Решение № 363 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 808/2012 г.

Решение № 363 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 808/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, след това определена като молба за отмяна, подадена от Д. С. М. и С. М. М., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Р. В. от АК - В., срещу влязло в сила определение № 59 от 18.01.2012 г. по ч. гр. д. № 756/2011 г. на Върховния касационен съд, състав на IV г. о., с което е потвърдено определение № 189 от 16.09.2011 г. по гр. д. № 1502/2010 г. на ВКС, IV г. о. С него е върната касационната жалба на молителите срещу въззивно решение № 808 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 496 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, поради невнасяне на държавна такса от 103, 34 лева. В молбата за отмяна се поддържа, че държавната такса е внесена по друго дело и на друго име, като очевидно е допусната грешка. Молителите не представят доказателства. Не сочат основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, но молят да се отменят постановените определения и делото да се върне на касационния състав за разглеждане по съществото му. Ответницата Ф. Г. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Б. от АК - Р., оспорва основателността на молбата за отмяна. Претендира разноски за това производство. Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема, че молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Молителите не сочат основание за отмяна на влязлото в сила решение, нито представят писмени доказателства, които могат да обосноват някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Доводите им са свързани с допусната грешка при изпълнение на указанието на съда за внасяне на държавната такса, която пълномощникът им е внесъл по друго дело и на друго име. Основанията за отмяна по чл. 303 ГПК са изчерпателно лимитирани, тъй като с тях се осъществява извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения и се засяга стабилитетът им. Дори твърдението на молителите да беше доказано, то не би довело до отмяна на влязлото в сила определение на никое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. При този изход на делото те ще заплатят разноските за това производство, които са в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето г. о.,