Решение № 12943 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2009 г.

Решение № 12943 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Васко Делчев Делчев от гр. Симеоновград срещу Решение № 855 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. (ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Симеоновград, област Хасково, само частта относно размера на определеното обезщетение за частта от имота, предмет на отчуждаване за поземлен имот находящи се в землището на гр. Симеоновград, с пореден номер 45 в решението на Министерския съвет. Ответникът - Министерски съвет на Република България, заинтересуваните страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания " Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват жалбата като неоснователна и молят за нейното отхвърляне. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Имотът, предмет на отчуждаване с оспореното решение - № 45 от приложения списък, представлява част с площ от 288 кв. м. от имот № 47278.670.2460, по кадастралната карта на гр. Симеоновград. Същият, съгласно нотариален акт № 842, том I, дело № 1252/1997 г., т. 2 от акта, е собственост на жалбоподателя - Васко Делчев Делчев. Видно от представената в административната преписка оценка, приета от административния орган и използвана за база на направеното оценяване за целите на обезщетението, имотът попада в урбанизираната територия на гр. Симеоновград, в строителните граници на населеното място. В отчуждаемата част, освен дворното място, попада и масивна сграда със застроена площ от 92 кв. м. Земята е оценена на 2949 лв., сградата, предмет на отчуждаване - на 11 867 лв. Общата оценка на отчуждаемата част от имота възлиза на 14 816 лв. Оценката на земята е извършена на основание и по методиката на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, а оценката на сградата - по метода на разходите. От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, се установява, че сградата в имота, предмет на отчуждаване е със статут на търпимост, не подлежи на събаряне, за което е налично удостоверение по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Същата е единствено жилище на собственика си, който я обитава заедно с родителите си - инвалиди, от които е получил имота по силата на направено дарение. В имота се намира и помощна постройка, но тя не разполага с удостоверение за търпимост и не подлежи на оценяване. Вещото лице, след справка в Службата по вписвания в Районен съд - Харманли дава заключение, за липса на продажби в относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. Налице са били извършени общо 37 вписвания, но същите касаят учредяване на ипотеки, но не и на покупко-продажби. С оглед предоставените данни, съдът следва да направи заключение, че начинът, по който административният орган е възприел пазарната цена на отчуждаемата част от имота и находящата се в него сграда противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и определената от органа цена не представлява равностойно парично обезщетение по смисъл на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Същият не е ползвал пазарни аналози за периода по § 1а от ДР на ЗДС поради липсата на такива. Ето защо, оценката на имота следва да се извърши по реда на чл. 96 от ППЗДС. Съобразно този критерий оценената част от имот, предмет на отчуждаване е както следва - 2 960 лв. за терена с площ от 288 лв., ведно с насажденията, трайно прикрепени към него, представляващи подобрения по чл. 96, ал. 2 от ППЗДС и сумата за сградата 63 905 лв. Общата оценка на отчуждаемата част от имота е 74 919 лв. Направено въз основа на критериите по чл. 96 от ППЗДС, заключението на вещото лице относно оценката на отчуждаемия имот, следва да се възприеме като почиваща на закона и компетентно дадена. Решението на Министерския съвет в обжалваната част следва да се измени, като определеното обезщетение за собственика бъде увеличено от 14 816 лв. на 74 919 лв. В полза на жалбоподателя следва да се направят направените разноски в размер на 360 лв. Водим от изложеното, Върховен административен съд,