Решение № 8486 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2015 г.

Решение № 8486 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) - представляван от главния инспектор Теодора Точкова, против решение на ВСС по т. 25 от протокол № 8, от заседание на ВСС, проведено на 19.02.2015 г., с което е прието, че Георги Бойчев Христов - председател на Районен съд - гр. Ловеч, не е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ и е отхвърлено предложението на Инспектората на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на същия. В жалбата се излагат оплаквания, че решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) е взето, без да е съобразено с акта за извършена проверка, установяващ бездействия и наличието на голям брой съдебни актове, обявени след изтичането на процесуалните срокове, както и системността на извършеното от магистрата нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ и вредоносните последици. За тях не можело да бъдат приети като обективни причини голямата му натовареност като председател на Районния съд - гр. Ловеч, тъй като заради административните му функции и ангажименти натовареността му била намалена. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Деница Захариева, подробно излага теза за законосъобразност на обжалвания административен акт. Кадровият орган на съдебната власт е взел предвид забавянето при произнасянето по 78 дела, както и че с това е осъществен съставът на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ, но мотивирано е приел, че не е налице виновно поведение, което представлява необходима предпоставка за реализиране на дисциплинарната отговорност. Иска се решението да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Георги Бойчев Христов - председател на Районен съд - гр. Ловеч, моли жалбата да бъде оставена без уважение по съображения, които е изложил пред ВСС и в писмен отговор по делото. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Висшия съдебен съвет е инициирано от Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ с подаването на предложение за налагане на дисциплинарно наказание с изх. № ПП-01-122/13.03.2014 г. В предложението е посочено, че на основание заповед № ПП-01-122 от 14.11.2013 г. на главния инспектор на ИВСС е извършена комплексна планова проверка по наказателни дела в Районния съд гр. Ловеч с обхват на проверката 1.01.2011 г. до 30.06.2013 г. Проверката е приключила с издаването на акт за резултатите с изх. № ПП-01-122 от 7.02.2014 г., представляващ приложение към предложението на ИВСС. От Инспектората е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Георги Бойчев Христов - председател на Районен съд - гр. Ловеч за извършените от него нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 1, ЗСВ, с оглед налагане на адекватно с оглед тежестта на нарушенията наказание измежду предвидените в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. Предложението на ИВСС за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирано с констатираните при проверката нарушения от съдия Георги Христов, които подробно са описани в мотивите на предложението и по същество са: неспазване на предвидените процесуални срокове за решаване на делата и изписване на съдебните актове от съдия Георги Христов по чл. 308, ал. 2 и чл. 340, ал. 1 НПК. Констатирано е, че за 79 дела не е бил спазен срокът за изготвяне на съдебните актове като забавата е от 16 дни до 6 месеца. Делата са изброени в приложение № 1 към предложението с посочване на номера, предмета на делото и срока на забавата. Установено е, че едно от забавените дела нахд № 1687/2011 г. е прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност. Посочено е, че същото е образувано по постъпила жалба на 28.10.2011 г. срещу НП на началник сектор ПП към ОДМВР - Ловеч. Насрочено за 12.12.2011 г., разгледано и решено на посочената дата като решение не е обявено, а е прекратено с определение на 15.05.2012 г., поради изтичане на абсолютната погасителна давност. В предложението е направена констатация за натовареността на органа, съпоставен към средната натовареност за страната, индивидуалната натовареност на съдия Христов като председател на Районния съд - гр. Ловеч, разгледаните граждански дела и инстанционният контрол за актовете, постановени от съдия Христов. Направена е констатация, че решените наказателни дела с акт по същество за 2011 г., 2012 г. и първото полугодие на 2013 г. са 192 броя, от които по 79 дела актовете са просрочени, което съставлява 41,14%. Въз основа на всички тези констатации се правят изводи за системно неспазване на сроковете, предвидени в чл. 308, ал. 2 и чл. 340, ал. 1 ЗСВ по изброените дела в приложение № 1 и се прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Георги Христов и налагане на дисциплинарно наказание, адекватно на тежестта на нарушенията. При условията на чл. 316, ал. 2 и 3 ЗСВ, с решение по т. 9.1 и 9.2 от протокол № 13 от заседанието на ВСС, проведено на 20.03.2014 г., е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Георги Бойчев Христов - председател на Районен съд - гр. Ловеч, и чрез жребий е избран дисциплинарен състав. За проведените заседания на последния както привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, така и ИВСС са редовно призовани. Христов е представил писмено обяснение, на жалбоподателя е предоставена процесуална възможност да се запознае с писменото обяснение и с доказателствата. По тях ИВСС е представил писмено становище. Дисциплинарният състав е постановил решение № 10-00-052/8.12.2014 г. по дисциплинарно дело № 10/2014 г. по описа на ВСС, с което е