Решение № 2157 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14630/2015 г.

Решение № 2157 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14630/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 459 от 25.11.2015 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 129 по описа за 2015 г., с което по жалба на П. Д. П. от с. Я., общ. Е., чрез адв. Хр. Костадинов, е отменен Ревизионен акт № Р-04-1303279-091-01/4.11.2014 г., на органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 50/30.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения за довнасяне на вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за периода 1.01.2008 г. -31.12.2010 г. в общ размер на 4 927,19 лв. и лихви в размер на 3 671,47 лв. и вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. общо в размер на 2 055,60 лв и лихви в размер на 941,41 лв. и Д "ОДОП" е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото съдът недопустимо преразгледал паричните потоци, формиращи годишния облагаем доход на ревизираното лице, независимо, че ревизионният акт не бил обжалван в частта му на установените данъци по ЗДДФЛ. Съгласно чл. 6, ал. 8 КСО/в приложимата му редакция/, годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход за упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. От друга страна, размерът на данъка по влязлата в сила част на РА е определен след приспадане на неправилно определените, според съда, осигурителни задължения, което било в полза на ревизираното лице. Освен че е недопустимо изготвянето на нови парични потоци за ревизираните години, тези потоци са определени и неправилно, за което се излагат подробни съображения. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против посочената част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. Д. П. от с. Я., чрез адв. Хр. Костадинов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС В. Търново е била законосъобразността на посочения РА само в частта му на установените по реда на чл. 124а ДОПК задължения за осигурителни вноски, посочени по-горе. За да отмени изцяло РА в оспорената част, съдът след подробен анализ на събраните доказателства е приел, че за процесните периоди 2008-2010 г. не е налице превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказани приходи, поради което не е налице основа за определяне на осигурителни задължения. Решението е правилно като постановено в съгласие с разрешението на Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3 от 2015 г. Съгласно това решение, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че принципно неправилно, касаторът поддържа, че доколкото РА е влязъл в сила в частта по ЗДДФЛ като необжалван, това е пречка за преразглеждане на определените с РА парични потоци на приходи и разходи за всяка ревизираното година във връзка с оспорването на РА в частта на установените осигурителни задължения. Вярно, че част от разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/в приложимите за случая редакции/, предвижда, че "годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски." В случая обаче, при определяне на облагаем доход по реда на чл. 122 и следващи ДОПК, за който с ревизионния акт не е установено доходът да е от трудова дейност, посочената разпоредба е неприложима. От друга страна, обстоятелството, че с влязлата в сила част на РА са определени задължения за данъци, след приспадане на установените осигурителни задължения, не може да бъде аргумент за оставане в сила и на осигурителните задължения. Съдебното решение следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение