Решение № 10743 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5872/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител, срещу решение 3718 от 14.04.2025 г. по адм. дело 116/2025 г. на Административен съд Хасково. С обжалваното решение АС Хасково е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. с изх. 02-260-6500/3224 от 14.11.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, в частта, с която са прихванати оторизирани суми на земеделския производител Н. Н. П., както следва: по СЕПП сума в размер на 6990,55лв., по СЕПП сума в размер на 59,73лв., по подмярка 13.1 сума в размер на 216,12 лв., по подмярка 13.2 сума в размер на 248,39лв., по мярка 12/по Натура 2000 сума в размер на 800,3лв., по СПП сума в размер 4224,30лв., по СПК сума в размер на 136,60лв. и по ЗДП сума в размер на 4426,98лв. и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателката Н. П. направените разноски по делото. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че извършените прихващания с уведомителното писмо са незаконосъобразни поради липса на влязъл в сила акт за установяване на публични държавни вземания или друг стабилен акт. Сочи, че извършените прихващания се основават на съществуващи, възстановими суми по предходни кампании, включително наложени санкции и надвзети субсидии, установени с акт, представен и приет като доказателство по делото. Поддържа, че разполага с правомощието да извършва прихващания на неизплатените задължения от бенефициера от бъдещи плащания към него от Разплащателната агенция. Намира, че в случая са налице фактическите и правни основания за извършеното прихващане и съдът неправилно е приел, че липсва такава информация по делото. Прави възражение за неправилно тълкуване и прилагане на § 32, ал. 3 от ПЗР на Закона за подпомагане на земеделските производители от съда, т. к. разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗПЗП, по силата на която уведомителните писма подлежат на предварително изпълнение по силата на закона, е процесуална и намира незабавно приложение след влизането й в сила. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна при оставяне в сила на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Н. Н. П., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано и иска да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е установил от фактическа страна, че Н. Н. П., в качеството на земеделски производител е подала на 29.04.2022 г. общо заявление за подпомагане и на 25.05.2022 г. заявление за подпомагане форма за физически лица, по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 година. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. с изх. 02-260-6500/3224 от 14.11.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, обжалвано в частта, с която са прихванати оторизирани суми на земеделския производител Н. Н. П., са извършени прихващания по СЕПП сума в размер на 6990,55лв.; по СЕПП сума в размер на 59,73лв.; по подмярка 13.1 сума в размер на 216,12 лв.; по подмярка 13.2 сума в размер на 248,39лв.; по мярка 12/по Натура 2000 сума в размер на 800,3лв.; по СПП сума в размер 4224,30лв.; по СПК сума в размер на 136,60лв. и по ЗДП сума в размер на 4426,98лв. Съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, но без да са изложени фактически и правни основания за извършеното прихващане. Посочил е, че в акта не се съдържат конкретни фактически съображения, а само общи изявления, че възможността за прихващане произтича от наложени санкции, дължим данък общ доход или издаден АУПДВ. При това положение съдът е достигнал до извод, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява самостоятелно основание за отмяната му поради порок по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът, независимо от констатацията за наличие на основанието за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК, е разгледал и наведените доводи за извършеното прихващане и представените в тази връзка в хода на съдебното производство писмени доказателства от ответника, касационен жалбоподател в настоящото производство. В тази насока съдът е обсъдил Уведомително писмо изх. 01-6500/73#7 от 31.07.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което на Н. Н. П., на основание чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията, са наложени санкции за кампания 2020, подлежащи на прихващания от бъдещи плащания по СЗ-ДККП- 14130,99лв. и по СЗ-КЛЧ 52113,52лв. Посочил е, че служебно известно е, че актът е обжалван пред съда и към момента на приключване на съдебното следствие по настоящото делото не е налице влязло в сила съдебно решение относно неговата законосъобразност. В този контекст е обсъдил разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗПЗП, в редакцията обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., която предвижда, че оспорването по реда на Административнопроцесуалния кодекс на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, не спира тяхното изпълнение. Приел е, че същата не намира приложение по отношение на започналите производства преди влизането й в сила, съгласно правилото на § 32, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП. Поради това е намерил, че дори и да се приеме, че именно наложените санкции с Уведомително писмо изх. 01-6500/73#7 от 31.07.