Решение № 3886 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2018 г.

Решение № 3886 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от М. С. от гр. [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 135/06.07.2018 г., по адм. дело № 116/2018 г. по описа на Административен съд – Я., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, издадена от инспектор в ОП "Платени зони за паркиране" – Я.. Излага доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Органът не е доказал, че автомобилът е бил паркиран в зона, определена за платено паркиране. Развива подробни доводи и претендира отмяна на първоинстанционното решение и на оспорената заповед. Ответникът – Х. Х. - инспектор в Общинско предприятие "Платени зони за паркиране" – Я., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която принудително е задържан лек автомобил "Тойота", с рег. [рег. номер на МПС], обективирана в констативен протокол № 003726/24.04.2018 г., с поставяне на техническо средство "скоба", поради незаплащане на дължимата за кратковременно паркиране такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен. В мотивите на решението е посочено, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Този извод е формиран въз основа на констатацията, че е осъществен фактическият състав по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съдът е приел, че липсата на поставен от вътрешната страна на предното стъкло на автомобила билет от паркоавтомат доказва посочените в акта фактически основания. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. По делото е изяснено, че на 24.04.2018 г. в гр. Я. лек автомобил "Тойота" е бил паркиран в обхвата на "синя зона", без да е заплатено за кратковременно паркиране. На основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП автомобилът принудително е задържан с техническо средство тип "скоба". Твърденията на касатора, че е заплатил дължимата такса за паркиране и е поставил талон на таблото на автомобила, но същото е паднало по някакви причини под волана, не се доказва от събраните по делото доказателства. Твърдението на Стамов за наличие на платен талон изцяло се опровергава от снимковия материал, на който ясно се вижда, че не е бил поставен билет на соченото от касатора място. Липсата на талон, поставен на определеното за това място, води до правния извод за неизвършено плащане. Неоснователно е и твърдението, че автомобилът не е бил паркиран в зона, определена за платено паркиране. Този факт се опровергава от приложеното по делото писмо вх. № 1393/26.06.2018 г., в което са посочени паркоместата по схема и процесният автомобил попада в обхват на определената "синя зона", за която зона е дължима цената по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение