Решение № 9873 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13092/2010 г.

Решение № 9873 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13092/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на ч. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Делта имоти" ООД, представлявано от управителя Михаил Николаев Николов, против решение № 2778/10.08.2010 г., постановено по адм. дело № 8183/2009 г., по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 562/30.10.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която е отказана регистрация на лек автомобил, собственост на дружеството, с рег. № СА 25 47 ВТ. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна и преписката върната на административния орган със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Ответникът - Началникът на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията изложени в жалбата, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Делта имоти" ООД, срещу заповед № 562/30.10.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която е отказана регистрация на лек автомобил, собственост на дружеството, с рег. № СА 25 47 ВТ. За да постанови този резултат съдът е приел, че автентичният номер на рамата може да бъде идентифициран, тъй като съществува в документите свързани с вноса и предходната регистрация на автомобила, описан е на стикерите, които се намират на определените им места, не е извършена интервенция върху носещите ги детайли, номера на двигателя е част от този на рамата и му съответства, но стикерите са с нарушена цялост. Това обстоятелство налага извършване на процедура по възстановяване на номера и последваща регистрация на автомобила. Решението е неправилно. В този случай не е установено, че има подправен, заличен или повреден идентификационен номер. От представеното и неоспорено писмо на официалния представител на "Кадилак" за България - София - ауто, е видно, че има съвпадение по сервизни данни на идентификационния номер и колата е произведена през 2001 г. в Арлингтън - САЩ. Интервенцията по табелата на идентификационния номер не доказва поправка, заличаване или повреда на същия. Налице са два допълнителни стикера, върху които е изписан същия идентификационен номер, за които няма данни да са фалшифицирани. Има съвпадение между част от този номер и номера на двигателя на автомобила. Разпоредбата чл. 143, ал. 2 от ЗдвП. забранява изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на рамата (шасито) на превозно средство, а съгласно разпоредбата на ал. 3, пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичния идентификационен номер, поставен от производителя. Целта на цитираните разпоредби е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. След като върху рамата на автомобила съществува оригинален номер, поставен от производителя, не е възможно да е изпълнен някой от трите фактически състава, визирани в законовата разпоредба - да е неправомерно изменен, подменен или заличен същия. При това положение административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗдвП. и да откаже да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 2 от ЗдвП. има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в ал. 3 на чл. 143, поради което не може да се прилага разширително и санкцията й да въздейства в правната сфера на лице, собственик на автомобил, за който е установено по категоричен начин, че е с автентичен регистрационен номер, само с оглед обстоятелството, че стикерите с номера на рамата са с нарушена цялост. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗдвП. съдържа забрана на регистрация на пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираният текст съдържа условие и то е, че отказът е валиден до момента на установяване на автентичния идентификационен номер на автомобила. За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган следва да извърши преценка не само на обстоятелствата, свързани с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила, но и на тези установяващи невъзможността да се установи номера, поставен от производителя. В конкретния случай, административният орган не е имал основание да откаже регистрацията на автомобила. Началника на отдел "ПП" при СДВР е издал административния акт в нарушение на материалния закон. При наличието на събраните по делото доказателства и по изложените съображения решението на Административен съд София град следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна и преписката изпратена на началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на МВР, за ново произнасяне с оглед задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При този краен извод в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 225.00 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, седмо отделение