Решение № 7918 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2009 г.

Решение № 7918 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Захари Симеонов Захариев, подадена чрез пълномощника му адв. Малина Владимирова, срещу решение № 1044 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 628/2008 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-23-173/18.12.2007 г. на началника на Столична РДНСК. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и вместо него постановяване на друго решение, с което бъде отменен и административния акт. Ответниците по касационната жалба началникът на Столична РДНСК и Мария Маринова Гълъбова намират жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № ДК-23-173/18.12.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 224, ал. 7 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 е чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 3 и т. 4 от ЗУТ е разпоредено спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж: "надстройка на жилищна сграда", находяща се в УПИ ХVIII-15, кв. 50, м. "ГГЦ-Зона В15" по плана на гр. София и е забранен достъпа до строежа. Прието е, че строежът представлявал "основен ремонт", същият бил извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж и в нарушение на действащия правен режим по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Затова правилно строежът бил спрян на основание чл. 224, ал. 7 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. От данните по делото се установява, че при извършената надстройка на жилищна сграда е променена фасадата на таванския етаж и е направено преустройства на подпокривното пространство, при който се засяга конструкцията на сградата. Извършения основен ремонт представлява "строеж" съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Този строеж е "незаконен" по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без съгласуван инвестиционен проект и без строително разрешение. Наличието на констатиран незаконен строеж обуславя издаването на заповед по чл. 224, ал. 7 ЗУТ за спиране строителството и забрана достъпа до строежа. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство, изразяващо се в неспазване на 3-дневния срок по чл. 224, ал. 2 ЗУТ за издаване на процесната заповед след изтичане срока за възражение срещу констативния протокол. От една страна срока по чл. 224, ал. 2 ЗУТ касае заповедите по чл. 224, ал. 1 ЗУТ - на кмета на общината, а не на органите за националния строителен контрол по чл. 224, ал. 7 ЗУТ. От друга страна срока по чл. 224, ал. 2 ЗУТ не е преклузивен и не погасява правото на кмета на общината да издаде заповед за спиране изпълнението на строежа и забрана за достъпа до целия или част от строежа при констатиране предпоставките на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. С оглед гореизложеното административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под относимите правни норми на чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 224, ал. 7 ЗУТ. Приемайки заповедта за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,