Решение № 3504 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2013 г.

Решение № 3504 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК - по 2 касационни жалби срещу решение № 599/11.03.2013 г. по адм. дело № 398/2012 г. по описа на Административен съд-Варна: 1. на началника на СГКК-Варна и 2. на Красимира Любенова Мавродиева, Иво Любомиров Стоянов и Станислава Любомирова Стоянова, тримата от гр. Варна. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответниците Лизелотте Клара Мюлер Ефтимов и Пеер Богомилов Евтимов вземат становище за основателност на жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими-подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно ( издателят и лицата, за които отменения акт е благоприятен) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. С обжалваната част от решение е отменена частично заповед на началника на СГКК-Варна за изменение на КК и КР на гр. Варна. Прието е, че заповедта е незаконосъобразна, защото е издадена без подписване на акт за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица и не е доказано това да е в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което да е разрешен спора за материално право, с който са свързани непълнотите и грешките. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания по делото са обосновани от събраните по делото доказателства и правилно разпределение на доказателствената тежест относно релевантните факти. Решаващият съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила със заличаване на експертизата, за която не е внесен определения депозит от лицата, в чиято тежест е доказването на обстоятелствата, за които е назначена. Правилни са изводите на съда, че в случая непълнотите и грешките в КК, изменена с оспорената заповед, са свързани със спор за материално право, който не е разрешен с цитираното в заповедта ( и в първата касационна жалба) съдебно решение "№ 1029/09.04.2009 г. на ВРС" по гр. д. 1921/2005 г. - постановено по облигационни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД. Мотивите на това решение не се ползват със СПН. Другите приложени по делото съдебни решение не са основания за издаване на оспорената заповед и спрямо тях не може да се извърши преценката за материалната й законосъобразност. Мотивите на административният акт не може да се допълват след оспорването му по съдебен ред. Отделно от това, с тези решения не е разрешен между всички заинтересувани страни спора за материалното право и за процесната граница. Изменението на действащата КК на основание на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР без подписване на акт за непълноти и грешки е възможно само в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по специалния иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, придружено със скица върху която е отразено точното местоположение на спорната граница. С това съдебно решение трябва да са решени със СПН вещния спор и спора за граници и то замества акта за непълноти и грешки. Не са такива решенията, на които се позовават касаторите по втората касационна жалба. Като е достигнал до верни правни изводи, които съответстват на приложимия материален закон и които се споделят изцяло от настоящата инстанция, административният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,