Решение № 5370 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. П. срещу Решение № 2430 от 22.12.2025 г. по адм. дело № 474/2025 г. на Административен съд (АС) - Кърджали. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. П. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167 ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – принудително задържане на пътно превозно средство - л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис-крос“ с рег. № [рег. номер] - на 10.07.2025 г. с техническо средство „скоба“ в гр. Кърджали, приложена от „Контрольор, автомобилен транспорт“ в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ – гр. Кърджали. Касационният жалбоподател – Е. П., счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи. В тази връзка неоснователно съдът е приел, че поставянето на табела за „синя зона“ е достатъчно. Твърди, че е налице неправилно прилагане на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, тъй като при липса на маркировка М-15 не може да се приеме, че е възникнало задължение за заплащане на кратковременно платено паркиране - „Синя зона“, поради което липсва материалноправна предпоставка за ПАМ. Съдът неправилно е направил извод, че водачът е следвало да знае как точно се заплаща за „Синя зона“ чрез СМС, доколкото от дадените от св. К. Л. показания, става ясно, че следва пред регистрационния номер на автомобила да се поставя знак „+“ и едва тогава системата приема успешно заплащането, а такова действие не е изписано на табелите за „Синя зона“. Сочи, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, съгласно което следва служебно и изчерпателно да провери законосъобразността на административния акт на всички основания. Излага, че процесната ПАМ по Наредба за организацията на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на Община Кърджали (НОТДБДТОК) е приложена в нарушение на по-висок по степен нормативен акт и се явява незаконосъобразна, необоснована, приложена в нарушение на процесуалните правила и несъответна на целите на закона. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – „Контрольор, автомобилен транспорт“ в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ – гр. Кърджали, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 10.07.2025 г. в гр. Кърджали, в района на [улица], към 10:38 ч., „Контрольор, автомобилен транспорт“ в Общинско предприятие (ОП) „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ – гр. Кърджали, установил, че лек автомобил - л.а. „Тойота“, модел „Ярис-крос“ с рег. № [рег. номер], е паркиран в обхвата на „Синя зона“ без за това да е заплатена дължимата цена за почасово паркиране, за което е пусната заявка за „заскобяване“. На 10.07.2025 г. в 11:15 ч., служител в ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ – гр. Кърджали, поставил на гореописания лек автомобил, техническо средство за принудително задържане – скоба, за което са направени и 3 бр. снимки. На предното стъкло, под чистачката пред шофьорското място било поставено съобщение. От предоставената по делото разпечатка от информационния център, съдът е установил, че до момента на прилагане на ПАМ от мобилния номер на Е. П. са били изпратени два СМС-а за заплащане на престой на ППС с рег. № [рег. номер], в отговор на които са изпратени две съобщения за неуспешни плащания. Съдът е посочил, че по делото не е спорно обстоятелството, че Е. П. е паркирала, управлявания от нея лек автомобил на импровизиран паркинг до Център за работа с деца с увреждания, разположен срещу ЦПЛР – Комплект Ученически общежития „Родопи“, в близост до хотел „Устра“. Връщайки се при автомобила си, на мястото на което е бил паркиран, и забелязвайки скобата със съобщението, жалбоподателката се обадила на посочения телефон. След заплащане на сумата от 21 лв. (от които 20 лв. за сваляне на скобата и 1 лев за престоя), за което бил издаден и фискален бон с дата 10.07.2025 г. и час 11:40:35 ч., служителят на ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ на Община Кърджали, е освободил автомобила. Съдът е посочил, че по делото са представени Заповед № 1755 от 29.12.2023 г. на кмета на Община Кърджали, с която е определена службата за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а именно ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ гр. Кърджали, органите на общинското предприятие които да прилагат ПАМ – служители от посоченото общинско предприятие на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“, извадка от разпечатка от информационния център, обслужващ „Синя зона“, длъжностна характеристика на ответника и Наредба за организацията на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на Община Кърджали с приложение на списък на зоните с улици и паркинги с платено почасово паркиране в гр. Кърджали. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К. С. Л. – служител в ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ на Община Кърджали, който е установил паркирания в „Синя зона“ лек автомобил и Б. В. – колежка на П.. От показанията на свидетеля К. Л. съдът е установил, че в района на установения от него процесен автомобил, паркиран на паркинг в близост до общежитията, няма пътна маркировка за паркоместа, но има поставени пътни знаци за начало на „Синя зона“ на [улица]и [улица]. Посочил е, че след сканиране на превозното средство за заплатено почасово паркиране е установено, че такова не е извършено е и подал заявка за поставяне на „скоба“, като нямало как да знае дали за процесния автомобил преди това е имало друга заявка за „скоба“ отново поради неплащане. Според свидетеля, за да се приеме плащането за „Синя зона“, заявено чрез СМС, изпратен преди началото на работното време, следва пред регистрационния номер на автомобила да се постави знак „+“ и едва тогава системата приема плащането за успешно като началния период на паркиране се отчита от 8:30 ч. Свидетелката Б. В. е посочила, че на 10.07.2025 г. около 08:00 ч. П. е паркирала управлявания от нея лек автомобил до Банка „ОББ“, за което изпратила текстово съобщение към „Синя зона“. Малко по-късно, тръгвайки с колата към съдебната палата, П. получила съобщение за неуспешно заплащане, тъй като работното време на „Синя зона“ започва от 8:30 ч. Според свидетелката, П. е изпратила нов СМС и паркирала автомобила до Център за работа с деца с увреждания, разположен срещу ЦПЛР – Комплект Ученически общежития „Родопи“. Посочва, че до мястото, на което бил паркиран автомобилът, преминали по [улица]и завили надясно, като там имало поставена табела, но не било ясно каква е, понеже била закрита от клоните на дърветата. Заявява, че след като напуснали срещата, П. установила получено съобщение, както и че на автомобила й е била поставена „скоба“. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е анализирал разпоредбите на чл. 167, ал. 1 и 2 и чл. 99 ЗДвП. Посочил е, че в раздел шест на Наредба за организацията на транспортната дейност и безопасността на движението на територията, приета от Общински съвет – Кърджали, са определени районите и режима при кратко-временно паркиране, както и цените на услугите, в т.ч. за паркирането, при поставяне на скоба и свалянето й. Анализирал е разпоредбите на чл. 31, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и Приложение № 1 към посочената Наредба. Съдът е посочил, че не се спори, че процесния автомобил е бил паркиран на импровизиран паркинг до Център за работа с деца с увреждания, разположен срещу ЦПЛР – Комплект Ученически общежития „Родопи“, в близост до хотел „Устра“. Възражението на жалбоподателката, че на мястото на което е бил паркиран лекият автомобил, не попада в обхвата на „Синя зона“, тъй като липсвала маркировка на конкретното място за паркиране на автомобила, намира за неоснователно. Съдът е посочил, че от това обстоятелство не следва извод, че мястото не попада в зоната на почасово паркиране, доколкото хоризонталната маркировка с отбелязани паркоместа е само и единствено за улеснение на самите шофьори, целяща указване начина на паркиране – надлъжно или напречно на оста. От извадка от чертеж на Проект за обект „Проектиране разширение на почасово платено паркиране (Синя зона) в централната част на гр. Кърджали, съдът е констатирал, че до мястото на което е бил паркиран автомобилът на П. се стига като се навлезе или от [улица], или от [улица], като при навлизане в уличката (завоя надясно от [улица]), се установява поставен пътен знак, указващ наличието на „Синя зона“ за почасово паркиране. Съдът е посочил, че съгласно последното място, на което е установен лекия автомобил, същият безспорно попада в териториалния обхват на Зона № 7 от „Синя зона“, определена с Приложение № 1 към НОТДБДТОК. След като с пътен знак е сигнализирано начало на зоната, определена от общината за почасово платено паркиране, то за всички места за паркиране в така сигнализираната зона се дължи заплащане на съответната цена. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената принудителна мярка и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, понеже с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметният им обхват и приложно поле. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на пътно превозно средство (ППС), са установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП регламентира, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Видно от чл. 99, ал. 3 ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. В случая не се спори, че автомобилът на жалбоподателката - марка „Тойота“, модел „Ярис-крос“ с рег. № [рег. номер], на 10.07.2025 г. е бил паркиран в гр. Кърджали, на импровизиран паркинг до Център за работа с деца с увреждания, разположен срещу ЦПЛР – Комплект Ученически общежития „Родопи“, в близост до хотел „Устра“, като към 11:15 ч. „контрольор, автомобилен транспорт“ към ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“, гр. Кърджали, е приложил ПАМ, чрез поставяне на техническо средство за принудително задържане тип „скоба“ на паркираното превозно средство. Спорно по делото пред касационната инстанция е обстоятелството дали мястото, където е бил паркиран и заскобен автомобила на П., е бил обозначен с хоризонтална пътна маркировка, указваща, че мястото на паркиране е „Синя зона“. От представения по делото снимков материал, са видни единствено процесното МПС и пътната настилка, върху която е било паркирано то, като не се установяват нито пътни знаци, нито хоризонтална пътна маркировка и надписи, чрез която на водача да са указани условията за паркиране. По аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗДвП задължението за заплащане на такса за паркиране е обусловено от обозначаването на участъка като зона с особен режим за платен почасов престой. Посоченото обстоятелство, че за да достигне на процесното място на паркиране при завой на дясно по [улица], на който е поставен пътен знак, указващ наличието на „Синя зона“ за почасово паркиране, не е достатъчно, за да се обоснове, че процесното моторно превозно средство е било паркирано в зона, определена за платено паркиране. Следователно, настоящият касационен състав приема като недоказана първата кумулативна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно мястото на паркиране на процесното МПС да е в определена зона за платено паркиране, в която местата за паркиране са обозначени с хоризонтална пътна маркировка. Същото се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел – служител на ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ гр. Кърджали, който е заявил, че автомобилът е бил паркиран на паркинг, намиращ се в близост до общежитията, като на процесното място не е имало пътна маркировка за паркоместа, указваща условията за паркиране. Видно от изложеното, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на изложеното оспорената ПАМ, макар и приложена от компетентен орган и в исканата от закона форма е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалноправни разпоредби. Същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на касатора се дължат разноски в общ размер на 1063,49 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 2080,00 лева, от които 10,00 лева, платена държавна такса за първоинстанционното производство, 70,00 лева платена държавна такса за касационното производство и по 1 000,00 лв. адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено по чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 3 и 4 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на Общинското предприятие "Паркинги, гаражи и зони за паркиране” гр. Кърджали, последното не е юридическо лице и осъществява дейността си от името на Община Кърджали в рамките на предоставените му пълномощия. По изложените съображения разноските следва да бъдат понесени от Община Кърджали. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение