Решение № 11134 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5068/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител, срещу Решение 1716/22.04.2024 г. по адм. дело 997/2023 г. на Административен съд Хасково. В касационната жалба излага доводи за постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения за неправилност решението иска да се отмени и се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, като при условията на евентуалност прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба Й. С. П., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развити на селските райони 2014 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 01-6500/3561 от 26.07.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Й. С. П. Заявление за подпомагане с УИН 26/220520/00099 от 12.05.2020 г., при спазване на дадените от съда указания. С решението съдът е осъдил ДФ Земеделие да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 810 лв. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел за установени следните фактически обстоятелства: Жалбоподателят Й. П. е подал Общо заявление за подпомагане с УИН 26/220520/00099 от 12.05.2020 г. за кампания 2020 г., с посочени в таблица парцели, които са ползвани през предходната 2019 година. Със заявлението за подпомагане и приложение към същото земеделският производител е кандидатствал по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2020 г., като е заявил 5 бр. земеделски парцели, находящи се в землищата на с. Воден и с. Жълти бряг, с обща декларирана площ от 2,60 ха. В приложението за кандидатстване по мярката оспорващият е отбелязал отметка на заявление за плащане. На 04.06.2020 г. Й. П. е подал Заявление за подпомагане с УИН 26/220520/00099 за кампания 2020 г., с направено отбелязване Редакция на схеми/мерки, с което в таблицата на използваните парцели през 2020 г. е направил поправка в колона 6 Биологичен или в преход за целите на ЗДП, като за всички посочени парцели е посочил да и отново е поставил отбелязване на заявление за плащане. По заявлението за извършени административни проверки, в резултат на които са установени три грешки: 1. по отношение на парцели 11644-308-1-1 и 29550-69-8-2 е посочено, че заявените площи попадат във физически блокове с начин на трайно ползване Трайно неподходящи за подпомагане; 2. по отношение на БЗС 11644-308-1 и 29550-69-8 заявените площи или части от тях попадат извън полигоните с площи, допустими за подпомагане, с размер на единично излизане под 0,05 ха, като такива площи не подлежат на теренна проверка; 3. от три земеделски парцела 11644-308-1-1, 11644-308-1-2 и 29550-69-8-2 под 0,1 ха попадат във физически блокове, различни от основания и такива площи не подлежат на теренна проверка. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2019 , с изх. 01-6500/203 от 18.01.2022 г. за заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., в приложимата редакция за кампания 2020 г., и в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с член 77, параграф 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., ДФЗ Разплащателна агенция е отказала финансова помощ и е прекратила поетия от жалбоподателя ангажимент по направление Биологично растениевъдство за кампания 2019 г. Актът е получен от оспорващия на 24.01.2022 г. и няма данни да е обжалван. На 26.07.2023 г. заместник изпълнителният директор е издал оспореното уведомително писмо. С обжалвания акт земеделският производител е уведомен, че на основание чл. 43, ал. 1 и 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и в резултат на извършените административни проверки в съответствие с Глава четвърта от същата наредба по декларираните данни в заявление за подпомагане с УИН 26/220520/00099, не е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие. В акта е посочено, че кандидатът е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие през кампания 2015 г. с уведомително писмо от 24.02.2016 г. Поетият ангажимент е прекратен през кампания 2019 с административен акт от 18.01.2022 г. Заявените площи за подпомагане за кампания 2020 г. са участвали в ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие и не подлежат на одобрение на основание § 19 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., според която площи/животни/пчелни семейства, за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие до момента не могат за включени в нов ангажимент по мярката, както и да бъдат добавяни към ангажимент по чл. 6. Съдът е назначил и приел изготвената съдебно техническа експертиза по делото, с поставена задача да установи дали се припокриват географски площите, заявени от жалбоподателя за кампания 2020, с които не е одобрен за участие по мярка 11, с площите, за които е поел петгодишен ангажимент за периода 2015 2019 година. Според експертното заключение е налице пълно географско припокриване на площите на бенефициента за кампания 2020 г. с площите, които е заявил за кампания 2016 г. с поемането през 2015 г. на петгодишен ангажимент за извършване на биологични дейности. При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка съдът е констатирал, че административният орган се е позовал на разпоредбата на § 19 от ПЗР Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4 от 24.02.2015 г., но без да посочи коя е относимата й редакция, както и коя от двете предвидени хипотези е налице забрана за площите, за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие да бъдат включени в нов ангажимент или да бъдат добавени към ангажимент по чл. 6. Съдът е посочил, че всяка от хипотезите е самостоятелно основание за отказ, а освен това не са подкрепени с никакви доказателства, които евентуално да конкретизират кое е приложимото основание. Липсата на мотиви не дава възможност на оспорващия да защити правата си, а на съда да извърши контрол за законосъобразност на оспорения акт. Приложеното по делото становище от 02.11.2023 г. на издателя на акта по повод постъпилата жалба от земеделския производител не може да санира констатирания порок (в каквато насока е и трайната съдебна практика на касационната инстанция). На следващо място съдът е приел, че обжалваният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в разпоредбите на чл. 35 и 36 АПК, които изискват административният орган да изясни релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е посочил, че съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба след изтичане на петгодишния срок на поетия агроекологичен ангажимент, същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 година. От данните в уведомителното писмо е видно, че административният орган е отказал подпомагане с мотиви, че не е допустимо площите, за които земеделските стопани са изпълнявали мярката до момента, да бъдат включени в нов ангажимент. Същевременно оспорващият е подал заявление за плащане, т. е. изразил е воля за продължаване на агроекологичния ангажимент. Поради това съдът е приел, че Разплащателната агенция се е произнесла при неизяснена фактическа обстановка. Според съда административният орган е следвало да разгледа подаденото пред него заявление както е подадено, вместо да приеме, че същото е подадено за първа година, позовавайки се на обстоятелството, че поетият ангажимент през 2015 г. е прекратен през 2019 г. с акт от 2022 г. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал данните по делото и е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи, че разпоредбата на § 19 в приложимата й редакция е относима само за кампания 2020 г. и според нея площи/животни/пчелни семейства, за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие до момента, не могат да бъдат включени в нов ангажимент по мярката, както и да бъдат добавяни към ангажимент по чл. 6. Излага доводи, че поетият агроекологичен ангажимент по мярка 11 за периода 2015 2019 г. е прекратен поради неизпълнение на условията по мярката за кампания 2019 г. с влязъл в сила акт, поради което не е възможно да бъде продължен за кампания 2020 година. Въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент е издаден и акт за установяване на публично държавно вземане, който е бил предмет на съдебен контрол по адм. дело 7457/2023 г. на ВАС. Актовете са приложени по делото, но съдът не е обсъдил същите в решението си. Сочи, че не е налице възможност и за поемане на нов ангажимент, т. к. площите са същите, които са заявени за подпомагане по мярка 11 за периода 2015 2019 година. Решението е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е обсъдил в пълнота доказателствения материал по спора, неточно е интерпретирал данни по делото, поради което е достигнал до неправилни правни изводи за незаконосъобразност на административния акт. Неправилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо страда от порок по чл. 146, т. 2 АПК поради липса на мотиви за издаването му. Видно от съдържанието на акта е, че административния орган е посочил, че касационният ответник не е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие, т. к. поетият ангажимент по мярката е прекратен с влязъл в сила акт от 18.01.2022 г. и не е възможно да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., която дава възможност след приключване на периода на петгодишния ангажимент по съответното направление същият да бъде удължен ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г. На следващо място органът се е позовал на § 19 от наредбата и ясно е посочил, че по силата на разпоредбата не е допустимо същите площи, за които земеделският стопанин е изпълнявал ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие до момента, да бъдат включени в нов ангажимент по мярката или да бъдат добавени към изпълняван ангажимент по чл. 6. Видно е, че органът, след като е намерил, че поради прекратяване с влязъл в сила акт на поетия агроекологичен ангажимент, не е възможно същият да бъде удължен, е разгледал заявлението за подпомагане и в другите две възможни хипотези като искане за поемане на нов ангажимент или за добавяне на такъв към изпълняван ангажимент по чл. 6 от наредбата на плоскостта на § 19. В този контекст актът съдържа достатъчно мотиви и няма неяснота относно фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган не е одобрил заявлението за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие. Административният орган по същество е отказал както поради това, че не е възможно да бъде продължен ангажимент, който вече е прекратен, така и поради забраната на § 19 от ПЗР от Наредбата за същите земеделски площи да се поеме нов ангажимент или да бъдат добавени към действащ такъв. Тези фактически и правни обстоятелства всъщност са обсъдени от съда във връзка с разгледаното основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК, което сочи, че реално е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на акта с оглед и на останалите основания по чл. 146 АПК. Съдът неправилно е приел, че обжалваният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Общите административнопроизводствени правила по чл. 35 и 36 АПК изискват административният орган да издаде съответния административен акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, събере необходимите доказателства и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени. Специалните правила относно условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, релевантни за казуса, са уредени в Наредба 5 от 27.02.2009 г. и Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие. В случая земеделският производител е подал в срок заявление за подпомагане, а в частта относно мярка 11 Биологично земеделие заявление за плащане, според предвиденото в чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. административният орган е изпратил на земеделския производител обжалваното уведомително писмо, с което не е одобрен за участи по заявената мярка. Неправилно съдът е приел, че административният орган в нарушение на административнопроизводствените правила не се е произнесъл по обективираната воля в заявлението на касационния ответник за удължаване на агроекологичния ангажимент. Както съдът сам е констатирал, административният орган е отказал подпомагане по мярка 11 по съображения, че агроекологичният ангажимент е прекратен с влязъл в сила акт. Неправилно обаче е счел, че органът е следвало да изложил фактически и правни твърдения за възможността за прекратяване на ангажимента за кампания 2020 а именно дали след изтичането му през 2019 г. е бил удължен. В тази връзка съдът не е преценил точно правното значение на приложения по делото акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 с изх. 01-6500/203 от 18.01.2022 г., с който органът, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с член 63, т. 1 във връзка с член 77, т. 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., е отказал финансова помощ и прекратил поетия ангажимент. В приложения по делото акт изх. 01-6500/203 от 18.02.2022 г. административният орган е приел, че земеделският производител не е изпълнил условието по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., т. к. представеният от него документ не отговаря на условията всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели годината на издаване на документа. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията по чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата сочи, че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3 са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. По силата на цитираните правни разпоредби, както и според обстоятелствата в акта по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и данните по делото, органът е прекратил поетия ангажимент поради ненадлежно изпълнение на петата година от ангажимента, който е започнал да тече от 2015 година. Ето защо съдът неправилно е приел, че е останал неизяснен въпросът дали същият ангажимент е продължил през 2020 г., респ. може ли да се счита удължен при условията на чл. 6, ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Тук трябва да се посочи, че доводите и възраженията на касационния ответник, релевирани в писмения отговор в касационното производство, както и пред първата инстанция, свързани със законосъобразността на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, не подлежат на преценка във връзка с правилността на първоинстанционното решение, респ. съдът не е имал задължение да ги обсъжда във връзка със законосъобразността на обжалваното уведомително писмо, т.к. актът по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. не е обжалван и е породил правно действие. От изложеното следва, че обжалваният акт е издаден при изяснени фактически обстоятелства и в съответствие с административнопроизводствените правила. На следващо място, съдът, въпреки че не изложил нарочни мотиви относно материалната законосъобразност на акта, е основал съображенията си във връзка със спазването на административнопроизводствените правила в контекста на правилното приложение на материалноправните разпоредби при издаване на обжалвания акт. Противно на приетото от съда, административният орган е разгледал подаденото заявление за подпомагане за кампания 2020 г. в съответствие с отразените данни в същото и тези по административната преписка. В обсъжданото уведомително писмо са изложени фактическите обстоятелства и правните основания, поради които заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие е отказал да одобри участието по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2020 г. по подаденото заявление от Й. П.. Към датата на издаване на процесния акт 26.07.2023 г., поетият агроекологичен ангажимент е прекратен, поради което правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК това обстоятелство е отчетено като релевантно при произнасянето по заявлението на земеделския производител, подадено на 12.05.2020 г. за кампания 2020 година. При положение, че агроекологичният ангажимент е прекратен, административният орган законосъобразно е приел, че не са налице условията по чл. 6, ал. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за удължаване на същия, както и поради забраната по § 19 от ПЗР на наредбата и е отказал да одобри участието на земеделския производител по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство за кампания 2020 година. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Й. П. срещу уведомително писмо изх. 01-6500/3561 от 26.07.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С оглед изхода на спора Й. П. следва да заплати сумата 895 лв. разноски по делото, от които 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото по 100 лв. за всяка инстанция, 625 лв. разноски за приетата по делото съдебно-техническа експертиза и 70 лв., внесена държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,