Решение № 6412 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13988/2016 г.
ВАСVII отделение16.05.2018 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1922/24.10.2016 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 1633/2016 г. ОСЪЖДА "Нюбридж инвестмънт" ЕООД да заплати на община П. сумата от 100 лв, разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6412 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13988/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Нюбридж инвестмънт" ЕООД срещу решение № 1922/24.10.2016 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 1633/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане и възстановяване № 3636/24.10.2014 г., съставен от главен инспектор в Отдел "Събиране и контрол", Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., потвърден с Решение № 1/09.01.2015 г. на кмета на община П.. Твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Като спорен момент между страните очертава този, касаещ размера на дължимите данъци и такси /данък върху недвижимите имоти - ДНИ и такса битови отпадъци ТБО/ с оглед на това дали имотът е жилищен или нежилищен. Приема за неправилен изводът на съда, че имотът е нежилищен, тъй като върху него няма построена жилищна сграда. Твърди, че за определяне на размера на местните данъци и такси, значение има единствено фактът дали имотът е отреден за жилищен или нежилищен такъв. В случая имотът попадал в територия, определена за "смесено застрояване", като бил отреден за жилищно строителство. Предвид това претендира размерът на изчислените ДНИ и ТБО да е определен неправилно. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения Акт за прихващане и възстановяване № 3636/24.10.2014 г., съставен от главен инспектор в Отдел "Събиране и контрол", Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., потвърден с Решение № 1/09.01.2015 г. на кмета на община П. като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба, кметът на община П., в писмен отговор мотивира неоснователност на касационната жалба. Твърди, че УПИ III - 39,5 според действащия ПУП - ПРЗ е отреден за "обществено-обслужваща дейност, жилищно застрояване". Устройствените показатели за УПИ са за зона "Сож". Съгласно ОУП на гр. П., процесният имот попада в "СмфЗ" - смесена многофункционална зона 3, част от устройствените режими по ОУП на гр. П., приети за урбанизираните територии на града като "Смесени зони за обитаване и социална и бизнес структура". Действащият ПУП за имота не е в противоречие с приетия по-късно ОУП на гр. П., в съответствие с чл. 112, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. С плана процесният имот е регулиран за "смесено предназначение" по т. 11, а не за предимно жилищно застрояване по т. 3 или "със сгради за обществено обслужване" по т. 7. Твърди, че тези текстове определяли предназначението на процесния имот като "смесено". Сочи, че предназначението на сградите се определя с инвестиционен проект на сградата. В случая нямало издадено разрешение за строеж на сграда в имота, както и нямало изпълнени сгради или инфраструктура. Приема за правилни изводите на съда, че предвид смесеното предназначение на имота по действащия ОУП и ПУП - ПРЗ, както и липсата на построена сграда в него, правилно съдът е приел имота за нежилищен и правилно органът е изчислил размера на дължимите местни данъци и такси като за нежилищен имот. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав обосновава валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Касаторът прави възражения за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения, без да посочва в какво се състоят същите. По отношение на процесуалните нарушения, касационната инстанция не се произнася служебно. Липсата на конкретно посочени, допуснати от съда процесуални нарушения, разгледана в контекста на чл. 218, ал. 2 АПК, мотивира неоснователност на общото възражение. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите, като същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните доказателствени средства, като се явяват съответстващи им. "Нюбридж инвестмънт" ЕООД е собственик и като такъв е декларирал имот, представляващ УПИ III - 39,5, земя - незастроена, находяща се в гр. П., бул. "А. С." .№..., район Южен, кв. 99а. Дружеството не отрича, че за имота дължи местни данъци и такси, но прави искане за прихващане/възстановяване на сумата от 18 086,70 лв., представляваща надвнесен ДНИ и сумата от 61 134,60 лв., представляваща надвнесена ТБО, ведно със законната лихва до окончателното плащане на сумата. Както правилно е приел първоинстанционният съд, и както навежда касаторът в касационната жалба, спорът между страните се състои в това, че "Нюбридж инвестмънт" ЕООД претендира неправилно изчисляване на размера на местните данъци и такси от страна на приходната общинска администрация, като излага съображения, според които имотът, дори и незастроена земя, следва да се третира като "жилищен" и съответно размерът на дължимите местни данъци и такси да се определи въз основа на този факт. За да отхвърли жалбата, срещу акта, първоинстанционният съд е обосновал, че предвид смесеното предназначение на имота по действащия ОУП и ПУП - ПРЗ, както и предвид липсата на построена сграда/сгради в него, които да отговарят на характеристиките на "жилищна сграда", съгласно т. 29 и т. 30 на § 5 от ДР на ЗУТ, същият за нуждите на данъчното облагане се третира като нежилищен, като размерът на ДНИ и ТБО е определен съответно. Решението на първоинстанционния съд е правилно. В действителност, от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е земя - УПИ, чието предназначение е за "обществено обслужващи дейности и жилищно застрояване". Според вещото лице, определеното с действащия ПУП отреждане е за изпълнение както на бизнес сгради и инфраструктура, така и на жилищни сгради. Конкретното предназначение на сградите, които евентуално могат да се построят върху УПИ ще се определи с инвестиционен проект за тези сгради, но в случая сгради върху имота не се построени. Касационната инстанция намира възраженията на касатора за неоснователни и предвид следните изводи от правна страна: В контекста на спора между страните стои приложението на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ /в редакцията към 31.12.2010 г./: В действителност, тази норма на ЗМДТ в приложимата й редакция дава възможност като данъчна оценка на недвижими имоти на предприятия да се вземе тяхната отчетна стойност, а за жилищни имоти - данъчната им оценка - съгласно Приложение № 2. Правилни са съжденията на първоинстанционния съд в насока, че в ЗМДТ липсват легални дефиниции на понятията "жилищен имот" и "нежилищен имот". В конкретната хипотеза обаче имотът не е сграда, поради което и не може да се говори за жилищно предназначение на сграда. Доколкото имотът представлява празно място - незастроена земя и същият попада в устройствена зона - смесена, предназначена както за строеж на жилищни сгради, така и за строеж на сгради за обществено обслужване, неоснователно е възражението на касатора, че същият имот следва да се третира като жилищен по смисъла на посочения чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. Отреждането с действащия ПУП не е само за жилищно застрояване, а и за обществено обслужващи дейности. На следващо място, дори и в ЗМДТ за нуждите на данъчното облагане да липсва легална дефиниция на понятието "жилищен имот", за нуждите на данъчното облагане, Приложение № 2 към ПЗР на ЗМДТ разглежда имотите като: сгради, незавършено строителство, земи и прочие. Сградите биват различни видови, като за нуждите на данъчното облагане се отчитат конструкцията им, категория строеж, местоположение и прочие. Един от показателите за идентифициране на сградите е този, дали същите са жилищни или нежилищни, като се разграничават и нежилищни обекти върху терени за жилищно строителство /гаражи, обори и прочие/. В конкретната хипотеза, страните не спорят, че върху поземления имот няма построени сгради, поради което и според касационната инстанция непрецизно се поставя въпроса дали същият е жилищен или не. ЗМДТ в Приложение № 2 към ПЗР говори за жилищен имот само по отношение на сграда. Тъй като в случая върху ПИ няма построена сграда, спорът досежно жилищния или нежилищния характер на предмета на данъчно облагане е крайно непрецизен. На следващо място, за нуждите на данъчното облагане, ЗМДТ разглежда като обект на данъчно облагане т. нар. "незавършено строителство". И на поредно място, обект на данъчно облагане са земите. От значение при данъчното облагане на земите са следните факти: - дали същите се намират в строителните, или извън строителните граници на населените места; дали същите попадат в рамките на местни курорти, курорти с национално значение, вилни зони и прочие; каква е инфраструктурата до тези имоти, в каква устройствена зона попадат, дали са застроени и прочие. Дали земята попада в жилищна зона, производствена такава или в парк, има значение при определяне на коефицентът на устройствена зона на земята. Но ЗМДТ не борави с понятието жилищен и нежилищен имот, по отношение на данъчното облагане на земя, независимо дали същата е застроена или не. Досежно коефицентът за застроеност, същият има значение при изчисляване на процентът застроена спрямо процентът незастроена земя. Правилно касаторът посочва, че легалните дефиниции, дадени в ЗОДФЛ и ЗУТ досежно понятията "недвижим жилищен имот" и "жилище" не намират приложение в случая, тъй като и в двата случая се касае за съвкупност от помещения за задоволяване на жилищни нужди. Предвид факта, че в случая върху земята не е построена сграда, а само по отношение на съвкупността от сградни помещения, които се ползват за задоволяване на жилищни нужди, може да се разсъждава досежно характера им на жилищни с оглед предназначението им, неправилно по отношение на УПИ - незастроена земя се правят изводи от страна на касатора за жилищен имот. Дори и незастроената земя да попада изцяло в жилищна устройствена зона, това не я превръща в обект на данъчно облагане - жилищен имот. Земята е самостоятелен обект на данъчно облагане със свои специфични характеристики. Дали същата е застроена или не, дали попада в зона за жилищно застрояване или в производствена устройствена зона, същите факти имат значение за определяне на съответния коефицент за застрояване или устройствена зона, от значение за определяне на данъчната базисна стойност на земята. Но това не дава основание земята, попадаща в устройствена зона за жилищно застрояване, отредена за жилищно строителство да бъде наименована "жилищен обект", тъй като такова предназначение могат да имат единствено сградите, не и земята. Конкретният недвижим имот е със смесено предназначение. Според изслушаната и приета като доказателство по делото експертиза, в съответствие с чл. 112, ал. 1 и 2 ЗУТ, с плана процесният имот е урегулиран за смесено предназначение по т. 11, а не за "предимно жилищно застрояване" по т. 3 или "със сгради за обществено обслужване" по т. 7. Вещото лице по делото изрично заявява, че за определянето на предназначението на УПИ в съответствие с влязъл в сила ПУП не трябва да се търси аналогия с предназначението на конкретна сграда. В ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му има достатъчно яснота досежно това кога една сграда се определя като жилищна и кога не. В случая не става въпрос за конкретна сграда и нейното предназначение, а за предназначение на поземлен имот. При поземлен имот се говори за режим на застрояване на имота, предвиден с показателите на определената устройствена зона, в която попада. Но това, че имотът попада в устройствена зона за жилищно застрояване не го индивидуализира като жилищен имот, а като поземлен имот, попадащ в територия за жилищно застрояване. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС