Решение № 89 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2856/2007 г.

Решение № 89 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2856/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. И. М. от с. К. община Г. против въззивно решение № 373 от 9.05.2006 г. по в. гр. д. № 4 по описа за 2006 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 557 от 9.11.2005 г. по гр. д. № 1006/2001 г. на районен съд Гоце Д. Претендира направените по делото разноски. Посоченото касационно основание е чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранна преценка на събраните доказателства по делото. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество, като отхвърли предявения иск. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпили са писмени бележки от ответника С. С. Б.. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Същата е и основателна. Съображенията: С въззивното решение е оставено в сила решение на районен съд Гоце Д., с което е уважен предявен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и е признато за установено по отношение на З. И. М., А. И. Д. и С. И. М., че наследодателя на ищеца-С. Арифов Б. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на земеделски имот-нива от 1.5 дка в местността"Андъците"в землището на с . Корница, при съседи: Таралов, Бегов и път. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до оспорване на извода за установено в полза на наследодателя на ищците право на собственост, като счита, че събраните по делото доказателства /оглед на място, свидетелски показания и извлечение от емлячен регистър/установяват, че процесният имот, за възстановяването на който ПК е постановила отказ не е бил на наследодателя на ищците, а на наследодателя на ответниците- И. И. Д. Настоящият съдебен състав намира възраженията на касатора за основателни. Съображенията: В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - ищецът следва да установи правото си на собственост спрямо ответника, който му го оспорва към момента на образуване на ТКЗС, като в настоящата претенцията е за нива от 1.5 дка в м. "Андъците". Правен интерес от предявяване на такъв иск е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността върху земята се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на обобществяването имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза. Настоящият случай не е такъв. Ищецът - в качеството му на наследник на С. А. Б., починал през 1976 г., е заявил /със заявление № 3252/29.02.1992 г./ за възстановяване пред ПК три ниви в м. "Андъците"-от 1.5 дка, от 0.3 дка и от 1.5 дка/или общо 3.3 дка/, от които ПК е възстановила в стари реални граници с Решение № 3* от 7.08.1998 г. четири броя ниви с обща площ от 2.597 дка- от 0.105 дка-имот № 0* от 0.863 дка-имот № 177,от 0.112 дка-имот № 194 и от 1.517 дка-имот № 283 дка. Вещото лице, по приетата по делото експертиза, е дало заключение, че С. А. Б. е притежавал в м. "Андъците" две ниви от по 1.5 дка или общо 3 дка. Ответниците -в качеството им на наследници на И. И. Д. са заявили/ със заявление № 4743/10.10.1995 г./ за възстановяване пред ПК една нива в м. "Андъците"-от 0.5 дка, която ПК им е възстановила в стари реални граници с Решение № 7* от 12.05.1997 г. Вещото лице, по приетата по делото експертиза, е дало заключение, че И. И. Д. е притежавал в м. "Андъците" една нива от 0.5 дка. Същото е категорично, че поради липса на съществуваш картен материал не може да се посочи в коя част от местността "Андъците"се е намирали нито нивата на И. И. Д., нито на С. А. Б. При тези данни извода на въззивния съд за основателност на предявения иск е неправилен. Това е така, защото-няма нива с площ от 1.5 дка в м. "Андъците", за която да е налице спор между ищеца и ответниците. От претендираните от ищца 3.3 дка в тази местност са му възстановени-2.597 дка /останали са невъзстановени 0.803 дка, които не съвпадат със заявените и възстановени на ответниците 0.5 дка и с претендираните в настоящето производство 1.5 дка, като е безспорно, че няма картен материал и не може да се установи къде точно са се намирали нивите. Т. е. -дори и да се приеме, че спорът е за притежаваните от наследодателя на ответниците 0.5 дка, то въпросът за идентичността няма как да бъде разрешен при липса на картен материал и при установеност на обстоятелството, че всеки от наследодателите на страните е притежавал имот в тази местност/. Пред вид направеното искане, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.)-в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски, които са в размер на 7.50 лв. -за платена държавна такса/адвокатско пълномощно-не е представено/. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.