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие са предмет на прихващането с оспореното Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/3224 от 14.11.2024 г., не се налага различен извод от изведения за незаконосъобразност на акта, т. к. не е налице влязъл в сила акт, с който е установено изискуемо и ликвидно вземане в полза на Разплащателната агенция и съответно липсва основание за извършеното прихващане. При тези съображения съдът е приел, че процесното уведомително писмо следва да се отмени поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и 4 АПК и постановил обжалвания резултат. Решението е правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви: Правилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо, в атакуваната част, е издадено при порок по чл. 146, т. 2 АПК. В акта в табличен вид са отразени по всяка от схемите и мерките оторизираната сума за кампания 2022 г. и прихваната от същата сума и/или удържан данък общ доход. В пояснителната част към таблицата за колона 4 Прихваната сума е посочено, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на наложени санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, приспаднати суми изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход. В уведомителното писмо не се съдържат конкретни факти и основания за извършеното прихващане, както правилно е установил съдът. В съответствие с трайно установената съдебна практика, съдът точно е посочил, че липсата на яснота по отношение на фактическите и правни съображения не дава възможност на адресата на акта да се защити, както и на съда да провери законосъобразността на извършеното прихващане и има за последица отмяна на акта на основание чл. 146, т. 2 АПК. Предвид правилно установената липса на мотиви, каквито органът дължи в изпълнение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съдът не е дължал обсъждане на представените в хода на делото писмени доказателства и наведени аргументи от административния орган относно наличието на фактически и правни основания за извършеното прихващане. Доколкото съдът е извел извод за материална незаконосъобразност на акта, във връзка с който в касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на решението, касационната инстанция намира за необходимо да обсъди същите. В тази насока следва да се посочи, че съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗПЗП, в действащата редакция, обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., не се прилага по отношение на индивидуалните и общи административни актове, издадени при прилагането на този закон след 01.01.2023 г., ако административното производство е започнало преди тази дата, по аргумент от § 32, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Разпоредбата на § 32, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП предвижда, че започналите производства по чл. 33а и 43, във връзка с подадените до датата на влизането в сила на този закон заявления за подпомагане, се довършват по досегашния ред. С преходната разпоредбата се запазва приложението на административнопроизводствените правила за издаване на заповедите на министъра на земеделието и храните, с които се одобряват или изменят окончателните данни за физически блокове в производството по чл. 33а ЗПЗП и при издаването на актовете по подадените заявления за директни плащания в производството по чл. 43 ЗПЗП, действали към датата за започване на съответното административното производство, но същата не намира приложение към фазата на съдебното им оспорване. С разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗПЗП се дерогира суспензивния ефект на жалбата срещу актовете, издадени в производство по чл. 33а ЗПЗП, респ. чл. 43 ЗПЗП и им се придава сила на изпълнително основание, независимо че са оспорени пред съда. Нормата е процесуална и има действие спрямо всички обжалвани по съдебен ред индивидуални и общи административни актове след 01.01.2023 г., без значение кога е започнало административното производство по издаването им. Ето защо изводите на съда за материална незаконосъобразност на обжалваното уведомително писмо, изградени на приложението на § 32, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., и съответно за дерогиране на действащото процесуално правило на чл. 29, ал. 3 ЗПЗП при обжалване на актовете по чл. 33а и чл. 43 ЗПЗП (какъвто е процесният) след влизането му в сила, са неправилни. Този извод не се отразява на крайното заключение за правилност на съдебното решение поради фактически верните и правно издържани изводи на съда за порок на оспореното уведомително писмо по чл. 146, т. 2 АПК. Касационните доводи, свързани с правомощията на органите по прилагане на Закона за подпомагане на земеделските производител относно актовете и основанията, на които могат да извършват прихващания за наложени намаления и санкции за предходни кампании от оторизирани суми в следваща кампания, не следва да се обсъждат, т. к. в мотивите на обжалваното решение съдът не е излагал фактически и правни съображения в тази насока. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора ДФ Земеделие следва да заплати на Н. Н. П. направени разноски пред касационната инстанция в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно - претендираните разноски са в размер на минималния, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, както фактическата и правна сложност на казуса и извършената правна работа не предполагат редуцирането им под минимума. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,