Решение № 11799 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16787/2013 г.

Решение № 11799 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16787/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на "БМ 2010" ЕООД, представено от адв. Даниела Стойкова, срещу решение № 1894/05.11.2013 г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 645/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 453/02.08.2013 г., издадена от заместник началника Митница Югозападна /в съдебния акт, като издател на заповедта е посочен началника, но индивидуализирането на административния акт е несъмнено, както и предметът на спора/. Заявяват се трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението противоречи на материалния закон, тъй като съдът е пропуснал да възприеме допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуални правила в широкия смисъл и е формирал изводи за осъществяване на материалните предпоставки за издаване на административния акт без те да са налице. Сочи опущения в процеса на доказване при допускането на доказателствата, както и такива при формирането на фактическите изводи. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на административния акт, доколкото желанието е за отмяна на решението със законните последици от това. Ответникът по касация началника на Митница Югозападна отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Благоевград заповед по отношение на "БМ 2010" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисваните от него гараж и ведомствена станция за зареждане в гр. Благоевград, ул. "Полковнишко шосе" за срок от един месец и е забранен достъпа до него. Административният акт е мотивиран с факта на наказването на търговеца с имуществени санкции за нарушения по чл. 117, ал. 1 и по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС /посочени са наказателните постановления за налагане на имуществените санкции/. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е отрекъл в производството по издаването й да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и опущения във формата. Изследвал е компетентността на издателя на акта и съответствието му с материалния закон. Според фактическите установявания на АС Благоевград жалбоподателят е санкциониран с наказателно постановление № 115/22.08.2013 г. на заместник началника на Митница Югозападна за нарушение по чл. 117, ал. 1 от ЗАДС с имуществена санкция в размер 5 000 лева, разпоредено е отнемане на предмета на нарушението и търговецът е лишен от право да упражнява търговска дейност в обекта за срок от един месец. С друга наказателно постановление 0 № 331/02.08.2013 г., издадено от същия наказващ орган, на "БМ 2010" ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 126 от ЗАДС, отнет е предмета на нарушението и е разпоредено лишаване от права. С позоваване на относимите разпоредби на чл. 124б, ал. 1 във вр. с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС съдът е обосновал правомерността на ограничението в правната сфера на жалбоподателя. Определил е издаването на заповедта като проява на обвързана компетентност. Съдът е изключил самостоятелния характер на ограничението по чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС - забраната за достъп до запечатания обект. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на началника на митническото учреждение или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е налагането на наказание по чл. 124а от закона. С разпоредбата, която е адрес на препращането, се предвижда налагане на кумулативно наказание лишаване от права за изчерпателно изброени нарушения, включително и тези по чл. 117 и чл. 126 от ЗАДС. Възприемайки налагането на наказания за извършените нарушения по чл. 117, ал. 1 и чл. 126 от ЗАДС, като източник на правомощието си по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, ответникът по касация в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Правилно административният съд е обсъдил и частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те са осъществени. Основателно първоинстанционният съд е определил заповедта като съответстваща на изискванията за форма. Фактическо основание за налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е налагането на наказания за определени административни нарушения и твърдения за тези именно факти се съдържат в обстоятелствената част на административния акт. Фактът на обжалване на наказателните постановления, сочени в заповедта на заместник началника на Митница Югозападна, не е правно или доказателствено релевантен, поради което събирането на доказателствени средства за него е било недължимо - чл. 159, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В същото време тези факти са и безспорни и възприети от съда в решението му, заради което са вън от обсега на доказване - чл. 153 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Неясно е кои доказателствени средства според касатора не са обсъдени "поотделно и съвкупно" и какви фактически изводи е следвало да направи съда вместо необоснованите в решението му. Отхвърлянето на жалбата срещу оспорения пред АС Благоевград административен акт е правилно, поради което е дължимо оставянето в сила на съдебното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение