Решение № 9629 от 31.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуарния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Алти" ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, [улица], подадена чрез управителя и представляващ дружеството Т. Андонов, против Решение 654/22.03.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело 1775/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-16002617005217-091-001/23.02.2018 г., поправен с РА за поправка П-16002618041388-003-001/06.03.2018 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), потвърдени с Решение 279/21.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централното управление на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 3 744 лв.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да му бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Попова, която заявява, че поддържа касационната жалба и представя списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Бонева по съображения, изложени в писмена защита и иска от съда да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 745 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Настоящата касационна инстанция преценява решението на административния съд като валидно и допустимо. Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено също от компетентен орган.

С РА е вменена на ревизираното дружество Алти ООД солидарна отговорност за задълженията за данък върху добавената стойност (ДДС) по чл.177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 87 711.82 лв., деклариран и невнесен от Фотомаг ЕООД за данъчните периоди м. април и м. май 2014 г., и лихви за просрочие, изчислени към 23.02.2018 г., (датата на акта) в размер на 33 686. 91 лв.

Фактите по спора са точно установени от административния съд и подробно изложени в мотивите на решението му. Правилно съдът е разграничил тези, по които не е налице спор между страните, от спорните такива.

Безспорни са установяванията в хода на ревизионното производство, обективирани в ревизионния доклад (РД), че:

1. Алти ООД придобива от Фотомаг ЕООД стоки (комбайн "CLAAS Lexion 570", трактор "John Deere 8420" и количка "CLAAS 7190"). Същите са транспортирани от Великобритания до България видно от представените международни товарителници и предадени с двустранно подписани приемо предавателни протоколи в гр. Тополовград; заведени са счетоводно от получателя по счетоводна сметка 205 Транспортни средства и регистрирани като земеделска техника (представени са свидетелства за регистрация).

1. За доставките "Фотомаг" ЕООД издава на "Алти" ООД фактури: 1000000001/11.04.2014 г. с данъчна основа 284 000 лв. и ДДС 56 800 лв., 1000000002/11.04.2014 г. с данъчна основа 166 000 лв. и ДДС 32 200 лв. и 1000000003/08.05.2014 г. с данъчна основа 7 500 лв. и ДДС 1 500 лв. Плащанията на стойностите по трите фактури, в това число ДДС, са извършени по банков път. Сумите са наредени от "Алти" ООД от неговите банкови сметки по банковата сметка на доставчика.

1. "Алти" ООД е упражнило право на приспадане на ДДС по тези фактури. Използвал е земеделската техника във връзка с дейността си като регистриран земеделски производител, а след прекратяването на тази дейност отдава под наем активите.

1. С подадената справка-декларация за данъчния период м. април 2014 г. доставчикът декларира ДДС за внасяне в бюджета в размер на 86 680 лв., внесен частично в размер на 468.18 лв. От приетите по делото РА Р-16002615010163-091-001/27.06.2016 г. на "Фотомаг" ЕООД и Ревизиионен доклад (РД) към него (л. 108 л. 131) се установява, че ДДС по процесните две фактури, издадени на Алти ООД, в общ размер 89 000 лв. е деклариран като начислен по облагаемите доставки. С подадената справка-декларация за данъчния период м. май 2014 г. доставчикът декларира ДДС за внасяне в бюджета в размер на 1 500 лв. именно по издадената на Алти ООД фактура. Така декларираният ДДС не е внесен в бюджета. При така установените факти неоснователен е доводът на касатора, че органите п приходите не са доказали, че невнесеният от доставчика ДДС е пряко свързан с процесните фактури, по които ревизираното дружество е упражнило право на приспадане.

С оглед изложеното обоснован е изводът на първостепенния съд, че са доказани предпоставките за отговорността на Алти ООД за невнесения от неговия доставчик Фотомаг ЕООД ДДС в размер на 87 711.82 лв., регламентирани в чл. 177, ал. 1 ЗДДС. Спорно е наличието на знание или задължение за знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен, като елемент от фактическия състав, регламентиран в чл. 177, ал. 2 ЗДДС. В този смисъл е и изрично заявеното от касатора в касационната му жалба (стр. 2, трети абзац).

За да потвърди РА като материално законосъобразен, съдът е обосновал извод за това, че приходните органи са доказали, че Алти ООД е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, тъй като чрез събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства са установили, че процесните доставки заобикалят закона, т.е. налице е регламентираната в чл. 177, ал. 3 ЗДДС презумпция за знание. Според него механизмът на осъществяването им и особените отношения между участващите в договарянето и реализирането им показва, че целеният резултат, забранен от закона, е Алти ООД да приспадне ДДС вместо да го начисли и приспадне във връзка с придобиването на стоките чрез ВОП.

Наред с това, съдът е приел, че с оглед действителните отношения между страните, надхвърлящи рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка, получателят е знаел, че неговият доставчик няма да внесе декларирания данък във връзка с процесните доставки.

Изводът на съда за наличие на знание у получателя по доставките за това, че доставчикът му няма да внесе начисления данък е обоснован с установените по делото факти и те са следните:

1. На 01.04.2014 г. Алти ООД, представлявано от управителя и съдружник Т. Андонов, и Фотомаг ЕООД, представлявано от управителя и собственик на капитала Е. Овчарова, сключват договор за доставка на комбайн "CLAAS Lexion 570" и трактор "John Deere 8420" при цена от 400 000 лв., която може да варира в зависимост от транспортните разходи;

1. На 01.04.2014 г. между Сънвижън АД, представлявано от изпълнителния директор Т. Андонов, като заемодател и Фотомаг ЕООД, представлявано от Е. Овчарова, която е и акционер в Сънвижън АД, като заемател е сключен договор за заем на сумата от 300 000 лв. със срок за връщането й два месеца.

1. При извършената на Фотомаг ЕООД ревизия това дружество дава обяснения, според които е финансирало доставките на стопанска техника към Алти ООД чрез заем от Сънвижън АД и представя договора за заем от 01.04.2014 г. (виж стр. 2 от РД).

1. Според извлечението от банковите сметки на Сънвижън АД и Фотомаг ЕООД в Райфайзен банк сумата от 300 000 лв. е постъпила по сметката на Фотомаг ЕООД на 10.04.2014 г. и на същата дата е нареден валутен превод от пълномощника на дружеството С. Христова към SJB Tractors Ltd на сумата от 117 000 британски лири при валутен курс 2 376 или 277 992 лв. На същата дата е преведена на превозвача Фактор П ЕООД сумата от 7 200 лв.

1. Видно от представените от Райфайзен банк пълномощни С. Христова е била упълномощена да оперира с банковите сметки на трите дружества, а според дадените писмени обяснения е осъществявала и счетоводното им обслужване.

1. След плащанията по банков път по процесните фактури от страна на Алти ООД Фотомаг ЕООД връща на Сънвижън АД отново по банков път заетите 300 000 лв.

При така установените факти правилно Пловдивският административен съд е приел, че Алти ООД е знаело, че неговият доставчик Фотомаг ЕООД няма да внесе данъка, който му е начислил във фактурите, независимо от обстоятелството, че е платил изцяло данъчната основа и дължимия от него данък. Това знание у физическото лице - управител на ревизраното дружество - Т. Андонов - се доказва чрез установените в хода на ревизията от ревизиращия екип обективни факти и обстоятелства, което е изцяло в съответствие с приетото от Съда на Европейския съюз (СЕС) т. 59 неговото решение от 06.07.2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel, Recolta Recycling.

Както вече беше посочено по-горе счетоводствата на Алти ООД и Фотомаг ЕООД се водят от С. Христова, която разполага с пълномощни да нарежда, внася и тегли суми без ограничение от банковите им сметки. Същата е подавала и справките декларации по ЗДДС. След връщането на заетите от Сънвижън АД суми и извършените преводи в полза на превозвача към 23.04.2014 г. в сметката на Фотомаг ЕООД остава налична сума в размер на 75 000 лв., която Христова е изтеглила в брой, в резултат на което крайното салдо към 30.04.2014 г. остава 6.91 лв. На 21.05.2014 г. е изтеглена и наличната по сметката сума в размер на 159 000 лв. и крайното салдо към 31.05.2014 г. остава в размер на 130.31 лв. Задължениятя за ДДС на Фотомаг ЕООД по подадените от Христова справки декларации за данъчния период м. април 2014 г. и м. май 2014 г. остават непогасени, а към този момент Фотомаг ЕООД има и други задължения към бюджета (според решението на решаващия орган те са в размер на 2 465 757 лв. към момента на постановяването му).

На С. Христова от Т. Андонов в качеството му на представляващ не само Алти ООД, но и Сънвижън АД, е предоставил изключително широки правомощия да представлява тези дружества пред всички държавни и общински органи и институции, като подава и подписва от тяхно име всякакви молби, декларации, заявления, удостоверения и други документи; да открива и закрива банкови сметки и да се разпорежда със сумите по тях без ограничения. Същите правомощия на Христова са предоставени и по отношение на Фотомаг ЕООД. Поради изложеното правилно първостепенният съд е приел, че господин Андонов чрез пълномощника си и счетоводител на ревизираното дружество е знаел, че доставчикът му няма да внесе косвения данък, свързан с процесните доставки.

Избирайки доставчик, който не е осъществявал доставки на земеделска техника (виж констатациите на стр. 2 от РД на Фотомаг ЕООД и писмените обяснения на управителя Е. Овчарова на л. 200) и който не разполага с необходимите парични средства за доставката на селскостопанските машини (в качеството му на представляващ Сънвижън АД той сключва договора за заем с Фотомаг ЕООД чрез който се осигурява финансирането на конкретното ВОП); за когото знае, че има задължения към бюджета и не внася декларирания ДДС чрез лицето, което е упълномощил да го представлява и което представлява и Фотомаг ЕООД, ревизираното лице определено не е действало добросъвестно и законосъобразно с РА е ангажирана отговорността му по реда на чл. 177 ЗДДС. Достигайки до този правен извод съдът е постановил решението си в съответствие с приетото от СЕС в т. 33 от решението му от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, Federation of Technological Industries, и т. 25 от решението му от 21.02.2008 г. по дело С-271/06, Netto Supermarkt.

Фактът, че Е. Овчарова е прехвърлила дяловете си във Фотомаг ЕООД и това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 14.04.2014 г., както и представеното в съдебното производство оттегляне на пълномощното, дадено от нея на С. Христова, са подробно обсъдени в решението на Пловдивския административен съд и не следва мотивите на съда да бъдат преповтаряни отново. Отказът на съда да допусне разпита на С. Христова за сочените от пълномощника на дружеството обстоятелства също е мотивиран и не може да бъде преценен като съществено процесуално нарушение.

Правилно съдът е потвърдил РА като законосъобразен и в частта му на установеното задължение за лихви в размер на 33 686.91 лв. С решението си от 20.05.2021 г. по дело С-4/20, АЛТИ, постановено по преюдициално запитване, направено от съдебния състав по настоящото дело, СЕС постановява, че чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма плати този данък. Според Тълкувателно решение 4 от 10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. 2/2020 г. на основание чл. 16, ал. 3 ДОПК обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице.

По изложените мотиви касационната инстанция намира, че решението на Пловдивския административен съд е правилно постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение