Решение № 61 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 44/2009 г.

Решение № 61 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 44/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. П. Г. против решение № 177 от 27. ХI.2008 г. по внохд № 325/2008 г. на Варненския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на основанията, посочени в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Не е посочено, какво искане се прави. В писмената си защита, г. иска да бъде оправдан. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, преценена от повереника на частните обвинители П. П. Й. и Ж. П. Ж., и от представителят на Върховната касационна прокуратура за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 9 от 19.V.2008 г. по нохд № 535/2006 г. на Силистренския окръжен съд, г. П. г. е признат за виновен в това, че на 24.IХ.2001 г. в Разград е управлявал лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с ре г. № Р* в нарушение правилото на чл. 20, изр.трето ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 74-годишната Й. Б. Ж. от с.град, настъпила на 21. Х.2001 г., като след пътнотранспортното произшествие г. е направил всичко зависещо от него да окаже на пострадалата помощ, за което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК е наказан с 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл. 343г НК г. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 г. С обжалваното решение горната присъда е изменена, като са намалени на по 6 месеца сроковете, за които г. е лишен от свобода и от правото да управлява МПС. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание. Последното е налице тогава, когато приетите за установени факти сочат, че материалният закон или е бил приложен неправилно, или не е бил приложен законът, който е следвало да се приложи - чл. 348, ал. 2 НПК. Такива доводи в подкрепа на твърдяното закононарушение няма. Подсъдимият и защитникът му оспорват правилността на приетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка с доводи, които следва да се отнесат към посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК касационно основание и като такива ще бъдат обсъдени. Възраженията срещу приетите за установени факти са две: че подсъдимият се е движил правомерно, в дясната при еднопосочно движение лента, и че пострадалата е пресякла пътя внезапно, в опасната зона на спиране на автомобила, излизайки иззад разположен в близост до десния бордюр контейнер за смет. Според жалбоподателя и двете му възражения са основателни: първо, защото разположението на автомобила след контакта му с пострадалата е установено от "абсолютно всички свидетели по безспорен и категоричен начин", второ, защото петорната комплексна експертиза била негодно доказателствено средство, след като в нея били включени "предубедени" експерти, с ангажирано становище по предходна тройна автотехническа експертиза, която експертиза съдът бил приел за "необоснована и неправилна" и, трето, защото не било уважено искането от страната на подсъдимия за констатиране на подпомагащи защитната му позиция противоречия между показанията, дадени от свидетелката В. Н. сега и тези, които е дала при разглеждането на нохд № 187/2003 г. Всеки от изброените доводи действително насочва към допуснати при разглеждането на делото процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, но нито един от тях не е основателен. Твърдението, че всички свидетели, очевидци на настъпилата след произшествието ситуации и, в частност, на разположението върху пътното платно на пострадалата и на управлявания от подсъдимия лек автомобил, са заявили местоположение на автомобила "в дясната лента" по посока на движението му, "на около 1 метър" от десния бордюр, е невярно. За това, къде се е намирала колата след удара, са свидетелствали Й. М. Й., П. Р. С., Д. Д. Д., познати на подсъдимия, като първите двама са негови колеги, занимаващи се с таксиметрова дейност, а третият е бивш колега на подсъдимия от времето, когато г. е работил в системата на МВР - В. Н. Н., позната на пострадалата, с която са били заедно непосредствено преди инцидента - Д. Н. Д. и Б. Н. П. познанство с подсъдимия или пострадалата. Според Й. и Д., непосредствено след ПТП колата на подсъдимия е била разположена изцяло в дясната по посока на движението му лента. Според Н. колата е била "по-близо до десния бордюр по посока на движението". Стефанов и Д. са възприели автомобила като разположен косо върху платното - според С., под 45-ов ъгъл спрямо оста на пътя - с предна част, сочеща към бетонната стена зад десния бордюр и задна част, насочена към "бордюра на разделителната ивица" /показания на Д. Д./, която е в ляво по посоката на движението. И, накрая, Б. П., който е наблюдавал разположението на участниците след произшествието от прозореца на дома си, разположен над мястото на конфликта, е фиксирал леката кола като намираща се "по средата на улицата", "еднакво отдалечена от единия и другия бордюр" /показания на Б. П. /. От казаното дотук е повече от ясно, че 6-мата очевидци са възприели по 3 напълно различни начина местоположението след удара на управлявания от Г. лек автомобил, от което пък следва неистинността на твърдението, това местоположение да е заявено еднакво от "абсолютно всички свидетели по безспорен и категоричен начин". Невярни са, на следващо място, всички твърдения, относими към годността като доказателствено средство на комплексната експертиза, състояща се от четирима автоексперти и един медик, назначена в проведеното на 23.III.2007 г. в първата инстанция съдебно заседание и изслушана в проведеното на 19.V.с. г. такова. Неистинността на твърдението произтича преди всичко от неправилно възприетия от жалбоподателя мотив за назначаването от съда на петорната експертиза, а именно, че по предходната тройна автотехническа експертиза, даденото заключение "не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност". Такива съображения не са ръководили първоинстанционния съд и това недвусмислено следва от отразеното в протокола за проведеното на 23.III.2007 г. съдебно заседание. За да пристъпи към назначаването на разширена експертиза, съдът е изхождал не от необосноваността или неправилността на заключението към тройната експертиза, изготвена от инженерите Ж. Ж., В. К. и Ив. Г., а от съществуващи противоречия между това заключение и заключението на вещото лице инж. Ж. Г., изготвил единичната експертиза при първото досъдебно разследване. Т.е. първоинстанционният съд не е имал съмнението, че заключението на тримата експерти е необосновано и неправилно, а е целял постигането на максимална яснота при изясняване механизма на пътнотранспортното произшествие. От гледна точка на тази цел, петорната комплексна експертиза се явява допълнителна по смисъла на чл. 153 НПК, а и нито по отношение на допълнителната, нито по отношение на повторната експертиза е поставено ограничение за неучастие в тях на експерти, дали заключение по предходни експертизи. Невярно е накрая и твърдението, че свидетелката В. Н. била дала различни показания при разпита й в проведеното на 16.Х.2003 г. по нохд № 187/2003 г. на отвелия се от разглеждането на делото Разградски окръжен съд, и при разпита й на 23. Х.2007 г. по нохд № 535/2006 г. Съпоставката между казаното от свидетелката и при двата разпита показва пълно покритие и съдът с основание е отхвърлил неоправданото искане от защитника на подсъдимия. В заключение може да се каже, че фактите, които двете инстанции са приели за установени, са изведени от събрани по надлежния процесуален ред доказателствени средства. Последните са обсъждани самостоятелно и в съвкупност с анализ на съществуващите противоречия и даване на конкретен отговор за и срещу кредитирането на едни или други от тях. Твърденията на подсъдимия и съпругата му, свидетелката Ат. Г., експертите убедително са отхвърлили както в частта им, че подсъдимият е управлявал автомобила си в дясната по посока на движението му лента, така и в частта, че пострадалата Й. Ж.е била невидима за водача, тъй като е излязла на пътното платно внезапно иззад намиращ се вдясно по посока движението на автомобила контейнер за смет. Впрочем за извода, че пострадалата е била видима за водача и е предприела пресичане на пътното платно не зад, а пред въпросния контейнер, не е било необходимо и експертно становище, защото снимковия материал, приложен към, макар и не съдържащия никакви констатации, първи огледен протокол, ясно показва несъстоятелността на подобно твърдение, а това потвърждават и живеещите в близост до мястото на произшествието Б. П. и В. Н., и служителят от КАТ - Разград, К. Д., посетил мястото не дълго след произшествието и констатирал невъзможността човек да премине между контейнера за смет и изградената зад него бетонна стена, което място е било изцяло обрасло с бодливи храсти. Правилно е прието, след цялостния анализ на доказателствените материали, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, съобразена с ограниченията за населено място, в лявата половина на еднопосочното пътно платно, при неограничена видимост е могъл да забележи стъпването на пострадалата върху платното, когато е отстоял на около 88 м. от нея и при опасна зона за спиране от около 31 м. при скорост от около 50 км/ч., е имал техническата възможност да намали и спре далеч преди мястото на конфликта. Че това не е станало, се дължи единствено на липсата на своевременно възприемане на пресичащата пешеходка като опасност за движението и на съответно правомерно реагиране на тази опасност, при което наказателната отговорност на г. е ангажирана като естествена последица от нарушаването правилото на чл. 20, изр.трето ЗПД, което нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото със съставомерен резултат ПТП. Оплаквания, както в жалбата, така и в защитата от подсъдимия, налагащи обсъждане на посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК касационно основание, няма, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение