Решение № 6758 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2016 г.

Решение № 6758 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) гр. С., чрез процесуален представител юрк. Д. К., против решение № 138 от 22.04.2016 г. по адм. дело № 20/2016 г. (погрешно посочено решение № 509 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 464/2014 г.) на Административен съд - В., IV-ти състав (погрешно посочен VI-ти състав), с което се отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г., за кампания 2013 г. с изх. № 02-060-6500/415 от 27.06.2014 г. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Въз основа на подробно изложени аргументи моли решението да бъде отменено изцяло. Моли също да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. От ответника Т. Т. Т. от с. Г. Вадин, общ. О., е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че жалбата е напълно неоснователна, немотивирана, а обжалваното решение е правилно постановено и се моли да бъде оставено в сила. Допълнително е постъпила и Писмена защита. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно решаващият състав е приел, че са налице основанията по чл. 146, т. 2-4 от АПК и е отменил оспорвания административен акт като е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. С оглед датата на изпращане чрез оператор на пощенски услуги BulPost - 27.05.2016 г., настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 30.05.2016 г. касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 13.05.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е по реда на чл. 226 от АПК. Образувано е след постановяване на решение № 340 от 13.01.2016 г. по адм. дело № 2103/2015 г. на Върховния административен съд - Трето отделение. С него по касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 222, ал. 2 АПК е отменено изцяло решение № 509 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 464/2014 г. на Административен съд - В., VI състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания. С обжалваното в настоящото производство решение № 138 от 22.04.2016 г. по адм. дело № 20/2016 г., Административен съд - В., IV състав, на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на Т. Т. Т. от с. Г. Вадин, община О., Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/415 от 27.06.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - С., в частта, в която по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството (НДКМ1) е отказано изплащането на сумата 8 800 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3 690,13 лева, както и ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - С. за ново произнасяне по заявление с УИН ..., за кампания 2013 г. на Т. Т. Т. от с. Г. Вадин, община О., относно Схема НДКМ1, при спазване мотивите на решението. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, след като е преценил доказателствения материал, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК е счел, че жалбата е основателна. На първо място съдът е констатирал, че оспорваният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална компетентност, и в писмена форма, но в оспорената част, предмет на настоящото производство не са изложени мотиви, от които да могат съдът и страната заявител в административното производство да разберат какви са съображенията на административния орган за отказа да бъде оторизирана сумата от 8 800 лв. по Схема - НДКМ 1, респективно наличието на фактическо основание за налагане на санкция за бъдещ период в размер на 3 690,13 лева. Съдът, като подробно е обсъдил противоречието в броя на заявените по схемата и установените при проверката на място животни, във връзка с кандидатстване и по друга схема НДЖ1, е приел, че при издаването на процесното писмо са допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл. 35 от АПК като актът е бил издаден без да се изяснят съществени факти и обстоятелства и е допуснато нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК по силата на който административния орган е следвало да събере доказателства служебно. На следващо място е приел, че е допуснато и нарушение на материалния закон, а именно - чл. 9 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Административния съд се е позовал и на основното и допълнително заключение на вещото лице по извършената и неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза съгласно което се е установило, че при подаване на заявлението от жалбоподателя към 11.04.2013 г. в животновъдния обект (ЖО) на същия е имало регистрирани 45 броя ЕПЖ, а към момента на задържането - 05.08.2013 г. общата бройка животни е била 47 броя. Съдът не е кредитирал заключението в частта, в която приема, че са задържани 18 броя животни, тъй като този извод на вещото лице противоречи на доказателствата на база данните от информационната система на БАБХ - В. На база на кредитираната част от заключението на вещото лице, че по-голямата част от заявените от жалбоподателя животни са били налични към датата на подаване на заявлението, към датата на задържане и към датата на извършената проверка на място, съдът е направил извод, че неправилно с процесното уведомително писмо е отказано изплащане на субсидия по схема НДКМ 1 и са наложени санкции за бъдещ период. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Съдът е приложил правилно материалния закон, който в конкретния случай се свежда до разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане /наричана за краткост по-долу Наредбата/. Посочената разпоредба регламентира материалноправните предпоставки при наличието на които възниква право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми. Процесуалните предпоставки за възникване на правото на подпомагане по посочената схема се съдържат в чл. 16 от същата Наредба. Спорното обстоятелство в случая е било това по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в която разпоредба е регламентирано изискването във фермата да се отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните. В конкретния случай административният съд се е съобразил с дадените задължителни указания с решение № 340 от 13.01.2016 г. по адм. дело № 2103/2015 г. на ВАС - Трето отделение, и е изследвал релевантните за спора въпроси - какъв е бил броя налични животни при подаване на заявлението, какъв е бил броя налични животни през периода на задържане и какъв е бил броя налични животни към датата на проверката. Видно от допълнителното заключение на изготвената съдебна експертиза, неоспорено от страните и частично кредитирано от съда, вещото лице е отговорило, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане по схемата НДКМ1 - 11.04.2013 г. в животновъдния обект № 3343-0153 от 2007 в интегрираната информационна система към БАБХ- В. е имало 45 ЕПЖ с подробно описани по номера ушни марки. Към момента на задържането - 05.08.2013 г. са регистрирани 47 броя ЕПЖ, а към момента на проверката - 03.10.2013 г. са били регистрирани 47 бр. ЕПЖ. С оглед на тези факти, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи, че са налице основанията за отмяна на акта по чл. 146, т. 2-4 от АПК. Правилно е прието, че административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 9 от Наредба № 2/21.02.2011 г., тъй като бенефициента е отговарял на всички изисквания за подпомагане по схемата НДКМ1. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не са изпълнени реквизитите на чл. 9 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за оторизиране на субсидия по схема НДКМ1. О. У. писмо е издадено на 27.06.2014 г. и към тази дата е в сила редакцията на чл. 9, ал. 2 от Наредбата с изм. в ДВ, бр. 22/2014 г., в сила от 11.03.2014 г., в която няма изискване за отглеждане на най-малко 80 % от млечните крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане ...", както твърди жалбоподателя. Видно от събраните доказателства по делото - контролни листа, справки от информационни системи и пр., както и предвид приетите и неоспорени от страните експертни заключения по изготвените съдебно-технически експертизи (без посочената вече по-горе част, която не е възприета от съда), животните са били налични през цялото време от периода на подаване на заявлението до извършването на проверката на място в стопанския обект на бенефициента. Тук следва да се добави, че действително при извършването на проверката на място при 7 броя животни са липсвали ушни марки, а други 15 бр. животни са били без съответните паспорти, но видно от Контролен лист за проверка на място /л. 66 от дело № 464/2014 г./, кандидатът е представил заявление за лазерно премаркиране с дата 13.08.2013 г. за 7 броя ушни марки и срокът от 20 работни дни е спазен. По отношение на 15 броя животни без паспорти, на кандидата е предоставена възможност да представи същите в срок от 10 работни дни като същият е изпълнил тези указания. В тази връзка административният съд е стигнал до обосновани на събраните доказателства изводи, че издаденото уведомително писмо се явява незаконосъобразен административен акт. Правилни са изводите на Административен съд - В., че в процесния случай при постановяване на акта в частта му по схема НДКМ1 са допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административния орган не е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая като не е събрал достатъчна информация относно отглежданите животни, броя и идентификацията им при подаване на заявлението както и при периода на задържане. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски не се дължат на касационния жалбоподател, въпреки че са своевременно поискани, а в писмения си отговор ответникът Т. Т. изрично е заявил, че не желае да му бъдат присъждани разноски. Впоследствие с допълнителна молба е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но физическото лице няма процесуално представителство от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,