предложил да се приеме, че съдия Георги Бойчев Христов - председател на Районен съд - гр. Ловеч, не е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ и не му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308 ЗСВ. С решение по протокол № 62, т. 54 от заседание на ВСС, проведено на 18.12.2014 г. относно взетото решение по дисциплинарно дело № 10/2014 г., ВСС е върнал делото на дисциплинарния състав за излагане на допълнителни мотиви. С решение № 10-00-009/11.02.2015 г. по дисциплинарно дело № 10/2014 г. по описа на ВСС, дисциплинарният състав отново е предложил на ВСС да приеме, че съдия Георги Бойчев Христов - председател на Районен съд - гр. Ловеч, не е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ и не му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308 ЗСВ. Предвид установените по делото фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на ВСС по т. 25 от протокол № 8 от заседанието на 19.02.2015 г. е постановено от компетентен орган, предвиден в чл. 311, т. 2, б. "а" ЗСВ, и е прието с мнозинство, съответстващо на изискването по чл. 320, ал. 4 ЗСВ. При гласуване на решението са участвали 19 члена на ВСС, поради което е налице необходимия кворум. За приемане на решението са гласували 16 члена, следователно е налице и необходимото квалифицирано мнозинство за взимане на решение за налагане на дисциплинарно наказание - повече от половината от членовете на ВСС. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на ВСС е мотивирано с оглед разпоредбата на чл. 320, ал. 4, изр. второ ЗСВ, която предвижда, че за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав. В случая е изготвено мотивирано решение на дисциплинарния състав № 10-00-052/8.12.2014 г., допълнено и изменено с решение № 10-00-009/11.02.2015, в които са изложени подробни фактически и правни съображения и са обсъдени събраните в дисциплинарното производство доказателства. Предвид това, решението съдържа изложение на фактическите и правни съображения за вземане на решението и е мотивирано по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, вр. чл. 320, ал. 4, изр. второ ЗСВ. Съответствието на изложените мотиви с действителните факти и обстоятелства, установени от събраните в производството доказателства, както и съответствието на изводите с приложимите правни норми, е въпрос за обосноваността и съответствието на решението с материалния закон, поради което ще бъде обсъдено по-долу в мотивите. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението са спазени предвидените административно производствените правила. Дисциплинарното производство е инициирано от Инспектората на ВСС, който има такова правомощие, съгласно чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ В предложението за налагане на наказание са изложени данни за разгледаните и свършени от Христов дела за периода 2011 - 2012 и първото шестмесечие на 2013 г., като е прието, че по 79 дела изписването на актовете е било просрочено извън сроковете по чл. 308, ал. 2 и чл. 340, ал. 1 НПК. Забавата при изготвянето на актовете, изброени в приложение № 1, била в рамките от 16 дни до 6 месеца. Изчислено е, че за периода това правело 41, 14% дела, изписването на актовете на които било просрочено. Видно от данните по преписката, обаче, безспорно е установено, че делата с просрочени актове са 78 с оглед представеното извлечение от деловодната програма, че това дело е разгледано от друг съдия. Върховният административен съд споделя изводите на дисциплинарния състав, че начинът по който е изчислен посоченият процент е неправилен. От общо свършените дела за 2011 - 198 и за 2012 - 165, са били извадени само решените по същество за двете години - 192 бр. и от тях е изчислено 41,14%. Дисциплинарният състав е посочил, че този процент е следвало да бъде изчислен от общо свършените за двете години, броят на който възлиза на 363 дела. Необосновано са били изключени производствата по НОХД (споразумения), ЧНД, НЧХД и НАХД по чл. 78а НК, както и прекратените и върнати от районната прокуратура. Това са производства, за които е отнето време и са положени усилия. Също така, освен, че при изчисляване на процента не са били включени всички общо свършени дела за 2011 и 2012, то при изчисление на съотношението с просрочените дела са били включени и тези от 2013 общо 8 дела, посочени в предложението. Така при тези показатели съотношението на просрочените към общо свършените дела би било 19, 3%, т. е., значително по-малко от изчисления и представен в предложението процент. Но, както посочва дисциплинарният състав, дори и това изчисление не би било коректно, тъй като ИВСС не е взел предвид разгледаните от съдията 86 броя граждански дела за двете години. Верен е и крайният му извод, че с тях броят им би бил 449 дела и изчислено при тези данни, съотношението на просрочените към общо свършените става 15,6%. Дисциплинарният състав обосновано е отчел и работата на Христов като административен ръководител и разглеждащ постъпилите искания по чл. 250в ЗЕС, които видно от справка изх. 720/23.05.2014 г. за 2011 са 248, за 2012 са 273, а за 2013 са 481 броя. Действително чл. 172, ал. 1 АПК предвижда едномесечен срок за постановяване на решението, считано от датата на последното съдебно заседание. Аналогична е и разпоредбата на чл. 235, ал. 5 АПК, предвиждаща едномесечен срок за постановяване на съдебното решение, който тече от датата, в която е завършено разглеждането на делото. Същите са и сроковете по чл. 308, ал. 2 НПК и чл. 340, ал. 1 НПК по отношение на произнасяне на присъдата и на решенията по наказателни дела. Така предвидените срокове в цитираните процесуални кодекси обаче не съответстват обективно на действителната натовареност на най-големите съдилища в страната, който са и най-натоварени. Поради това ВСС е приел, че "разумен срок" за изготвянето на съдебния акт е тримесечен. Неспазването както на едномесечния, така и на тримесечния срок за изготвяне на съдебните актове, не е скрепено законодателно със санкция за съдията, като предмет на инстанционен контрол е само законосъобразността на този акт, т. е. проверката се извършва само от по-горната съдебна инстанция. В случая няма спор относно натовареността на съдиите в РС Ловеч, която е около средната за страната - 44,70 дела през 2011 и 38,82 дела през 2012, за 2013 - 34,20. Натовареността на председателя на съда е близка до тази на наказателните съдии от отделението. Относно нахд № 1687/2011 г. - прекратено поради изтичане на давността, което е извлечено като особено тежко нарушение, настоящият състав напълно приема извода на дисциплинарния, че отговорността не е на районния съд. Същото е образувано по постъпила на 28.10.2011 г. жалба срещу НП на началник сектор ПП към ОДМВР - Ловеч. Разпределено е на 28.10.2011 г. на съдия Христов в група НАХД. С щемпел е насрочено за 12.12.2011 г. Разгледано е на 12.12.2011 г. и е обявено за решаване. С определение от 15.05.2012 г. е прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност. Нарушенията са допуснати на 7.02.2009 г. по реда на чл. 80, ал. 1, т. 5 НПК във вр. чл. 81, ал. 3 НК и давността е изтекла на 7.02.2012 г. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Видовете дисциплинарни нарушения са изброени в ал. 4 на същата законова разпоредба, както следва: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); както и неизпълнение на други съдебни задължения (т. 5). В настоящия казус броят на постановените актове извън предвидения инструктивен срок спрямо всички постановени актове е около 15 %, а не както се посочва от вносителя на предложението - около 45%. Неоснователни и неясно по какви съображения са изключени определени вид дела, разгледани и свършени от съдията, което от своя страна е довело до неоснователност на предложението на ИВСС. В случая следва да бъдат приложени по аналогия и разпоредбите на чл. 194б, ал. 1 и 4 ЗСВ, тъй като съдържат обективни законови критерии за оценка на административен ръководител, а Христов е бил такъв. В чл. 194б, ал. 1, т. 2 и ал. 4 ЗСВ изрично е посочена управленската компетентност. Следователно законът поставя този критерий като неразделна част от дейността на магистрата, който е и административен ръководител, наред с професионалната му подготовка и качества като съдия, както и с нравствените такива. В тази връзка заключението, че се касае до невиновна невъзможност магистрата да се справи с големия обем служебни задължения, е правилен. В константната практика на Върховния административен съд във връзка с нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 309 ЗСВ винаги се извършва преценка на натовареността на магистрата като обективна причина за неспазване на процесуалните срокове. В решение № 15921 от 23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 12157/2010 г. по описа на ВАС - петчленен състав - II колегия, се приема, че при прекомерна натовареност на магистрата, довела до забавяне на процесуалните срокове за произнасяне, не е налице дисциплинарно нарушение, поради липса на елемент от фактическия състав на нарушението - виновно неизпълнение на служебни задължения. В решение № 14780 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. дело № 11940/2013 г. - петчленен състав, е прието: "В същото време високата натовареност естествено създава основания за обективна невъзможност мотивите по всички съдебни актове да бъдат изготвяни в законните срокове". В решение № 10613 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. дело № 2848/2011 г. - петчленен състав, е посочено: "По законодателната дефиниция за дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения следва да е извършено виновно. В случая съвкупната преценка на установените от доказателствата по делото факти и обстоятелства не установява констатираното осъществяване на елементи от фактическия състав за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ да е извършено виновно, за да се определи за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. " В решение № 999 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4996/2012 г. - VI отд., е прието: "Налагането на дисциплинарното наказание цели постигане на превантивен и възпиращ ефект за магистрата. В случая, видно от приложените в съдебно заседание справки за натовареността на съдиите в Софийския районен съд, не са отчетени обективните факти на регулярната най-висока натовареност и условията на труд, при които магистратите от този съд и в частност привлечената към отговорност изпълняват своите задължения". В този смисъл е решение № 1625 от 2.02.2011 г., постановено по адм. дело № 10514/2010 г. на ВАС - тричленен състав, и др. Оспореното решение е взето от компетентен орган, в рамките на прерогативите му, визирани в разпоредбата на чл. 320, ал. 3 ЗСВ, при спазване на критериите на чл. 309 ЗСВ и целта на закона. Предвид разпоредбата на чл. 320, ал. 4 ЗСВ, съгласно която за мотиви на решението се смятат мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет, решението е мотивирано. Не са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения следва да се приеме, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По делото не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 323, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд, VI отделение,