Решение № 15223 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2010 г.

Решение № 15223 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Русе срещу решение № 21 от 11.06.2010 г. по адм. дело № 121/2010 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество e основателна. Многопрофилна болница за активно лечение - гр. Русе през 2009 г. е оказвала болнична помощ по клинични пътеки въз основа на договор № 180369 от 30.03.2009 г., в предмета на който са включени и клинични пътеки (КП) № 144 "Стационарни грижи при бременност с повишен риск преди 36 гестационна седмица" и КП № 141 "Раждане, независимо от срока на бременността, предлежанието на плода и начина на родоразрешение". При тематична медицинска проверка, извършена на 30.11.2009 г. чрез обработка на данни в информационната система на РЗОК, е направена констатацията: "... засечени са отчетени от МБАЛ - Русе за периода февруари - юли 2009 г. бременни жени, хоспитализирани по КП № 144, като по време на болничния престой случаите са завършили с раждане." Идентична констатация е направена и за периода ноември 2008 г. - март 2009 г., също след обработка на данни в информационната система на РЗОК. Въз основа на тези констатации директорът на РЗОК е направил извода, че по силата на забележка 2 в КП № 144, когато болничният престой по тази КП завърши с раждане, случаят се отчита по КП № 141, т.е. че с оглед на това правило е било недопустимо описаните в медицински протокол № 7040 от 30.11.2009 г. случаи, за които е прието, че са завършили с раждане, да се отчитат и по двете клинични пътеки, поради което направените за тези случаи плащания и по КП № 144 са неоснователно изплатени суми. С посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отменил писмената покана за възстановяване на неоснователно получените суми. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от писменото заключение на вещото лице, изпълнило съдебно-медицинска експертиза по делото, че описаните в медицински протокол № 7040 от 30.11.2009 г. случаи по КП № 144 не са завършили с раждане към момента на дехоспитализация на бременната жена. Русенският административен съд е приел още, че "тази разпоредба (забележка 2) е приложима в хипотезата, при която не е налице завършена КП № 144 и по време на болничния престой по тази КП № 144 е настъпило раждане, а в конкретната хипотеза са налице завършени КП № 144 - пациентите са били дехоспитализирани по КП № 144 и са хоспитализирани по КП № 141, поради което не може да се приеме, че раждането е настъпило по време на болничния престой по КП № 144." Тези изводи на Русенския административен съд са необосновани. Те очевидно са основани на т. V. 2. от писменото заключение на вещото лице Ирина Г. Димитрова, според която "описаните случаи по КП 144 не са завършили с раждане към момента на дехоспитализация", но същественият въпрос по съществото на правния спор по делото е дали при описаните в медицински протокол № 7040 от 30.11.2009 г. случаи не е била направена само една фиктивна документална дехоспитализация по КП № 144, за да бъде документално приключена тази КП, а бременната жена реално да не е напускала родилното отделение на болницата. Основания за поставянето на този въпрос са били налице. Така например в констативно-съобразителната част от писменото заключение на вещото лице Ирина Г. Димитрова са описани случаи, при които раждането се е състояло в рамките на един - два часа след документалното изписване по КП № 144, а не липсват случаи, при които изписването по КП № 144 е направено вечерта и дори през нощта (напр. Силвия Миткова Георгиева е изписана на 3.03.2009 г. в 00,50 часа и само 15 минути след това е постъпила в родилното отделение за раждане, което е станало след два часа още същата нощ - в 03,15 часа). От друга страна обаче е установено, че на всички бременни жени, посочени в медицинския протокол, е било проведено лечение по КП № 144 с продължителност в някои случаи дори по-голяма от 5 дни. Несъмнено е, че за това лечение са били изразходвани средства от лечебното заведение и труд от медицинския екип в родилното отделение. Въпросът, който е съществен, но не е изяснен по делото, е дали цената на КП № 141 е достатъчна за да покрие тези разходи, увеличени с разходите по раждането и свързаните с него дейности по КП № 141. Страните по един договор се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси и не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото - чл. 8, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява безплатна акушерска помощ (чл. 47, ал. 2 от Конституцията), гарантирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (чл. 2, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 45, ал. 1, т. 10 от Закона за здравното осигуряване). От друга страна бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства от задължителното здравно осигуряване (чл. 22, ал. 1 ЗЗО) и като финансов план в частта за разхода на обществените средства предполага и изисква строга бюджетна дисциплина. Следователно интересите на обществото по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗЗД в процесния случай са бременните жени да получават всяка необходима медицинска помощ, на разумна цена, съответна и за достойно заплащане на медицинския труд. Наличните по делото данни не позволяват да се направи обоснован извод дали в случая тези интереси са били съобразени, дали УС на НЗОК при формурането на правилото, изразено със забележка 2 към КП № 144 и директорът на РЗОК при издаването на процесната писмена покана са упражнили правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК) или съответните длъжностни лица при МБАЛ - Русе чрез документално оформена дехоспитализация на жени при непосредствено предстоящо раждане са заобиколили посоченото правило за да получат по-голямо по размер заплащане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския административен съд, защото е необходимо да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,