Решение № 160 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 216/2011 г.
ВКСII гражданско отделение12.05.2011 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1402/12.11.2009 г., постановено по гр. д. № 1072/2009 г. от Окръжен съд - Варна, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, от Р. Х. Н. от [населено място], кв. А., [жк], [жилищен адрес] като неоснователна. ОСЪЖДА Р. Х. Н. от [населено място], кв. А., [жк], [жилищен адрес] да заплати на Г. К. С. от [населено място], кв. А., [жк], [жилищен адрес] сумата 150 лева, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 от ГПК. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 160 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 216/2011 г., II г. о., ГК, докладчик Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1402/12.11.2009 г., постановено по гр. д. № 1072/2009 г. от Окръжен съд - Варна. Ответниците по молбата я оспорват с писмен отговор, като в открито съдебно заседание се явява ответникът Г. С., която поддържа оспорването на молбата относно нейната основателност. С решението, чиято отмяна се цели по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения, въззивния съд е приел, че спорния обект не представлява самостоятелен обект, доколкото не отговаря на техническите изисквания за такъв, съобразно изискванията на чл. 113 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. Съдът е приел, че процесния имот, намиращ се в подпокривното пространство на сградата, в която ищците притежават в индивидуална собственост жилища при режим на етажна собственост, е преустроен и пригоден за живеене, но без да е било налице към момента на преустройството съгласието на всички етажни собственици. Въз основа на горното, въззивния съд е приел, че ищците, като притежатели на идеални части от общите части на сградата, са материалноправно легитимирани да претендират предаване на владението на общи части от същата сграда в режим на етажна собственост от всяко трето лице и с оглед приетото от него, че държаното от ответниците помещение е по своето естество и предназначение обща част, е приел за основателен предявения ревандикационен иск по отношение на същото това помещение, намиращо се в подпокривното пространство. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд е подадена от Р. Х. Н. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство, от съществено значение за изхода на спора, което не е могло да бъде известно на съда при решаване на делото - основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Соченото ново обстоятелство е, че процесното помещение е общинска собственост, като в тази насока се представя и писмено доказателство, установяващо според молителя новото обстоятелство - извадка от протокол на заседание на Общински съвет на [населено място]. Соченото доказателство е извадка от протокол на ОС на [населено място], от който е видно, че на заседанието на съвета, проведено на 13.11.2009 г. е взето решение да се определи работна група, която да предложи окончателно решение във връзка със статута и бъдещото ползване на таванските помещения - общинска собственост в жилищните блокове, находящи се в [населено място], [жк], кв. А.. По делото се съдържат данни за това взето решение на общинския съвет, но доколкото обективирано в така представеното писмено доказателство не се намира по делото, състава на ВКС приема, че то е ново по смисъла на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Соченото обстоятелство, а именно, че процесното помещение е общинска собственост, не е обстоятелство, което би променило извода на спора, тъй като касае евентуално претендирано право на собственост на трето на спора лице, върху спорния имот. Изводът на съда, обусловил крайния извод за основателност на предявения иск е, че помещението се намира в подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост и не отговаря на техническите изисквания за самостоятелен обект, не е такъв по своята функция и предназначение и е обща част на сградата. Този извод на съда не би се променил от твърдения за наличие на право на собственост от страна на трети лице, което освен гореизложеното, не е било и предмет на спора, доколкото третото лице, на чийто евентуални права върху помещението се позовава молителя в отменителното производство, не е било страна по делото. Ако третото лице - [община], притежава самостоятелни права върху имота, то разполага с процесуалната възможност да ги защити. Позоваването на тези права /ако същите наистина съществуват/ на третото за спора лице, не е основание, годно да доведе до извод за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - ново обстоятелство, за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения, не са налице предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение, като молбата следва да се остави без уважение. В полза на ответника по делото Г. К. С. следва да се присъди направените в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение съдебни разноски по представената разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим то горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия