Решение № 11663 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез упълномощения юрк. М. Иванова, срещу Решение 86/28.01.2021 г., постановено по адм. дело 688/2020 г. на Административен съд - София-област, с което е отменена негова заповед за налагане на ПЕЙПЪРТЕКС ООД на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С460-0395317/25.03.2020 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за завод за малограмажна хартия/офис, находящ се в гр. Костинброд, ул. Ломско шосе 1В. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви за неправилност на изводите на съда за липса на мотиви относно размера на наложената ПАМ, както и че налагането на същата представлява непропорционална мярка на твърдяното нарушение неиздаване на касова бележка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Възразява се срещу присъдения размер на адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ПЕЙПЪРТЕКС ООД, гр. Костинброд в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени цитираната погоре заповед за наложена ПАМ на ПЕЙПЪРТЕКС ООД, първоинстанционният съд е приел, че не е конкретизиран обектът, върху който се налага ПАМ, тъй като на територията на имота, на който се намира заводът са разположени 19 сгради, като няма помещения, обособени за продажба на дребно, които да отговарят на дефиницията за търговски обект. Изложил е мотиви и че наложената ПАМ не съответства на евентуално установеното нарушение и на целта на закона. Посочил е и, че липсват мотиви за определяне на продължителността на наложената ПАМ, като не са взети предвид и последиците, които биха настъпили при затваряне на предприятието и спиране на производствения процес в него. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че при извършена контролна покупка от органи по приходите на 31.01.2020 г. в 07:35 ч. на тоалетна хартия и салфетки на обща стойност 27,00 лв. в търговски обект завод за малограмажна хартия/офис, находящ се в гр. Костинброд, ул. Ломско шосе 1В, не е издаден фискален бон от наличното фискално устройство, нито касова бележка от кочан. От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че на посочения в заповедта адрес се намират 19 сгради, като няма сгради, предназначени или пригодени за продажби на дребно. От заключението на вещото лице и показанията на допуснатия свидетел Манев, съдът е установил, че продажби на дребно се извършват всеки петък извън сградата на имота на дружеството, директно от камиони, натоварени с готова продукция, като заплащането се извършва на каса, разположена в малка, тип преместваема будка, находяща се в близост до камионите. По този начин се продава стока с лош търговски вид второ качество, на занижени цени, съобразно обичайната практика на предприятията в региона със социална насоченост към населението. От показанията на свидетеля Джоров технолог, съдът е установил, че поточната линия в предприятието работи 24 часа, понеже производството не позволява спиране. Има поредица басейни, в които се съхранява масата и ако бъде спряно производството, когато времето е студено, ще замръзне и съоръженията ще бъдат похабени. Спирането на производството става поетапно. С оглед на така установените факти, законосъобразни, обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение по случая, в несъответствие с целта на закона. В заповедта не е конкретизиран обектът, който следва да бъде запечатан поради констатираното нарушение, което представлява съществен порок, водещ до невъзможност да бъде изпълнена. Затварянето на цял завод за неиздаване на касова бележка, при продажба, извършена в будка извън завода, противоречи на целта на закона и представлява нарушение на принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (ал. 2). Само на това основание е дължима отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. Възражението относно прекомерност на присъденото с първоинстанционното решение заплатено адвокатско възнаграждение е недопустимо в настоящото производство. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, но тъй като не е направено искане за това и не са представени доказателства за извършването им, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,