Решение № 5232 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2020 г.

Решение № 5232 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" В. Т., дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол при ЦУ на НАП, подаден чрез юрск. Г., срещу Решение № 4702/24.08.2020 г. по адм. дело № 1060/2020 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 10619/22.11.2019 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" В. Т. в ГД "ФК" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Клет България ООД, в писмен отговор, подаден от процесуалните представители адв. С. и Н. и в становище по съществото на спора на адв. Н., оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10619/22.11.2019 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" В. Т. в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, с която на "КЛЕТ БЪЛГАРИЯ" ООДгр. С. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект – борса за учебници на "Анубис и Булвест", находяща се в гр. П., ул. "Хаджи Ангел", срещу бл. ... и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. В случая между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 2 бр. учебници/помагала на обща стойност 12, 50 лв., не е издаден фискален бон от налично и работещо в обекта ФУ. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски в касационното производство е неоснователно. Ответникът по касация не е заявил претенция за присъждане на разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение