Решение № 12188 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2010 г.

Решение № 12188 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жаба на началника на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ)-"Тунджа-Ямбол", чрез процесуалния си представител срещу решение № 33 от 1.02.2010 г., постановено по адм. д. № 11 по описа за 2010 г. на Административен съд - Ямбол. С обжалваното решение съдът е отменил отказа на касатора в настоящото производство, направен с писмо с изх. № 1246 от 5.01.2009 г. по заявление № 2930 от 5.11.2008 г. на Мария Илиева Димитрова за вписване на промени в регистъра на договорите за аренда на земеделската земя и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал делото като преписка на административния орган. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. Направени са твърдения, с които се обосновава направеният отказ от вписване. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. От адвокат Иван Иванов-пълномощник на ответника по касационната жалба Марияна Илиева Димитрова, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържат твърдения за нередовност на подадената касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че длъжностното лице, което извършва регистрацията на договорите по реда на Наредба № 6 от 18.02.2000 г. действа при условията на обвързана компетентност, което не му дава право за свободна преценка дали да извърши или не регистрацията. Намира, че представените договори за преаренда са сключени в писмена форма със съответната нотариална заверка на подписите и са вписани в службата по вписванията, поради което трябва да бъдат регистрирани. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Ямбол е бил сезиран с жалба, подадена от Марияна Илиева Димитрова срещу отказа на началника на ОСЗ-"Тунджа-Ямбол", направен с писмо с изх. № 1256 от 5.01.2009 г., с което по нейно заявление № 2930 от 5.11.2008 г., е отказано вписването на промени в регистъра на договорите за аренда в земеделието. От приложените доказателства по делото съдът е приел за установено, че Марияна Димитрова е поискала вписването на 4 договора за преаренда на земеделски земи, които са били с нотариална заверка на подписите на сключилите ги лица и вписани в службата по вписвания при районния съд. При извършена проверка от длъжностното лице в ОСЗ, е било установено, че договорите, вписването на които е заявено се отнасяли за лица, които са били собственици на земята, първоначално отдадена под аренда, но са починали, включително и други обстоятелства, които не са съответствали на извършени вече вписвания. Поради това е направен и отказ от вписването. Така установените факти съдът е съпоставил с относимите норми към материалното право - Закон за аренда в земеделието (ЗАЗ), Наредба № 6 от 18.02.2000 г. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии, наричана само "Наредба № 6" и е извел правен извод, че длъжностното лице което извършва регистрирането на договорите за аренда и съхранява регистъра, действа при условията на обвързана компетентност. Поради това след като искането за вписване в регистъра на договорите за аренда отговаря на всички формални изисквания, то е длъжно да извърши вписването, независимо от преценката му, че искането за вписване е било в противоречие с чл. 11, ал. 2 ЗАЗ. След като искането за вписване в регистъра на договорите за аренда е направено в съответната форма и отговаря на изискванията, въведени в чл. 3 ЗАЗ, то е следвало да бъде вписано. Отказът за вписване е незаконосъобразен, поради което съдът го е отменил като такъв, и е върнал делото като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Според чл. 37б ЗСПЗЗ, в редакцията на нормата действала към момента на постановяване на отказа, ползвателите на земеделска земя са длъжни да предадат в ОСЗ копие от договора за аренда, а ОСЗ води регистър на собствениците и ползвателите на земеделските земи, с описаната цел. В чл. 69 и сл. ППЗСПЗЗ са детайлизирани изискванията за изпълнение на това задължение за регистрация на ползването на земеделските земи, като изискването е въведено не само за ползвателите - арендаторите, какъвто е конкретния случай, но и за собствениците на земеделските земи. В ЗАЗ, в който са уредени отношенията между страните по договорите за аренда в земеделието, задължението за вписване на договорите за аренда е подробно уредено, като в чл. 3 от него са въведени изискванията за форма, на които трябва да отговарят сключените договори. Самото вписване на договора за аренда в регистъра на съответната общинска служба по земеделие има благоприятни гражданско правни последици за арендатора. От нормите на ЗАЗ следва извод, че на вписване в регистъра подлежи не само първоначалния договор за аренда, но и този, с който срокът на арендата се продължава, вписват се и договорите за преаренда, включително и прекратяването им. За прилагането на чл. 3 ЗАЗ е издадена Наредба № 6, с която се определят условията е редът за регистрация на договорите за аренда в земеделието, кои договори за аренда подлежат на регистриране, воденето на регистрите и длъжностното лице, което извършва вписването в тях. Уреден е начинът на воденето на регистъра, подлежащите на вписване обстоятелства в него и съответните промени. Императивно е и задължението на арендатора в срок от 10 дни от вписването на договора за аренда в нотариалните книги да го представи и в ОСЗ, като длъжностното лице извършва вписването в регистъра, като въвежда в него данните от договора. При анализа на сочената нормативна уредба се налага извода, че вписването в регистъра на договорите за аренда на земеделските земи може да се квалифицира като извършване на административна услуга, която според чл. 21, ал. 3 АПК е приравнена на индивидуален административен акт. Отказът от извършването на административната услуга подлежи на контрол за законосъобразност. Правилни са изводите на съда, че длъжностното лице, определено със заповед от началника на съответната общинска служба по земеделие действа при условията на обвързана компетентност. От анализа на сочената нормативна уредба, чийто предмет са тези отношения, следва, че на задължението за ползвателя да заяви за вписване в регистъра сключения договор за аренда или настъпилите промени в него, съответства правомощието на длъжностното лице да извърши вписването на заявеното обстоятелство, ако то е редовно по форма. Предоставеното правомощие е не само компетентност, но и задължение за изпълнение на кръга от задължения, включени в компетентността на длъжностното лице. Съдът правилно и обосновано е приел, че длъжностното лице действия при условията на обвързана компетентност поради което дължи извършването на услугата, при заявено искане, редовно по форма. Преценката му относно клаузите на договора за аренда или промените, заявени за вписване са без значение. Лицето, което се ползва от направеното вписване в регистъра носи тежестта за доказване на истинността на вписаните обстоятелства. Като е приел, че отказа за извършване на вписване в регистъра на договорите за аренда е незаконосъобразен и го е отменил, административният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение