Решение № 11123 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2016 г.

Решение № 11123 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Е. П. Т. от гр. П., за отмяна на влязло в сила решение № 5738/14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 9603/2015 г., по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, подадено на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В съдебното заседание молителката, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Поддържайки искането си, е депозирала писмено становище, приложено по делото. Към искането за отмяна е приобщена и официална молба от Е. Т., до председателя и зам.-председателя на ВАС - за предприемане на драконовски мерки, с оглед осигуряване на справедлив процес, чрез предотвратяване на всякакво вътрешно вмешателство в работата на петчленния състав на ВАС. Ответните по молбата страни - Факултетен съвет на Юридическия факултет на СУ "Св. К. О." и И. С. С. - редовно призовани, не изпращат представители, не са изразили становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по съществото му, съдът съобрази следното: Със съдебния акт, чиято отмяна се търси чрез извънредния способ, е отменено решение № 4265/19.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12302/2014 г. по описа на Административен съд С.-град и вместо това е отхвърлена жалбата на Е. П. Т., срещу решение на Факултетния съвет на Юридическия факултет на СУ "Св. К. О.", по т. 2, от проведеното на 11.12.2012 г. заседание, обективирано в Протокол № 3 от същата дата, с което д-р И. С. С. е избран на академична длъжност "главен асистент" по Право на Европейския съюз. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като основания по чл. 239, т. 1 от АПК искателката навежда на първо място "фактът на лично познанство и тясна професионална свързаност между представляващия ответника - проф. Пенов и председателя и зам.-председателя на Върховния административен съд - г-н Колев и г-н Магдалинчев", като за доказването на този обективен факт от житейската действителност се сочи информация от линкове в Интернет за участията и разговорите им по време на конференции, семинари, откривания и др. обществени мероприятия, както и членуване в едни и същи органи - УС на НИП. На второ място се сочи обстоятелството, че братът на директора на Института по европейско право доц. Семов - М. С., е назначен на работа като съдебен помощник във ВАС от 2012 г. Тези новооткрити обстоятелства и доказателства молителката счита, че са от съществено значение по делото, тъй като се отнасят до правото й на честен и справедлив процес. С. не са могли да й бъдат известни по време на съдебното производство, тъй като до момента на постановяването на решението, чиято отмяна се претендира, не е имало повод, който да провокира издирването им в публичното пространство, след като предходни съдебни състави са се произнасяли по различен начин. В представеното от Е. Т. становище журналистическите статии са характеризирани като писмени доказателства - частни свидетелстващи документи, тъй като материализират удостоверително изявление на своя издател, отнасящи се до съществуването или несъществуването на определени факти, възприети от автора, а снимките са причислени към веществените доказателства, след като онагледяват и внасят допълнителен щрих към цялостната картина. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Всички публикации в печатно издание или електронен сайт, нямат характер нито на официален, нито на частен документ с удостоверителен или диспозитивен характер, както се твърди, не са писмени доказателства по смисъла на чл. 178, 179 и 180 от ГПК и следователно нямат обвързваща за съда доказателствена сила. Тя е от категорията печатни материали, визирана в чл. 187 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и в административния процес. Тези материали могат да бъдат доказателство само за съществуването на публикуваното, но не и за неговата достоверност. Съдържащата се в него информация подлежи на самостоятелно доказване, което в случая не е извършено. Това е пречка съдът да може да цени изнесеното в Интернет пространството като годно доказателствено средство и не следва да го обсъжда. Съображенията, изложени в молбата, породени от изненадващо негативния за Тодорова правен резултат в решението на тричленния състав на ВАС, почиват единствено на нейни съмнения и предположения, резултат от "собственото й разследване", не намират законова опора по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което са недоказани и не съставляват основание за отмяна на окончателния съдебен акт. Произнасянето на настоящия съдебен състав не е въпрос на "смелост, решителност и непоколебимост", а на правилното и точно прилагане на закона. Впрочем, в посочения смисъл е и константната от години съдебна практика - решение № 651 от 23.07.1985 г. по гр. дело № 372/1985 г. на II ГО на ВС; решение № 10190/08.12.2004 г. по адм. дело № 596/2004 г. на V отд. на ВАС; определение № 299/18.03.2009 г. по гр. дело № 355/2009 г. на III ГО на ВКС; решение № 1496/05.02.2010 г. по адм. дело № 558/2010 г. на IV отд. на ВАС; решение № 3874/16.06.2000 г. по адм. дело № 5655/1999 г. на I отд. на ВАС; решение № 13200 от 5.11.2014 г. по адм. д. № 6621/2014 г. на VI отд. на ВАС; Решение № 295 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2015 г., VI о. и др.). Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав,