. На следващо място, съгласно действащия ПУП, УПИ I, кв. 4 по плана на гр. Плевен (в който се намира ПИ с идентификатор 56722.661.53) е отреден „За Детски дом“, поради което извършеното строителство в имота не съответства на подробния устройствен план, което също прави трите постройки недопустими по действащите строителни правила и нормативи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е установил относимите факти и е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като правилно е прието, че същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалноправните разпоредби. Неоснователно се явява възражението на касатора за липса на компетентност на издателя на акта. Както първоинстаницонният съд правилно е приел, заместник-кметът на община Плевен, с ресор „Териториално развитие“, е надлежно овластен от кмета на община Плевен да изпълнява функциите и правомощията на кмета на общината като административен орган по ЗУТ, видно от представената по делото заповед № РД-10-1696/04.10.2024г. на основание §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Доколкото в текста на тази заповед не са посочени изключения, то следва, че заместник-кметът на община Плевен е овластен с всички правомощия на кмета по ЗУТ, включително да издава заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Касаторът настоява за неправилност на извода на съда, че в процесния случай е извършен нов строеж. Според него на съществувалите в поземления имот сгради е извършен основен ремонт. Това твърдение е неоснователно. Според § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ "основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Фактите по спора са установени правилно от първоинстанционния съд, като е съобразено необореното заключение на вещото лице, че съществувалата в имота сграда с идентификатор 56722.661.53.2 е била с кирпичени зидове и е премахната, докато новата сграда № 1 по скицата на вещото лице е с тухлени ограждащи зидове, с нов покрив и с различна конфигурация. Малка част от съществувалите стени на старата сграда с идентификатор 56722.661.53.2 са останали в обема на постройка № 2 по скицата на вещото лице, но са надстроени на височина, като тази сграда не е предмет на заповедта за премахване. С оглед на това, фактите сочат безспорно, че не е налице основен ремонт на съществуващи сгради, а нов строеж, изпълващ хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - изпълнен е без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. От друга страна, основният ремонт на строеж също представлява строеж по разпоредба на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тоест подлежи на разрешителен режим, за спазването на който по делото не са налице доказателства. Според вещото лице, дори да се приеме, че новата жилищна сграда е изградена в част от обема на съществувалата преди, при констатираното премахване на старата сграда и изграждане на нова, с нови стени от различни материали и нов покрив, е извършено преустройство и ново строителство. Според § 184, ал. 8 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. Изводът на съда относно периода на извършване на строежа е правилен, като основан на надлежно събрани по реда на ГПК доказателства, тъй като сателитното заснемане на процесните постройки е част от надлежно назначената, компетентно изготвена, неоспорена от страните и приета от съда съдебно-техническа експертиза. Според трайната съдебна практика картов и снимков материал от датирано заснемане, извършено от приложенията "Гугъл мапс“, „Гугъл ърт“ и „Гугъл стрийт вю“ се ползва като годно доказателствено средство при установяване на времето на извършване на строежите. В касационната си жалба касаторът прави възражение, че процесната заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК и правото на личен и семеен живот по чл.8 от ЕКПЧ, тъй като строежът, който е неин предмет, е единствено жилище на семейството му. Такива възражения не са правени пред първоинстанционния съд, нито са представяни доказателства в подкрепата им. Чл. 148, ал. 1 от ЗУТ императивно постановява, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, поради това с издаване на процесната заповед не е нарушен принципът за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Към касационната жалба не са представени доказателства, че процесния строеж е единствено семейно жилище на касатора, поради което възражението му за нарушаване на чл.8 от ЕКПЧ остава недоказано. За пълнота следва да се отбележи, че намесата при упражняване на "правото на жилище" по чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧОС е от вида по ал.2 на същата разпоредба - намеса на компетентен орган на власт, предвидена в Закона за устройство на територията, допускащ премахване на незаконни строежи с жилищно предназначение. Мярката е в съответствие и на целта по посочената норма, тъй като е насочена включително към охрана на здравето на обитателите на сградата, доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са регламентирани и с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на оспорващия и обществения интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу незаконното строителство. В случая строителството е извършено без разрешение и одобрени строителни книжа и следователно нарушава националните строителни регулации. Поради това оспорената заповед, издаването на която има своето основание в националното законодателство и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл. 8 от ЕКПЧОС интерес на оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При постановяване на оспореното решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата по делото съдебно-техническа експертиза е правилно кредитирана и е обсъдена заедно с останалите доказателства. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и съобразени с материалния закон. По изложените мотиви оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора съдебно-деловодни разноски не се следват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,