Решение № 11116 от 25.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2013 г.

Решение № 11116 от 25.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център I - Карлово" ЕООД със седалище гр. Карлово, обл. Пловдив, срещу решение № 219 от 30.01.2013 г. по адм. дело № 965 по описа за 2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 16-1008 от 17.02.2012 г. на Директор РЗОК - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост неправилно прилагане на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване, на клаузата на чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор във връзка с чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, на чл. 4, ал. 1, чл. 6 и чл. 146, т. 5 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е писмена покана изх. № 16-1008 от 17.02.2012 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пловдив, с която "Медицински център I - Карлово" ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор (ИД) № 161008 от 02.02.2010 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Пловдив сума в общ размер на 24 615.43 лв., представляваща превишение на броя на назначените специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 и на стойността на назначените медико- диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за третото и четвъртото тримесечия на 2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентния административен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на материалноправните норми на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. (отм.), Решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. (отм.) и клаузата на чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г. Позовал се е на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, с което е потвърдено действителното превишение на броя на възложените СМД и на стойността на възложените МДД за трето и четвърто тримесечие на 2010 г. в установените с оспорения акт размери. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Както е посочено и в мотивите на оспорената писмена покана, задължението за възстановяване на сумите е възникнало на основание чл. 43, ал. 1 - 3 във вр. с чл. 42, ал. 2 от индивидуален договор № 161008 от 02.02.2010 г. Лечебното заведение е надвишило регулациите за СМД и МДД за трето и четвърто тримесечия на 2010 г., което е причинило плащания от бюджета на НЗОК над определения финансов лимит за съответните медицински дейности. Контролното производство за спазването на регулациите е осъществено по реда, предвиден от чл. 76а, ал. 1 - 3 от ЗЗО, в съответствие с договорната клауза на чл. 43, ал. 5 от ИД за 2010 г. Страните са се споразумели контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД да се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Прилагането на административнопроцесуалните правила на чл. 76а, ал. 1 - 3 от ЗЗО при установяване на задълженията, възникнали на основание чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г., не трансформира материалноправното задължение на изпълнителя на СИМП по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г. в задължение за възстановяване на неоснователно получени от него суми. Индивидуален договор № 161008 02.02.2010 г. има административно - правен характер, тъй като е сключен между неравнопоставени субекти: лечебното заведение, което е частноправен субект и НЗОК, която е носител на публична власт. Възложителят НЗОК като носител на административни правомощия може да установява задълженията на лечебното заведение - изпълнител, произтичащи от неизпълнение на договорните му задължения, с едностранно волеизявление чрез издаване на административен акт. Поради това посочените в касационната жалба разпоредби на Закона за задълженията и договорите са неприложими и неотносими към изхода на спора. В тази връзка първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на клаузите на индивидуалния договор, които съответстват на по-високите по степен материалноправни норми на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (отм.) и Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2010 г. (отм.). По отново повдигнатия в касационната жалба въпрос във връзка с незаконосъобразността и нецелесъобразността на определените регулации (регулативни стандарти) за 2010 г. следва да бъде подкрепено възприетото от първоинстанционния административен съд становище, намиращо опора в решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. В цитираното решение на Конституционния съд е прието, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса без да се нарушават принципите по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от ЗЗО за свободен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по определен вид, обхват и обем. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗО предвижда диференцираните разходи по здравно-осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година (в случая 2010 г.) със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуално регулациите за всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулации за съответното тримесечие. По силата на чл. 22, ал. 2, т. 1 от НРД за 2010 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г.) протоколите за определения брой на назначаваните СМД и определената стойност на назначаваните МДД в съответствие с чл. 3 от ЗБНЗОК за 2010 г. са неразделна част от индивидуалния договор, сключен с изпълнителя на специализирана медицинска помощ. Законосъобразното определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за съответното тримесечие на 2010 г. не подлежи на инцидентен съдебен контрол в настоящето производство. При наличие на обективни пречки за спазване на броя и стойността на определените СМД и МДД за изпълнителя на медицинска помощ е съществувала възможността да поиска изменение (корекция) на определените с протокола брой на СМД и стойност на МДД по реда на чл. 8, ал. 2 от цитираните Правила. С подписването на индивидуалния договор и двустранните протоколи лечебното заведение се е задължило да назначава медицински дейности в определените финансови рамки, а в случаите на надвишаване - да възстанови неоснователно изплатените суми от бюджета на НЗОК. Без значение е въпросът каква част от сумата е получена от изпълнителя по договора и каква част - от други изпълнители на специализирана медицинска дейност. Не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения на принципите на чл. 6, 7, 9 и 13 от АПК. В контролно-административното производство за установяване на задълженията на изпълнителите на медицинска помощ, произтичащи от нарушения на договорните им задължения, контролните органи на РЗОК не са допуснали нарушения на административнопроизводствените правила. При издаването на оспорената писмена покана директорът на РЗОК е действал в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Първоинстанционният съд е предприел процесуални действия за събиране на доказателства, относими към законосъобразността на оспорения пред него акт, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и е установил правилно фактите по делото. При спазване на административнопроцесуалното изискване по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Нарушението на поетото задължение по чл. 42, ал. 1 и 2 от ИД за 2010 г. за назначаване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове в рамките, определени с подписаните протоколи за съответното тримесечие, поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 43, ал. 3 от ИД за 2010 г. за възстановяване на заплатените средства в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (отм.). Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,