Решение № 5491 от 25.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. АНГЕЛОВ срещу Решение 4703 от 8.07.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 3651/2022г. С него се отхвърля жалбата му против Решение 2153-21-152 от 23.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение като неоснователна негова жалба срещу разпореждане 21221614072 от 1.01.2022г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С Решението на Директора на ТП на НОИ София град е приета за неоснователна жалба на В. Ангелов относно преизчисляването на пенсията му за осигурителен стаж и възраст от 25.12.2021г. на основание §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО в размер на 1250.54 лева. Счита, че при определяне размера на пенсията следва да бъде включено увеличението от 1.07.2017г. с 2.364%, от 1.07.2018г. с 3.819% и от 1.07.2019г. с 5.7 %. Прието е, че с размерът на пенсията, определен с новата тежест на осигурителния стаж, която е в сила от 25.12.2021г. не подлежи на увеличение с процент 3.8 за 2018г., съответно с 5.7 за 2019г., тъй като тези проценти са приложими само за 2018 и 2019г., когато тежестта на стажа е била по ниска. С тях се е гарантирало, че при преизчисляване на пенсиите през 2018г. с по висока тежест на осигурителния стаж 1.169, полученият размер не може да бъде по малък от размера на пенсията, получаван към 30.06.2018г., изчислен с по малката тежест на осигурителния стаж 1.126, умножен по процент 3.8. Посочено е, че по аналогичен начин и през 2019г. пенсиите са преизчислени с по висока тежест на осигурителния стаж 1.2 като отново получения размер не може да бъде по малък от получавания размер на пенсията към30.06.2019г., изчислен с по малката тежест на осигурителния стаж, умножен по 1.169, умножен по процент 5.7. По тази причина определените проценти за увеличение 3.8 за 2018г. и 5.7 за 2019г. не могат да бъдат прилагани при преизчисляване на пенсиите от 25 декември 2021г. с тежест 1.35 на сто за годините зачетен осигурителен стаж без превръщане. Решението е обжалвано пред съда с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата и я отхвърлил като неоснователна, като при съобразяване приложението на материалния закон е стигнал до изводите от фактическа и правна страна, изложени в обжалвания административен акт. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите се излагат и в писмено становище. Ответникът по касационната жалба Директорът на ТП на НОИ София град взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Спорът е правен и се свежда до приложението на § 7е от ПЗР на КСО относно преизчисляване на отпусната пенсия с прилагане на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след отпускане на пенсията. Разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО е, че отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021г. с процент 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021г. включително. Спорът е правен и са неоснователни доводите за неправилно определяне на размера на пенсията, поради не отразяване на преизчисленията, извършени през предходни години. Разпоредбата на § 7е от ПЗР на КСО не представлява увеличение на стария размер на пенсията с точно определен процент, а е ново преизчисляване на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установена тежест 1.35% при по висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания, преизчислявания и индексации. Преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015г. за 2017г. и 2018г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на §7е ал. 2 от ПЗР на КСО. Преизчислението по § 7 от ПЗР на КСО замества тези по § 53 и по чл. 7в, като запазва същата философия на закона-увеличението на пенсията да стане или за по висок процента на осигурителния стаж, или при директно увеличение на пенсията с определен коефициент, но изчислена по предходния, по нисък процент на осигурителния стаж, без двата метода да се наслагват, които методи не са кумулативни, а алтернативни. В съда е формирана съдебна практика в този смисъл, изразена в решения по адм. дела 5697/2022г., 7078/2022г., 5480/2022г., 6635/2022г. 6088/2022г., 9215/2022г., 9291/2022г. 7293/2022г., 7458/2022г., която практика се споделя напълно от настоящия състав. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение