Решение № 3500 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13049/2013 г.

Решение № 3500 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13049/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" -Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1859/07.08.2013 г., постановено по адм. дело № 3590/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с коeто е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241202820 от 08.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с Решение № 1370 от 26.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно определените на Тончо Вълчев Тонев, действащ като ЕТ "Деси - Тончо Вълчев", гр. Раднево задължения за ДДС за данъчен период м. 10.2011 г. в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 82 083,34 лева, по фактури, издадени от "Глобал Билд Грул" ООД, ведно с начислените лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводите на съда за установеност на реалното извършване на спорните доставки не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Счита, че при липсата на представени строителни книжа не би могло да се формира извод, че процесните СМР са осъществени именно от издателя на фактурите. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като черпи доводи и от цитираната практика на СЕС, а по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Тончо Вълчев Тонев, действащ като ЕТ "Деси - Тончо Вълчев. ", гр. Раднево, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. и в писмена защита по съществото на спора изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивираното заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 241202820 от 08.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с Решение № 1370 от 26.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му относно определените на Тончо Вълчев Тонев, действащ като ЕТ "Деси - Тончо Вълчев", гр. Раднево задължения за ДДС за данъчен период м. 10.2011 г. в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 82 083,34 лева, по фактури, издадени от "Глобал Билд Грул" ООД, ведно с начислените лихви за забава. За да обоснове извода си за основателност на жалбата, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. След като е отграничил безспорното от спорното между страните, съдът е конкретизирал основният контроверзен въпрос, концентриран върху реалното извършване на доставките, обективирани в издадените от "Глобал Билд Груп" ООД фактури. В тази връзка той е анализирал събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, като в резултат на това е констатирал наличието на облигационно правоотношение между получателя и доставчика, възникнало по силата на сключен договор за строителство, обективното изпълнение на фактурираните СМР на място, осъществяването им от издателя на фактурите и приемането на изработеното от получателя. Преценил е, че потенциалната възможност на подизпълнителя да извърши възложените му СМР е ирелевантна при преценката на действителното осъществяване на преките доставки и след като е обсъдил изводите на експертите по кредитираните и неоспорени заключения по проведените СТЕ и ССчЕ е приел, че установените обстоятелства обосновават извод за реално изпълнение на спорните СМР и незаконосъобразност на РА. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, макар и по различни съображения от изложените от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че непредставянето на протоколи обр. 19, отразяващи количеството, вида и цената на поетапно извършените СМР, само по себе си опровергава извода за наличие на правото на приспадане за данъчен кредит. С приемането на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство този образец е изключен от обхвата на номенклатурата на изискуемите се актове, а обстоятелството, че доставчикът не е представил изисканата му строителна документация по принцип не би могло да рефлектира пряко в правната сфера на получателя. То не е и самостоятелно основание за непризнаване на претендираното от него право на приспадане, като липсата на строителни книжа би могла да бъде само индиция, че СМР не са обективно извършени. В случая обаче наличието на строителна документация не се оспорва от касатора, който в жалбата изрично сочи, че съставените в хода на строителството актове и протоколи по Наредба № 3/31.07.2003 г. са представени като доказателства към предявената от доставчика срещу ревизираното лице след издаването на спорните фактури искова молба за заплащане на неизплатената част от стойността на извършените СМР по същия договор. Тази искова молба, както и съдебното удостоверение за висящ исков процес, са приобщени като доказателства по делото, а съдържащите се в тях данни за конфликтни отношения между страните обосновано са съобразени от съда при формирането на релевантните фактически и правни изводи. Неправилно обаче е определен предмета на спорните фактури, в които като основание за издаването им е посочено - "частично плащане по договор". Съгласно фактическата установеност по делото, сключеният между страните договор за строителство е неформален, а представеният писмен проект за такъв не е подписан от възложителя и изпълнителя. Именно поради това клаузите на проекта са ирелевантни и не могат да обосновават тезата на органите по приходите, че страните са уговорили първоначално и еднократно авансово плащане, а всички последващи плащания по фактурите са за поетапно изпълнени СМР. Предмет на фактурите са частични авансови плащания по неформалния договор за строителство, като тези плащания са престирани преди да е възникнало данъчното събитие - изграждането на уговорената пристройка. С получаването им по аргумент от чл. 25, ал. 7 от ЗДДС са възникнали отделни данъчни събития и данъкът е станал изискуем. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС за ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по издадените му от доставчика фактури, а доколкото в РА липсват констатации във връзка с момента на реалното изпълнение на доставката на уговорените СМР в пълен обем и обективното изграждане на пристройката е установено от вещото лице по проведената СТЕ, то за ревизираните периоди не е налице основание на ЕТ "Деси - Тончо Вълчев", гр. Раднево да се откаже признаване на право на приспадане за извършените по банков път авансови плащания. Ето защо, като в обобщение е приел, че органите по приходите са издали материалнонезаконосъобразен и необоснован РА, който подлежи на отмяна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, които след редукция на начисления ДДС възлизат на сумата от 2 091.67 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение