Решение № 396 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 370/2010 г.

Решение № 396 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 370/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Образувано е по молбата на А. Б. С. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила определение № 718 от 22.12.2009 г. на ВКС, I г. о. по ч. гр. д. № 582/2009 г., с което е оставено в сила въззивното определение от 9.07.2009 г. по ч. гр. д. № 308/2009 г. на Видинския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 9.04.2009 г. по гр. д. № 1573/2008 г. на Видинския районен съд, с което производството по предявения от молителката против О. Р. Д. отрицателен установителен иск за собствеността на описания имот в гр. В., ул. "П." № 13, е прекратено, като недопустимо. Посоченото в молбата основание за отмяна на влязлото в сила определение е чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителката се позовава на постановено преди определението, чиято отмяна иска, друго такова с № 619 от 3.11.2009 г. по ч. гр. д. № 584/2009 г. на ВКС, I г. о., което е по идентичен спор, образуван против същия ответник от В. П. П., съсобственик на спорния имот. С него, в противоречие на приетото в обжалваното определение, е отменено прекратителното определение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения установителен иск. Молителката счита, че предходното определение на касационната инстанция противоречи на определението, чиято отмяна иска, поради наличието на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и моли последното да бъде отменено. Съображения за наличие на посоченото в молбата основание за отмяна по чл. 303, 1, т. 1 ГПК не са изложени. Ответникът по молбата О. Д. оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК, от легитимирана страна и против влязло в сила определение, с което е прекратено производството по предявен установителен иск, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК законът е предвидил преди решението, чиято отмяна се иска на това основание, да е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи, както и то да е между същите страни, за същото искане и на същото основание. Тази възможност за защита е предвидена от законодателя за случаите, при които въпреки забраната при висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане да се заведе ново дело /чл. 126, ал. 1 ГПК/, вследствие на което се стигне до постановяване на две противоречиви влезли в сила решения, както и когато при наличие на влязло в сила решение по спора, въпреки забраната същият да се пререшава - чл. 299, ал. 1 ГПК, се постанови противоречиво решение по нов иск. Общото е наличието на противоречиви влезли в сила решения, постановени в две отделни производства, идентични по предмет и страни, с които спорът е разрешен по противоречив начин. Хипотезата в настоящия случай не е такава. Приложеното определение № 619 от 3.11.2009 г. по ч. гр. д. № 584/2009 г. на ВКС, I г. о., на което молителката се позовава, касае производство с други страни - ищец е В. П. П., а ответникът е същият О. Д., като дори и да се приеме, че предмет на предприетата защита чрез отрицателен установителен иск е същия имот в гр. В., то обстоятелството, че не е между същите страни изключва приложението на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Налице са две отделни съдебни производства, образувани между различни страни, поради което и съображенията в постановеното определение, предхождащо атакуваното такова, са ирелевантни за изхода на настоящето производство за отмяната му, поради което и молбата за това следва да се остави без уважение. Идентичността на предмета на спора, дори и да е налице, е ирелевантна за поддържаното основание, тъй като законът предвижда противоречивият акт да е между същите страни, за същото искане и на същото основание. Липсата на една от тези предпоставки изключва наличието на поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а и наличието на това по т. 1 не е доказано. Подадената на тези основания молба следва да се остави без уважение. Искане за присъждане на разноски за настоящето производство не е направено, поради което и такива не се присъждат на ответника. Водим от горното, настоящият състав на II г. о. на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД