Решение № 9518 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 706/2017 г.

Решение № 9518 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 706/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. К., подадена чрез пълномощника му, срещу решение № 220 от 25.10.2016 г., постановено по адм. дело № 83/2016 г. по описа на Административен съд - Х.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е счел оспорената заповед за издадена в съответствие с материалния закон и производствените правила. В касационната жалба и представени по делото писмени бележки са изложени подробни съображения за противоречие на административния акт с материалноправните разпореди и целта на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената пред административния съд заповед. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, за което излага конкретни съображения. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила поради липса на касационните основания по чл. 208 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като разгледа и обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Х. е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. Д. К. срещу заповед № 425/11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя - на длъжност "старши митнически инспектор" в М. С., с ранг IV младши, считано от 12.01.2016 г. За да постанови този резултат, административният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Подробно е обсъдил всички основания по чл. 146 АПК, в резултат на което е изградил правни изводи за издаване на процесната заповед от компетентен административен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Върховния административен съд намира постановеното решение на Административен съд - Х. за правилно, по следните съображения: Релевантните към спора факти са били надлежно изяснени от съда, в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, поради което касационната инстанция възприема изцяло фактическите установявания в обжалваното решение. По делото е установено, че съкращаването на длъжността на К. Д. К. - "старши митнически инспектор в М. С.", е резултат от настъпилите в Агенция "Митници" структурни и длъжностни промени, считано от 11.01.2016 г., с които М. С. е заличена като териториално структурно звено на агенцията. Промяната е извършена със заповед № ЗМФ-1257/14.12.2015 г. на министъра на финансите, на основание чл. 8 от Закона за митниците, съгласно която считано от 00.00 часа на 11.01.2016 г. се закриват митническите учреждения към М. С. (общо шест на брой) и се създават пет на брой митнически учреждения към структурите на М. Б. и М. П.. В заповедта е изрично предвидено, че дейността, компетентността, правата и задълженията на закритите митнически учреждения преминават към новосъздадените, които вече са част от М. Б. и М. П.. Въз основа на цитираната заповед на министъра на финансите е прието ПМС № 393/30.12.2015 г., обн. ДВ бр. 2/08.01.2016 г., в сила от 11.01.2016 г., с което са въведени необходимите изменения и допълнения в Устройствения правилник на Агенция "Митници", според които М. С. вече не фигурира в структурата на Агенцията. С изменението на Устройствения правилник се запазва общата численост на персонала в Агенция "Митници" - 3362 щатни бройки, но се променя съотношението между числеността на персонала в Централното митническо управление - от 600 преди промяната на 640 щатни бройки, считано от 11.01.2016 г. и тази, определена общо за всички митници в страната - от 2762 преди промяната на 2722 щатни бройки, считано от 11.01.2016 г. В резултат на извършеното преструктуриране, директорът на Агенция "Митници", на основание чл. 8, изр. второ от Закона за митниците и чл. 6, т. 10 и т. 16 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", е издал изрични заповеди за определяне на структурата и числения състав на всяка митница поотделно (Б., В., Лом, П., Свищов, А. С., Столична, Р., Югозападна), в рамките на общоопределеното за тях обща численост, считано от 11.01.2016 г., като неразделна част от заповедите са съответно и утвърдените за всяка митница длъжностни разписания и поименни разписания, към дата 11.01.2016 г. Въз основа на изяснените по делото факти, съдът е извел извод за издаване на процесната заповед от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма, съдържание и процедура, приложими в хипотезата на съкращаване на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Тези доводи на съда като съответни на закона и фактите по делото следва изцяло да бъдат подкрепени, като срещу тях по същество не се съдържат възражения и в касационната жалба. Правилен е крайният извод на съда за реализиране на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, но по съображения, които се различават от изложените в първоинстанционното съдебно решение. За да извърши дължимата преценка за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, решаващият състав е приел, че следва да се съпоставят длъжностните разписания на всички митнически учреждения в структурата на Агенция "Митници", действащи към дата 11.01.2016 г., и предходно действащите такива, включително това на М. С. по отношение на длъжността "старши митнически инспектор". При направената съпоставка е констатирал, че считано от 11.01.2016 г. общата численост за длъжността "старши митнически инспектор" в структурата на Агенция "Митници" е намаляла с 16 щатни бройки в сравнение с действащите до 11.01.2016 г. длъжностни разписания на всички митници. Съдът на практика приел, че е без значение в кое учреждение и звено на митническата администрация се изпълнява длъжността "старши митически инспектор", тъй като мястото на работа не е задължителен елемент от служебното правоотношение на държавен служител. Тези правни съображения на съда са изградени при неправилно интерпретиране на доказателствения материал и неточно тълкуване и прилагане на релевантните правни разпоредби, поради което не се споделят от касационната инстанция. Съдът неправилно е игнорирал при оценката на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл възложените на служителите, които заемат длъжността "митнически инспектор" в Агенция "Митници", различни функции и задачи в зависимост от мястото на работа, на които изпълняват същите и свързаните с него специфики на длъжността. В случая, релевантно към изясняване на понятието "длъжност в администрацията", освен относимата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и развитата по приложението й практика на Върховия административен съд, е и установеното в мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 16.02.2014 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховния административен съд - ОСС на I и II колегии, по отношение понятието "място на работа". В цитираното тълкувателно решение изрично се посочва, че всеки държавен служител бива назначен на длъжност, която е установена като конкретна щатна възможност в утвърден щат на съответната структура. Всяка структура, от своя страна, има своя териториална (пространствена) определеност в закона - в случая Агенция "Митници", съгласно Закона за митниците и Устройствения правилник, е структурирана и функционално организирана в Централно митническо управление и митници. Всяко от тези звена има нормативно определени функции и място в системата на централизираната администрация. С оглед на това, в тълкувателното решение се сочи, че предметът на служебното правоотношение трябва да определя както функциите, които служителят ще изпълнява, така и мястото, на което ще ги изпълнява. Мястото на изпълнение на служебните функции, от една страна, означава мястото, което съответната длъжност заема в системата на администрацията, а от друга -териториално определеното пространство, където служителят изпълнява функциите си. Изложеното води на заключението, че с назначаването на едно лице като служител в конкретно структурно звено на Агенция "Митници" - в случая М. С., като място на изпълнение на длъжността му или още място на работа съгласно чл. 11, ал. 3 ЗДСл се определя именно това звено. От своя страна, мястото на изпълнение на длъжността, посочено в акта за назначаване, съставлява задължителен елемент на служебното правоотношение (Виж в този смисъл решение № 13037 от 31.10.2017 г. по адм. дело № 11224/2016 г., решение № 14865 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 1226/2017 г., решение № 1552 от 05.02.2018 г. по адм. дело № 13622/2016 г. по описа на ВАС). В резултат, изрично посоченото място на работа характеризира по съществен начин заеманата от служителя длъжност, установена на като нормативна позиция в длъжностното разписание на съответната структура и като система от функции и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Предвид изложеното, служебното правоотношение на К. Д. К. има точно определено място на изпълнение на длъжността - М. С., съгласно заповед № 2898/11.06.2014 г. на директора на Агенция "Митници" - л. 329 и е за точно определена нормативна позиция - "старши митнически инспектор". Същевременно, анализът на съдържащите се в административната преписка документи сочи, че в качеството си на "старши митнически инспектор" в М. С. касаторът е изпълнявал различни служебни функции в зависимост от звеното, в което е бил разпределен на работа. До 16.12.2015 г. К. Д. К. е заемал длъжността "старши митнически инспектор" в Митнически пункт "К. А." на М. С. (заповед № 2178/11.12.2015 г. на директора на Агенция "Митници" - л. 150), като след посочената дата, съгласно заповеди № 2208/16.12.2015 г. (л. 17) и № 382/08.01.2016 г. (л. 26) на директора на Агенцията, служителят е бил разпределен на работа в отдел "Последващ контрол" на М. С.. От представените по делото доказателства се установява, че в рамките на определеното на служителя място на работа, посочено в заповедта за назначаването му (в случая за възстановяването му на работа) органът по назначаването е определил и конкретното му работно място при упражняване на правомощието си по чл. 6, т. 7 от Устройствения правилник на Агенцията. За разлика от мястото на изпълнение на службата (мястото на работа), работното място е конкретизираното в рамките на обособеното звено, териториално определено място. Определянето на работното място на служителите в М. С. за процесния период се е извършило чрез издаването на обща заповед с правно основание чл. 6, т. 7 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", а не посредством издаването на нарочни заповеди за преместване на всеки служител. Не е налице преназначаване на служители в случаите, когато директорът на Агенцията упражнява правомощието си по чл. 6, т. 7 от Устройствения правилник, противно на твърденията на касационния жалбоподател. В компетентността на органа по назначаването е при условията на оперативна самостоятелност да определи работните места на служителите, назначени на определена длъжност - в случая "старши митнически инспектор", в съответното административно звено на Агенцията (М. С.). За определеното ново работно място на служителите се връчва длъжностна характеристика, с която конкретно заеманата от тях длъжност е утвърдена като система от функции, задължения и изисквания съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. В съответствие с изискванията на закона, за длъжността "старши митнически инспектор" в Митнически пункт "К. А." на К. Д. К. е била връчена длъжностна характеристика, приложена по делото на л. 330. Не се оспорва от самия касационен жалбоподател и фактът, че длъжностна характеристика му е била връчена и за длъжността "старши митнически инспектор" в отдел "Последващ контрол" на М. С.. По същество наведеното в тази връзка възражение на касатора касае не факта на определянето му на длъжност в отдел "Последващ контрол" на М. С., а начинът, по който това е било извършено, като в случая незаконосъобразността произтичала от липсата на връчена му заповед за преназначаване. Тези доводи на касатора, с оглед изложеното по-горе, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. К. Д. К. е бил възстановен на работа в Агенция "Митници" със заповед № 2898/11.06.2014 г. на директора, като е назначен на длъжността "старши митнически инспектор" с място на работа М. С., с ранг IV младши. За тази длъжност, считано от 16.12.2015 г. до датата на процесното уволнение, му е определено работно място в отдел "Последващ контрол" на М. С.. Определената на касатора конкретна длъжност в посочения отдел е предвидена като конкретна нормативна позиция в длъжностното разписание на М. С., действащо към 16.12.2015 г. В поименните разписания на длъжностите на М. С., приложени по делото, името на К. Д. К. фигурира съответно под № 63 (поименно разписание от 16.12.2015 г. - л. 77) и № 62 (поименно разписание от 08.01.2016 г. - л. 383) като позиция именно в отдел "Последващ контрол" на М. С.. Налице е специфична система от функции, задачи и задължения, вменени за изпълнение на длъжността "старши митнически инспектор" в отдел "Последващ контрол" на М. С., утвърдени с длъжностна характеристика (л. 127). Относно факта на запознаването си с така изготвената длъжностна характеристика касаторът прави изрично признание в подадената от него касационна жалба. При наличието на тези писмени доказателства, съставени по съответния ред, чиято формална и материална доказателствена сила не е била оспорена от жалбоподателя в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, настоящият съд намира за недоказани твърденията на касатора, че същият е заемал към датата на процесната заповед длъжността "старши митнически инспектор" в Митнически пункт "К. А.". Доказателства в подкрепа на това становище не се съдържат в административната преписка, такива не са представени в първоинстанционното съдебно производство, не се сочат и в касационната жалба. Предвид изложеното, неправилно е съкращаването на длъжността на касатора да се анализира с оглед на всички длъжности "старши митнически инспектор", предвидени за изпълнение в структурата на Агенция "Митници". На основание събраните по делото доказателства, касационният състав приема, че не съществува идентичност между длъжностите "старши митнически инспектор", утвърдени за изпълнение в различните отдели, сектори, пунктове и бюра, влизащи в състава на всяка митница. Длъжността "старши митнически инспектор" в отдел "Последващ контрол" на М. С. има своето точно определено място в структурата на митническата администрация и своя система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. С оглед на това, проверката за реалното й съкращаване следва да се основава единствено на съпоставка с длъжността "старши митнически инспектор", утвърдена като позиция в съответното звено на М. Б. и М. П., което притежава същите или сходни функционални характеристики с тези на отдел "Последващ контрол" към М. С., където касаторът е заемал същата длъжност "старши митнически инспектор" до датата на процесното си уволнение. Съпоставката следва да се извърши между действалите до 11.01.2016 г. длъжностни разписания на М. С., М. Б. и М. П., от една страна, и длъжностните разписания на М. Б. и М. П., в сила от 11.01.2016 г., от друга страна. Мотивите за това се съдържат на първо място в цитираната по-горе заповед на министъра на финансите, съгласно която вследствие закриването на М. С. нови митнически учреждения се създават единствено в структурата на М. Б. и М. П.. На следващо място, в заключението на приетата и неоспорена по делото експертиза (л. 222 - 243) изрично е посочено, че след закриването на Териториалното митническо управление на М. С. дейността на отдел "Последващ контрол" след 11.01.2016 г. се изпълнява от отделите "Последващ контрол" в М. Б. и М. П.. При направената съпоставка експертизата е констатирала, че съществува съпоставимост между функциите и задълженията на митническия служител на длъжност "старши митнически инспектор" в отдел "Последващ контрол" на М. С. и същата длъжност в отдел "Последващ контрол" на М. Б. и М. П.. Следователно, заеманата от касатора до уволнението му длъжност "старши митнически инспектор" в М. С. продължава да съществува като позиция в действащите към 11.01.2016 г. длъжностни разписания на митниците Б. и П.. По отношение на длъжността обаче, считано от 11.01.2016 г., е настъпило намаляване на предвидените за изпълнението й щатни бройки. Съгласно длъжностното разписание на М. С., в сила от 08.01.2016 г., за длъжността са били предвидени 2 (две) щатни бройки, една от които е заемал К. Д. К.. Утвърдените за съответната длъжност в М. Б. и М. П. щатни бройки, съгласно длъжностните им разписания, действали до 11.01.2016 г., са съответно 2 (две) и 5 (пет), което прави общо за трите митници С., Б. и П. - 9 (девет) щатни бройки. След извършване на структурните промени, щатните бройки в М. С. престават да съществуват като конкретна възможност в утвърденото длъжностно разписание на митницата поради заличаването на самата митница. Независимо от това, процесната длъжност като нормативна позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията продължава да съществува, като считано от 11.01.2016 г. същата е предвидено да се изпълнява от по-малък брой служители - общо 7 (седем) в отдел "Последващ контрол" на М. Б. и М. П., съгласно длъжностните разписания, в сила от 11.01.2016 г. При тези данни, налице е реално настъпило съкращаване на заеманата от К. Д. К. длъжност в закритата М. С. посредством намаляване на утвърдените за изпълнението й щатни бройки. Прекратяването на служебното правоотношение със служителя е резултат на законосъобразно извършената структурна и длъжностна промяна в Агенция "Митници". Съгласно приетите нови длъжностни разписания, считано от 11.01.2016 г. длъжността, която касаторът е заемал до тази дата, е предвидено да се изпълнява от по-малък брой служители в сравнение с предходно действалите длъжностни разписания, като съкратените щатни бройки са именно определените две щатни бройки за длъжността "старши митнически инспектор" в отдел "Последващ контрол" на М. С.. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че в случая структурните промени не обуславят "съкращаване на длъжността" по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а хипотеза на закриване на администрацията съгласно чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл. По този въпрос, релевиран като оплакване и пред първоинстанционния съд, в постановеното съдебно решение на Административен съд - Х. се съдържат обосновани доводи и ясни заключения, които като правилни се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат повторно обсъждани. Касационната инстанция намира за правилен и извода на съда за издаване на оспорената заповед в съответствие с целта на закона. Смисълът на съкращаването чрез намаляване на щатовете за определена длъжност е да се оптимизира работата в съответната администрация, като служебните дейности, функции, и задължения, вменени за изпълнение на тази длъжност, се възложат на по-малък брой служители. В случая, така описаната цел е била постигната, тъй като бройките за длъжността "старши митнически инспектор" в отдел "Последващ контрол" на М. С. (две щатни бройки) са били премахнати, като нито една бройка не е преминала към митниците Б. и П., поели дейността на закритата М. С.. Числеността на щата за длъжността "старши митнически инспектор" в посочения отдел на митници Б. и П. не е променен вследствие извършеното преструктуриране, не са налице и вакантни щатни бройки за тази длъжност. Неоснователно е възражението на касатора за неправомерно упражнена оперативна самостоятелност на органа по назначаването поради това, че към момента на уволнението за длъжността "митнически инспектор" в структурата на Агенция "Митници" били налице двадесет свободни щатни бройки, като за деветнадесет от тях били обявени конкурси. По така релевираното оплакване следва да се посочи, че наличието на свободни щатни бройки е обстоятелство, ирелевантно към предмета на настоящия спор. От значение за извода за добросъвестно упражняване на дискреционната власт на административния орган е наличието на законосъобразно проведена процедура по съкращаване на длъжността и изпълнени предпоставки за законосъобразност на издадения административен акт. Установеното наличие на тези предпоставки, ведно с липсата на убедителни доказателства в обратната посока, водят до извода, че административният орган е преследвал правомерна цел, съответна на предприетите структурни и длъжностни промени в ръководената от него администрация. При осъществената реорганизация в Агенция "Митници" директорът се е съобразил с принципите на АПК, като за целите на ефективното функциониране на администрацията е съкратил част от длъжностите в нея при запазване на общата численост на служителите в Агенцията и преминаване на дейността на закритите митнически учреждения към новосъздадени такива. От представените по делото доказателства, безспорно се установява, че заеманата до 11.01.2016 г. от К. Д. К. длъжност в М. С. е попаднала сред съкратените длъжности - макар и запазена като система от функции и задължения, считано от 11.01.2016 г. същата е предвидено да се изпълнява от по-малък брой служители. В тази връзка, следва да бъде обсъден и доводът на касационния жалбоподател, свързан с твърдяното от него наличие на приета от административния орган процедура за подбор при съкращаване в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. От събраните по делото доказателства, в това число и приетото в съдебно заседание на 27.09.2016 г. заключение на вещо лице, категорично се установява, че към датата на оспорената заповед в рамките на Агенция "Митници" няма утвърдени и действащи вътрешни правила за подбор при съкращаване и прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители. Колективното споразумение от 19.02.2014 г., подписано между Агенция "Митници" и двете федерации при КТ "П." и КНСБ (чието наличие е констатирано в експертното заключение), както и твърдяната заповед № ЗАМ - 634/16.11.2011 г. на директора на Агенция "Митници", на които се позовава касаторът не се намират в кориците на делото, поради което и невъзможен е техният анализ. На основание чл. 73 от Закона за защита от дискриминация настоящият състав дължи произнасяне и по наведения в касационната жалба довод за нарушение на принципа за равенство пред закона по признак лично положение посредством издаване на процесната заповед. Твърдението на касатора, че прекратяването на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е било приложено само спрямо него, е в разрез с безспорно установените по делото факти. В допълнение, следва да се има предвид трайно възприето в съдебната практика становището, че при липса на утвърдени вътрешни правила за подбор в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, органът по назначаване има правомощието да реши кои длъжности да бъдат съкратени, както и с кои конкретни служители да бъдат прекратени служебните правоотношения. Преценката в този случай е по целесъобразност и органът не е длъжен да се придържа към определени критерии, след като такива не са били предварително съгласувани, приети и оповестени. Тази преценката не подлежи на преразглеждане от съдебната инстанция, която контролира единствено законосъобразността на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Въз основа на горното, не се доказва наличие на каквото и да е дискриминационно отношение спрямо касатора при прекратяване на служебното му правоотношение. С издаването на процесната заповед не е бил нарушен конституционно закрепеният принцип за равенство пред закона, нито регламентираното в Закона за защита от дискриминация или други закони право на равно третиране на служителя К. Д. К.. Предвид всичко изложено, постановеният от Административен съд - Х. краен резултат се явява законосъобразен. Не се доказват основания за отмяна на оспорената заповед № 425/11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници". Същата е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на материалноправните предпоставки, съставляващи основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, посочено в заповедта, и в съответствие с преследваната от закона цел при прекратяване на служебното правоотношение на цитираното основание. Като е достигнал до извод в този смисъл и е отхвърлил подадената от К. Д. К. жалба срещу заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, административният съд е постановил правилен съдебен акт - обоснован, материално законосъобразен и съответен на императивните процесуални правила. При тези мотиви, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направеното редовно искане от процесуалния представител на Агенция "Митници" за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати такива в полза на Агенция "Митници" в размер на 200 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение