Решение № 6268 от 24.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Парадайс Гардън Резидънс" ЕООД чрез пълномощника на дружеството срещу решение 136/25.01.2022 г. по адм. д. 2974/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на матералния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба-община Пловдив и началникът на службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- Пловдив в писмени становища чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед РД-18-4311-22.04.2019 г., с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и заявление вх. 01-132705-26.03.2019 от община Пловдив е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица-проект 15-364611-22.04.2019 г., състоящо се в нанасяне на обект-сграда с идентификатор 56784.506.1508.2 /1508.2/ с площ от 66 кв. м. предназначение - Сграда за битови услуги, собственост на Община Пловдив чрез ОП Чистота, въз основа на АОС /частна/ 46 от 13.06.2014г./. В мотивите към заповедта е посочено, че сграда с идентификатор 1508.1 е премахната от КККР в изпълнение на услуга по заявление от 29.01.2019г., подадено до СГКК от Парадайс Гардън Резиденс ЕООД и приложено към него удостоверение от 28.12.2018г., издадено от район Северен. Със служебно инициирана преписка за изменение на КККР по вх. 01-132705-26.03.2019г. сградата се възстановява в кадастралната карта с идентификатор 56784.506.1508.2 след извършен преглед на приложения снимков материал, доказващ обстоятелството, че сградата Обществена тоалетна съществува на място.. Отразено е, че в писмото на община Пловдив от 26.03.2019г. е заявено, че сграда с идентификатор 56784.506.1508.1 е неправилно заличена от КККР и същата съществува на място. С уведомление от 03.04.2019 г. от община Пловдив, район "Северен" удостоверение от 28.12.2018 г. на община Пловдив, район "Северен" е обявено за невалидно. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като решението е второ такова по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е процесуално допустима. При нанасянето на сграда в чужд имот собственикът на имота, в който попада или навлиза нанесената сграда, има право да оспори административния акт, по силата на който е извършено нанасянето, тъй като се засяга неговия имот. Считано към 26.03.20219 г. и включително 14 дни след тази дата към 22.04.2019 г. /датата на издаване на оспорената заповед/ актът по заличаане на сградата е влязъл в сила. Съдът не възприема оспорената заповед като акт по чл. 91 АПК- макар и неуведомена от началника на СГКК-Пловдив за заличаването на сградата, община Пловдив не е осъществила право на оспорване против неблагоприятния акт, а е поискала нанасяне на сградата след издаване на актуална скица. В случая отсъства спор за материално право, тъй като не е налице конкуренция на титули за собственост, която да индикира такъв спор. Искането на общината е в срока по чл.102, ал. 2 АПК, а служебното произнасяне на органа - в срока по чл.102, ал.1 АПК, считано от 30.01.2019г., когато е изпълнено заличаването, което не е обжалвано, включително считано от 14 дни след подаване на писмото от 26.03.2019г., в което е посочен факта на узнаване за заличаването и същевременно актът по заличаване не е оспорен. При конкретните факти може да бъде прието, че е било налице основание по чл.99, т.1 АПК, тъй като заличаването е направено по искане на субект, който не разполага с право за това - не е собственик на сградата, която е поискал да бъде заличена Решението е допустимо като постановено по допустима жалба. С допуснатото изменение е засегнат имот, който към този момент е записан в кадастралните регистри на "Парадайс Гардън Резидънс". В границите на имота на жалбоподателя е нанересна процесната сграда, поради което дружеството-жалбоподател се явява заинтересовано лице по смисъла на пар. 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и предявената от него жалба е процесуално допустима. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесната сграда е собственост на община Пловдив, видно от представените по делото актове за частна общинска собственост. Сградата е отразена и в кадастралните планове и регулационните такива от 1965 година насам. Процесната сграда не е собственост на жалбоподателя, тъй като изрично е изключена от патримониума на неговата собственост според нотариален акт 78/30.10.2017 г. Поради това настоящата инстанция споделя фактическата констатация на съда, че сградата е с конкретен собственик, а не с неустановен такъв. Процесната сграда е елемент от кадастъра, тъй като е заснета и отразена в кадастралната карта, одобрена през 2009 година. Настоящата инстанция споделя и извода на съда, че не се касае за упражнено право на отзив по реда на чл. 91 АПК. В случая подаденото възражение от община Пловдив от 26.03.2019 г. не съдържа оспорване на акта по заличаването, поради което община Пловдив не е упражнила правото на жалба, годно да сезира административния орган да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени. В този смисъл решаващият съд адекватно е подчертал, че възражението на община Пловдив от 26.03.2019 г. съдържа две части- с първата се възразява относно заличаването на сградата по съображения за реалното съществуване на сградата , а втората част на възражението отразява искане за нанасяне на сградата. Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, развити и в касационната жалба, че в случая е налице влязъл в сила акт със същите предмет и страни, с който въпросната постройка е била заличена, поради което образуваното производство за нейното възстановяване е недопустимо-компетентността на административния орган да постанови последващ административен акт е отпаднала и новата заповед е нищожна поради изтичането на сроковете по чл. 102 АПК за възобновяване на производството, какъвто характер на практика има производството по издаване на оспорената заповед. В тази насока настоящата инстанция намира, че е налице влязъл в сила акт по заличаването на сградата, а процесното административно производство не е производство по възобновяване по реда на чл. 99 и следващите АПК, а е такова по изменение на кадастралната карта и регистър -допуснато е изменение в кадастралната карта и регистър на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР-поради установени непълноти и грешки. Съгласно пар. 1, т. 16 ДР на ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В конкретния случай непълнотата и грешката са реално съществуващи, тъй като непълнотата и грешката в кадастралната карта са възникнали със заличаването на реално съществуващата сграда. Новото й отразяване като съществуваща сграда в кадастралната карта изпълнява критериите кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват действителното положение, актуално към момента, каквато е и целта на съществуването на кадастралната карта и регистър. Предвид изложеното отразеното в заповедта правно основание е и реалното такова-нанасяне в кадастралната карта на неправомерно заличена сграда. Пречка за нанасянето й би било спор за материално право, чието отсъствие правилно е възприето от първоинстанционния съд. Такъв, според пар. 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5/2016 г. е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая, както правилно е отбелязъл решаващият съд, отсъства спор за материално право, тъй като не е налице конкуренция на титули за собственост, която да индикира такъв спор. Имотът е собственост на едно лице, а процесната сграда, съществуваща в имота, е собственост на друго лице, като всяко едно от тях се легитимира с различните си документи за собственост. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на по 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,