Решение № 1619 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2008 г.

Решение № 1619 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Стоянова, в качеството й на пълномощник на Армен Акубян, срещу решение № 625 от 3.01.2008 г., постановено по адм. дело № 5223/2007 г. от Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се сочат и мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министърът на вътрешните работи не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за недопустимост на жалбата пред решаващия съд. Счита, че оспореният акт няма белезите на индивидуален административен акт, поради което не е годен за оспорване пред съда. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е била заповед рег. № ЗДМ-1074 от 17.10.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" при НСП - МВР, с която Армен Акубян - гражданин на Република Армения, е бил настанен принудително в СДВНЧ на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Съдът е приел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че чуждият гражданин е без документи за самоличност, с постановени откази от Председателя на ДАБ при МС на РБ да му бъде предоставен статут на бежанец, а на 6.01.2006 г. е изтекъл и срокът на разрешеното му временно пребиваване в РБ. Приел е още, че със заповед рег. № ЗДМ-1073 от 17.10.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" при НСП-МВР му е била наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в РБ за срок от 10 години", въз основа на която е била издадена и оспорената заповед за принудително настаняване в СДВНЧ. При тази фактическа установеност съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при спазване на материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение е недопустимо. Съдът се е произнесъл по процесуално недопустима жалба. Това е така при следните съображения: Настаняването на чужденци в специални домове няма самостоятелен характер, а се извършва в рамките на започналото изпълнение на заповед, с която се налага принудителна административна мярка - "принудително отвеждане до границата на РБ", извършва се по преценка на органа, издал заповедта за налагане на ПАМ в случаите, когато са налице пречки за нейното изпълнение. В контекста на посочените разпоредби - чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ, се налага изводът, че настаняването на чужденци в специални домове не представлява принудителна административна мярка, а е действие, представляващо част от производството по изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, подлежаща на незабавно изпълнение - по силата на закона или предварително изпълнение, допуснато с разпореждане на органа по чл. 44 по реда на чл. 60 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, органът, издал заповедта за принудително отвеждане до граница или за експулсиране, може по своя преценка принудително да настани чужденеца с специален дом за срок до отпадане на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка. Нормата, даваща право на органа по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ да постанови принудителното настаняване, предполага започналото изпълнение на наложена принудителна административна мярка по чл. 41, ал. 1 или чл. 42 ЗЧРБ, било по силата на влязла в сила заповед за налагане на мерките по чл. 39а от ЗЧРБ, било по силата на допуснато от органа предварително изпълнение или в хипотезата на предвидено от закона незабавно изпълнение на тези заповеди. Принудителното настаняване, извършено в рамките на изпълнителния процес, не е сред лимитативно изброените в чл. 39а от ЗЧРБ мерки за административна принуда, налагани с индивидуални административни актове на компетентния орган по чл. 44, ал. 1 от закона. По тази причина същото не може да се счита за принудителна административна мярка. Принудителното настаняване е част от започналото предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията или бездействията, които са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Нормата на чл. 21, ал. 5 от АПК е приложима при определяне характера на обжалваната заповед, тъй като същата е постановена при действието на Кодекса - Глава пета - Издаване на административни актове. Подведена под хипотезата на тази материалноправна норма, обжалваната заповед не е индивидуален административен акт. По изложените съображения жалбата на Армен Акубян, гражданин на Р Армения против заповед № ЗДМ-1074 от 17.10.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" при НСП - МВР, с която е бил настанен принудително в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на наложена принудителна административна мярка по чл. 41, ал. 1 от ЗЧРБ на основание чл. 159, т. 1 от АПК е процесуално недопустима. Ето защо решението на първоинстанционният съд ще следва да се обезсили, жалбата на Армен Акубян срещу заповед № ЗДМ-1074 от 17.10.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" при НСП - МВР ще следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, изр. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,