Решение № 12794 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на Д. Йочева, подадена чрез пълномощник адвокат М. Ел-Тал, с подробно развити касационни основания, срещу решение 7532/08.12.2022 г. по адм. дело 43/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 1040-21-1248/02.12.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-01000346/14.09.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ София. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуален представител юрк. Д. Велкова в отговор от 13.11.2023 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт на Административен съд София - град да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Решение 1040-21-1248/02.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-21-1796 от 24.11.2021 г., срещу Разпореждане РВ-3-21-01000346/14.09.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с които на основание чл. 114, ал. 2, т.2 и ал.3, от КСО е разпоредено Д. Йочева да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 31.12.2016 г. до 13.02.2018 г. в размер на 8714.53 лв. Административният орган е приел за установено, че за посочения период за дружеството осигурител ТРОПИК ПАЙНЕР СТАРС ЕООД не са събрани доказателства, които да показват, че от вписването си в търговския регистър си от 28.03.2016 г. до 31.12.2019 г., то да е извършвало търговска дейност. ТРОПИК ПАЙНЕР СТАРС ЕООД не представило изисканите първични документи, поради което е приел, че подадените от ТРОПИК ПАЙНЕР СТАРС ЕООД за Д. Йочева данни с декларация обр. 1 са некоректни, поради което на осигурителя са били издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00908047/13.04.2021 г. за заличаване на неоснователно подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 15.05.2017 г. до 13.02.2018 г. вкл. Макар и дружеството да подава данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Д. Йочева, няма данни за подавани ГДД по чл. 92 от Закона за корпоративното и подоходно облагане, както и не са подавани Годишни финансови отчети, липсва фискално устройство и регистриран търговски обект. От изложеното се установява липсата на извършване на търговска дейност, което обуславя липсата на нужда от наемане на лица на трудов договор. Предписанията са връчени на осигурителя по реда на чл.110, ал.4 от КСО, като по делото не са ангажирани доказателства да са оспорени в законоустановения срок. По жалба на Д. Йочева по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, директорът на ТП на НОИ София град се е произнесъл с Решение 1040-21-1248/02.12.2021 г., с което е отхвърлена жалбата на Йочева, а обжалваното разпореждане е прието за законосъобразно. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи в изискуемата форма и при спазени административнопроизводствени правила. Съдът е обосновал тезата, че са осъществени предпоставките на чл. 114, ал. 1 и ал.3 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от жалбоподателката суми за обезщетение за бременност и раждане, тъй като е налице недобросъвестно поведение на Йочева при получаването на обезщетенията. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Наличието на валиден трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за бременност и раждане е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Спорният по делото въпрос е упражнявала ли е действително касационната жалбоподателка през процесния период трудова дейност при работодателя ТРОПИК ПАЙНЕР СТАРС ЕООД, за да се счита тя за осигурено лице и да й бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност. Наличието на трудово правоотношение е една от предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение по трудов договор, но не е единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Като се съобразят разпоредбите на чл.4, ал.1, т.1 във връзка с чл.10 от КСО, то единствено лице, което е започнало да изпълнява задълженията си по трудовия договор, може да има качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. За да се счита за осигурено лице е необходимо да извършва трудова дейност. Доказателствата по делото не обуславят категоричен извод, че касационната жалбоподателка реално е упражнявала трудова дейност по представения от нея и от ТРОПИК ПАЙНЕР СТАРС ЕООД трудов договор. В тежест на Д. Йочева е било да докаже, че фактически е започнала да изпълнява задълженията си по сочения трудов договор с ТРОПИК ПАЙНЕР СТАРС ЕООД, което тя не е сторила. Установените в административното производство факти и събраните доказателства мотивират извод за наличието на недобросъвестно поведение от нейна страна при получаването на обезщетенията за временна неработоспособност. При липса на доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции правилно е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да опровергават направените от фактическа страна констатации, респективно да обуславят изводи, различни от така направените, поради което законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието добросъвестност при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Предвид гореизложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв. за инстанция, но единствено за настоящата, предвид това, че пред първата инстанция са присъдени разноски в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,