Решение № 6308 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2015 г.

Решение № 6308 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "С. Г. Г." ООД срещу Решение № 284 от 14.07.2015 г. по адм. дело № 4/2014 г. по описа на Административен съд - В. Т., VIII състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 04251300015/22.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 544/19.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново към Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), в частта с която е доначислена лихва в размер на 8 915,49 лева във връзка с договор за правна помощ с адвокат В. Г. и 8 997,23 лева във връзка с фактура № 217/30.03.2012 г. по издадена от ЧСИ Й. Ц. на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда, че органите по приходите правилно са извършили доначисляване на лихви, тъй като данъчният кредит по процесните фактури е ползван преждевременно. Иска да бъде отменено решението и да се отмени РА в тази му част. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Кирчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - В. Т. е бил ревизионен акт № 04251300015 от 22.08.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 544 от 19.11.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, с който са доначислени лихви в размер на 8 915,49 лева във връзка с фактура № 0000000001/30.03.2012 г., издадена от адвокат В. Г. и 8 997,23 лева във връзка с фактура № 217/30.03.2012 г., издадена от ЧСИ Й. Ц.. В хода на ревизията е констатирано, че адвокат Герова е издала фактура № 0000000001/30.03.2012 г. с данъчна основа 1 000 000 лева и ДДС 200 000 лева на "С. Г. Г." ООД с предмет "авансово плащане по договор за образуване на 10 000 дела с единична цена 100 лева". Към датата на издаване на фактурата "С. Г. Г." ООД е извършило плащания към Г. в размер на 195 920,04 лева за периода след подписване на договорите. Следващите плащания са в следващите данъчни периоди. За данъчен период м. 03.2012 г. "С. Г. Г." ООД е ползвало правото си на данъчен кредит в размер на 200 000 лева по посочената фактура. В хода на ревизията е установено, че плащанията по фактурата в пълен размер са осъществени на 30.04.2013 г. В. Г. е издала окончателна фактура № 0000000031/7.05.2013 г. на ревизираното лице с нулеви стойности, в която е приспаднато извършеното авансово плащане по фактура № 0000000001/30.03.2012 г. С оглед на това приходните органи са изложили, че за неправомерно ползвания данъчен кредит в данъчен период м. 03.2012 г. в размер на 167 346,66 лева (разликата между начисления ДДС в размер на 200 000 лева и изискуемият ДДС в размер на 32 653,34 лева). Във връзка с последвалите плащания по фактурата, са начислени лихви по реда на чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 8 915,49 лева. Установено е от приходните органи, че ЧСИ Й. Ц. е издал фактура № 0000000217/30.03.2012 г. на ревизираното лице с данъчна основа 840 000 лева и ДДС в размер на 168 000 лева с предмет "авансово плащане по договор за образуване на 8 000 дела". Изложено е, че ревизираното лице не е извършило плащане на фактурата в данъчен период м. 03.2012 г. Същото е ползвало право на данъчен кредит по всички фактури, издадени от ЧСИ Й. Ц. за ревизирания период. Цялата стойност на фактура № 0000000217/30.03.2012 г. е сторнирана с издаването на кредитни известия. За неправомерно ползвания данъчен в данъчен период м. 03.2012 г. и във връзка с издадените кредитни известия към фактура № 0000000217/30.03.2012 г. са начислени лихви по реда на чл. 175, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 8 997,23 лева. Съдът е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на РА. Съдът е приел за безспорно между страните наличието на реални доставки по процесните фактури. Изложил е, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че му е отказано право на данъчен кредит. Посочил е, че органът по приходите е приел, че данъчен кредит се следва да ревизираното лице по принцип с оглед доказано настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, но това право не е надлежно упражнено в м. 03.2012 г., поради което да начислени лихви по реда на чл. 175, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Изложил е, че единственият спор по делото е дали се дължат лихви и върху каква стойност по смисъла на чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Съдът е приел, че резултатът за данъчния период представлява разлика между общата сума на данъка, изискуем от лицето и общата сума на данъчния кредит, който е упражнен, и че публично задължение представлява декларирания от данъчно задълженото резултат за м. 03.2012 г. Изложил е, че органът по приходите твърди, че с посочения резултат следва да се коригира с неправомерно ползвания данъчен кредит, поради което му начисляват лихва, която е отговорност за неизпълнение на данъчно задължение. Първоинстанционният съд е посочил, че след като органът по приходите е установил наличие на главното задължение като резултат за м. 03.2012 г. това обосновава акцесорно задължение за лихва. Следователно, лихва се дължи за невнесен в срок данък, който се определя като резултат за съответния данъчен период, а не следва да се дължи за неначисления данък. Последният не подлежи на ефективно внасяне, а на такова подлежи резултатът за периода, в чието формиране участва, поради което съдът е приел, че е налице лишаване на фиска от него. В резултат на неправомерно упражнено от жалбоподателя право на данъчен кредит в м. 03.2012 г., се променя резултатът за периода с посочените суми, поради което остава непогасено задължение за ДДС, за което законосъобразно са начислени лихви, на основание чл. 175 от ДОПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху наличието на предпоставките за прилагане на чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Касационната инстанция намира, че както в ревизионният акт, така и в обжалваното решение са налице вътрешни противоречия. От една страна, не е отказано правото на данъчен кредит на "С. Г. Г." ООД за данъчен период м. 03.2012 г. по фактура № 0000000001/30.03.2012 г., издадена от адв. Герова и фактура № 0000000217/30.03.2012 г., издадена от ЧСИ Й. Ц.. От друга страна, както приходните органи, така и съдът са изложили, че правото на данъчен кредит на "С. Г. Г." ООД за данъчен период м. 03.2012 г. по процесните фактури е ползвано неправомерно. С оглед на това са начислени лихви на ревизираното лице по чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В случая не е доказано да са налице неплатени в законоустановените срокове публични задължения. И двете процесни фактури се отнасят до авансово плащане. Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. В конкретния случай безспорно е установено, че по фактура № 0000000001/30.03.2012 г., издадена от адв. Герова, ревизираното лице е платило в данъчен период м. 03.2012 г. сумата от 195 920,04 лева, вместо дължимата в размер на 1 200 000 лева. Правилно приходните органи са изложили, че разликата от начисления ДДС (в размер на 200 000 лева) и изискуемия ДДС (32 653,34 лева), в размер на 167 346,66 лева е начислена неправомерно. С оглед на това е правилно и заключението, че за "С. Г. Г." ООД не е възникнало право на данъчен кредит в размер на 167 346,66 лева за данъчен период м. 03.2012 г. Въпреки това неправилно приходните органи са му признали право на данъчен кредит за процесната фактура в пълния размер на 200 000 лева. Същото се отнася и до фактура № 0000000217/30.03.2012 г., издадена от ЧСИ Й. Ц.. След като в данъчен период м. 03.2012 г. не е извършено плащане от "С. Г. Г." ООД по същата в размер на 1 008 000 лева, то неправилно приходните органи са му признали право на данъчен кредит в размер на 168 000 лева. Въпреки изложеното след като с процесния ревизионен акт на "С. Г. Г." ООД не е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури, не е налице основание за начисляване на лихви по смисъла на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, тъй като не е обосновано наличието на неплатени в законоустановените срокове публични задължения. След като не е установено с ревизионният акт наличие на главно задължение, то няма как да бъде определено акцесорно такова - лихви по чл. 175, ал. 1 от ДОПК. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, с оглед на което следва да бъде постановено ново, с което РА в тази част да бъде отменен. Във връзка с разноските: Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на "С. Г. Г." ООД сумата от 3500 лева, представляваща разноски, направени пред първата инстанция по списък за разноски (л. 79 от делото). За касационната инстанция на "С. Г. Г." ООД не се следват разноски, тъй като не са претендирани такива. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение