Решение № 4479 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2017 г.

Решение № 4479 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - П. чрез председателя Г. Г. срещу решение № 8 от 13.02.2017 г., постановено по адм. дело № 186/2016 г. по описа на Административен съд - Т., тричленен състав. Касаторът твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество като ВАС, тричленен състав отхвърли изцяло протеста на Окръжна прокуратура - Т. срещу чл. 12, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О.-П. като неоснователен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет - П., не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, прокурор при ОП-Т., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения, а предвид проведената от касационната инстанция служебна проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение, дължима съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. С атакуваното решение, постановено в производство по чл. 185 и сл. АПК, тричленният състав на АС- Т. е отменил по протест на прокурор от ОП- Т. чл. 12, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община П., приета с Решение № 30 по протокол № 19 от 14.04.2005 г. на Общински съвет - П., последно изменение с Решение № 181 по протокол № 13/27.10.2016 г За да постанови този резултат, съдът е приел, че, макар първоначално да е сезиран с протест от ОП- Т. срещу цитираната по-горе разпоредба от общинската наредба като противоречаща на законовата норма на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост както по отношение обхвата на имотите /само част от имоти-публична общинска собственост, а не и цели свободни такива/, така и по отношение срока за отдаването им под наем - до 5 години, вместо предвидените в закона до 10 години, впоследствие оспорващият частично се е отказал от протеста си. Доколкото, видно от Решение № 181 по протокол № 13/27.10.2016 г. на ОбС- П., разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата е изменена по отношение крайния срок за отдаване под наем на части от имоти - публична общинска собственост от максимум 5 години на максимален срок от 10 години /какъвто е срокът и по чл. 14, ал. 7 от ЗОС/, прокурорът при ОП-Т. с изрично свое писмено становище от 28.12.2016 г., поддържано и в съдебно заседание от 7.02.2017 г., е заявил, че поддържа протеста единствено относно несъответстващия на чл. 14, ал. 7 от ЗОП обхват на имотите, предвидени с оспорения текст от общинската наредба - т. е. вместо чл. 12, ал. 1 от Наредбата да включва и целите свободни имоти - публична общинска собственост, същата разпоредба в противоречие с разпоредба от по-висок ранг, предвижда отдаване под наем за срок до 10 години само на части от имоти - публична общинска собственост. Въпреки представеното и прието в последното съдебно заседание писмено доказателство - Решение № 227 по протокол № 16/26.01.2017 г. на ОбС- Т., с което оспореният чл. 12, ал. 1 от общинската наредба отново е изменен и приведен в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и по отношение обектите, отдавани под наем- не само части, но и цели свободни имоти - публична общинска собственост, административният съд не е съобразил съдебния си акт с това доказателство. За да стори това, съдът се е позовал на обстоятелството, че към датата на приключване на устните състезания това решение на общинския съвет не е влязло в сила. По горните съображения АС-Т. е отменил по протест на ОП- Т. разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община -П. с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е недопустимо поради отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване, свързан и обусловен от оттеглен в хода на процеса акт, подлежащ на оспорване /приравнен на липса на такъв по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, приложим субсидиарно съгласно разпоредбата на чл. 196 от АПК/. Видно от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, които настоящата касационна инстанция квалифицира като такива, свързани с касационните основания по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК, осъщественото още преди даване ход на делото по същество изменение на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от общинската наредба, прието с Решение № 227 по протокол № 16/26.01.2017 г. на ОбС- Т., е влязло в сила. Предвид гореизложеното не е налице административен акт, подлежащ на оспорване, което обуславя и отпадане на правния интерес от атакуване на същия. Отпадналия в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се приравнява по правните си последици на начална липса на такъв /в какъвто смисъл би следвало да се тълкуват последиците на отмяната/изменението на атакувана разпоредба от подзаконов нормативен акт, преди влизане в сила на решението за отмяната й/. С оглед гореизложеното, доколкото към настоящия момент липсва разпоредба с отменения текст и съдържание на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община - П., то съдебното решение на АС-Т. следва да бъде обезсилено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК във вр. с чл. 196 от АПК, а производството по делото следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение