Решение № 13464 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2019 г.

Решение № 13464 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Трендафилова против решение № 218 от 27.11.2018 г. по адм. дело № 178/2018 г. на Административен съд – Ямбол в частите, в които е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-5-208/27.06.2018 г. на кмета на община Болярово, с което е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за УПИ III- 218, ПИ 219 и ПИ 220 и е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд в оспорената част е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който заповедта на кмета на община Болярово да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Болярово не изразява становище. Ответниците: ЕТ "Д. Иванов – 93", гр. Болярово, "Найс билдинг рент" ЕООД, гр. София и община Болярово също не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Ямбол в оспорената част е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № РД-5-208/27.06.2018 г. на кмета на община Болярово. С административния акт е одобрен проект за изменение на ПУП- ПРЗ за УПИ III- 218, ПИ 219 и ПИ 220, кв. 25 по плана с. Горска поляна. Съгласно действащия ПУП на с. Горска поляна, одобрен със заповед № 6451/30.06.1942 г. ПИ 220 и ПИ 219, собственост съответно на жалбоподателката Трендафилова и на ответника в настоящото производство ЕТ "Д. Иванов – 93", гр. Болярово са урегулирани в УПИ II-220, 219 кв. 25, а за ПИ 218 по същия план е отреден УПИ III- 218, собственост на "Найс билдинг рент" ЕООД, гр. София, сега ответник. Имотите са отредени за нискоетажно жилищно застрояване. Одобреният с оспорената заповед проект за изменение засяга трите имота като предвижда ПИ 219 и УПИ III- 218 да се урегулират в общ УПИ III- 218, 219, кв. 25, отреден за жилищно застрояване, обществено обслужване, социални услуги и място за настаняване, а ПИ 220 да се урегулира в самостоятелен УПИ II-220, кв. 25, предназначен за жилищно строителство. Заповедта е издадена по искане на собствениците на ПИ 219 и ПИ 218. При тези факти изводът на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед не може да бъде споделен. Съгласно чл. 134, ал. 2 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при условията на чл. 134, ал. 1, както и в хипотезите, изброени в чл. 134, ал. 2, т. 1- т. 8 ЗУТ. В случая заповедта е издадена без да е изпълнено нито едно от основанията, предвидени в закона. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която първоинстанционният съд приема като основание за постановяване на акта, регламентира, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собствениците на имотите, предмет на самия план (чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ), както и на носителите на ограничени вещни права върху тях и на концесионерите. В случая установените в текста предпоставки не са изпълнени и заповедта е издадена в нарушение на цитираната норма, тъй като съгласие на собственика на ПИ 220 жалбоподателката Трендафилова за изменението на плана не е дадено. Поради това и тъй като не е установено нито едно от останалите основания, предвидени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за изменение на действащия ПУП- ПРЗ на с. Горска поляна в частта за УПИ II- 220, 219 и УПИ III- 218, кв. 25 (липсват всякакви доводи и твърдения в този смисъл), настоящата инстанция приема, че не са налице законови предпоставки за издаване на оспорената заповед. Същата е постановена без основание и поради това е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в противоречие със закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е основателен. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд не излага мотиви по всички доводи на жалбоподателката. Възражението в представените писмени бележки относно липсата на основания по чл. 134 ЗУТ за постановяване на заповедта не е обсъдено и съображения в този смисъл не са изложени в съдебния акт, в който декларативно е прието, че заповедта е издадена при условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, а несъгласието на Трендафилова не е коментирано. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Ямбол в оспорената част. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Болярово да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, община Болярово следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката Д. Трендафилова сумата 820.00 лв., разноски по делото пред двете инстанции, включващи 70.00 лв. държавна такса за двете инстанции, 350.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 400.00 лв. възнаграждение за адвокат пред касационната инстанция. Разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в първоинстанционното производство, не следва да бъдат присъждани, тъй като представеният по – делото договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Трендафилов, като пълномощник на жалбоподателката Д. Трендафилова и адв. Кондев съдържа данни за договорено, но не и за платено възнаграждение (внесена сума в договора не е посочена). По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,