Решение № 8049 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1653/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. З. М. в качеството и на правоприемник на ЕТ К. З. М. /съгласно уточняваща молба л. 27 от делото/, подадена чрез пълномощника си адв. Г.Трайков, против Решение 1549 от 11.12.2023г. постановено по адм. дело 754/2023г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против решение 23/311/00720/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за наложена финансова корекция в размер на 204 029.38 лева, във връзка с твърдяно неизпълнение на договор 23/311/00720 от 15.10.2014г., сключен при условията на Наредба 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразие към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Релевирани са съображения за нищожност на съдебното решение, алтернативно за неправилността на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материален закон, и необосновано, по които се претендира обявяване на съдебния акт за нищожен, алтернативно се иска отмяна на същия и постановяване на ново решение, с който да бъде отменен административния акт. В касационната жалба е направено искане за спиране на съдебното производство на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 229, ал.1,т. 4 от ГПК, тъй като на 23.02.2023г. е образувано адм. дело 2014/2023г. по описа на ВАС, по жалба на заинтересовани лица, с искате за отмяна на Наредба 30/2008г. На 30.11.2023г. Съдът е постановил решение, с което е отменил подзаконовия нормативен акт, но същото не е влязло в сила и подлежи на обжалване. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Представя писмена защита. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие , не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По отношение за искането за спиране на производството по делото, настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. В касационната си жалба, а и в съдено заседание се поддържа направеното искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на съдебното производство до влизане в сила на постановеното решение на Върховния административен съд по адм. д. 2014/2023 г., с което е отменена Наредба 30 от 11.08.2008 г. Настоящият съдебен състав, счита, че следва да оставил без уважение искането за спиране на адм. д. 1653/2024 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с мотиви, че предмет на производството по адм. д. 2014/2023 г. е оспорване на подзаконов нормативен акт, а по силата на чл. 195, ал. 1 АПК действието на съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт, е занапред след обнародване на съдебното решение в Държавен вестник и поради това не е налице преюдициалност по отношение на образуваното административно дело по оспорване на подзаконов нормативен акт и спорът по настоящото дело. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК е допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение 6004/06.06.2023 г. по адм. дело 2886/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение 38/12.01.2023 г. по адм. дело 881/2022 г. на Административен съд-София област и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Така, след връщане на делото за ново разглеждане и в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ К. З. М. , против решение 23/311/00720/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8438 от 30.06.2022г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . За изясняване на спора от фактическа страна, пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт и е изслушана съдебно-икономическа експертиза. По данни от приетите доказателства финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършена проверка на място през м. юни 2019 г., неизпълнение на две от задълженията на К. М., в качеството й на ЕТ К. З. М. , по сключения между нея и ДФЗ договор 23/311/00720/15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 11.54% и поддържана трудова заетост за последователни пълни финансови години е 1.92 броя средно годишно заети лица. Видно от съдържанието на договор 23/311/00720/15.10.2014г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а т. 4.18 - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 23/311/00720/15.10.2014, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателя изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. Вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него, е уточнено изрично, че това е подаденото от ползвателя на етап кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. За доказване неизпълнението от ползвателя на помощта на застъпените в бизнес плана приходни показатели, по искане на процесуалния представител на административния орган е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението е видно, че в бизнес плана за първата, втората и третата година са предвидени приходи от нощувки в размер на 65000 лева, а от проверката е установено, че за 2016г. приходите от нощувки са 4000 лв. с процентно съотношение 6.15%, за 2017г. приходите от нощувки са 14000 лв. с процентно съотношение 21.54% и за 2018г. приходите от нощувки са 5000 лв. с процентно съотношение 7.70% и изчислено от експертизата средноаритметично процентно съотношение за трите години е в размер 11.80% . А по отношение на средноаритметичната заетост за трите проверявани пълни финансови години вещото лице е установил 1.92 броя. Даденото заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение. Така, въз основа вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд обосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По тези обобщени мотиви, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на ЕТ К. З. М. , като неоснователна и я осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 700лв, представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните в касационната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи касационни отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, обуславящи неговата отмяна. При вярно изяснена фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, за което в решението си е изложил подробни, правилни и споделени от касационната инстанция, мотиви. Безспорната фактическа установеност по делото, че за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели възлиза средно аритметично на 11.54% за приходните показателни /а според вещото лице е 11.80%, което несъответствие е минимално и не води до разлика от установеното/и респективно средно поддържаният за същия период брой заети лица е 1.92 вместо предвидените в бизнес плана три лица, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за отхвърляне на предявената жалба, като неоснователна. След като констатираните от органа /по време на извършената през м. юни 2019 г. проверка/ нарушения на договорните задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ, свързани с реализираните от него приходи от подпомагана дейност и броя на действително заетите през проверявания период лица, се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на финансова помощ, на касатора, в качеството й на ползвател на БФП, е наложена окончателна финансова корекция в определения от органа размер, при наличието на правилно квалифицирани от него нарушения по т. 30 и съответно т. 18 от Приложение към раздел I Общи разпоредби от Правилата. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че постановения съдебен акт е издаден в противоречие с чл. 177, ал. 2 от АПК. С постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на пресъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Ето защо силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може да се произнесе отново по случая. Несъстоятелно е твърдението, че административния съд неправилно е приел, че са спазени изискванията по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното решение основания, за налагане на финансова корекция, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на едноличния търговец и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че неправилно административния съд е приел за несъстоятелно възражението за изтекъл 5-годишен мониторингов период. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки, респективно период за издаване на решения за налагане на финансови корекции. При това, единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Въз основа на данните по делото е видно, че договорът за БФП е подписан на 15.10.2014г., предвидения петгодишен срок изтича на 15.10.2019г., констатираните от органа нарушения /неспазване на показателите за устойчива заетост, съответно - недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три последователни финансови години/, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период до юни 2019г., то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена. Не намират основание и релевираните в касационната жалба доводи за материална незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. Според т. 18 от същото приложение на Правилата, е предвидено, когато ползвателя не е спазил параметрите, заложени в одобрения Бизнес план по отношение на устойчивата заетост - не е разкрил или не е запазил броя съществуващи работни места и неизпълнението е по малко от 50 % и времетраенето е над 2 финансови години от заложените в одобрения бизнес план параметри за устойчива заетост, се налага финансова корекция в размер на 10%. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е едноличния търговец/ не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение 3) за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба и вменените на ползвателя с клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 23/311/00720/15.10.2014 г., задължения, в това число задължение на касатора да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договори в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрените инвестиционни разходи, както и че е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването му, и след като се взе предвид установените факти и въз основа на изчисленията извършени от експерта по назначената по делото СИЕ по отношение на първото нарушение като средно аритметично за трите проверявани финансови години е определен размер на 11,80%, а според административния орган е съответно 11,54% / така установената разлика следва да се определи като незначителна, тъй като не води до промяна на процентния показател от предвидените в т. 30 от Правилата по-малко от 20%/, по отношение на второто нарушение за устойчива заетост експерта и административния орган са изчислили средноаритметичната заетост за трите финансови години по този показател в размер на 1.92 броя., то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30, респективно - т. 18 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ е наложена финансова корекция в окончателен размер на 204 029.38лв. Не намират основание доводите на касатора относно характера на одобрения бизнес план и прогнозния характер на заложените в него финансови показатели. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана приходни показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция в размер на 204029.38лв. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри и заложената устойчива заетост за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на "едноличния търговец по т. 4.12 и т. 4.18 от договор и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 Наредба 30/2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години и не доказва наличието на предвидения персонал, за които му е отпуснато финансиране, касаторът не е изпълнил две от задълженията, даващи му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. Неоснователно е оплакването на касатора че финансовата корекция е наложена при изтекъл давностен срок. В случая /предвид констатираното от органа неизпълнение на одобрените приходни показатели и за устойчива заетост, продължило над две пълни финансови години 2016, 2017 и 2018г./ се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент /ЕО/ 2988/95, срокът за давност, на която започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. По аргумент от чл. 3, § 1, ал. 3 Регламент /ЕО/ 2988/95 във връзка с установената практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, намерила израз в негово решение по дело С-52/14 от 11.06.2015 г., Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, и същевременно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., започналата да тече на 01.01.2019 г. в случая, давност е била прекъсната на 27.06.2019 г. с представянето на ползвателя на помощта на контролния лист от извършената през м. юни 2019 г. проверка на място, с който контролен лист, предвид положения върху него подпис от представляващия едноличния търговец, касаторът несъмнено е бил запознат. Предвид това и датата на откриване на производството по налагане на финансовата корекция /чрез изпращане на писмо изх. 01-6500/8438-7/04.04.2022 г. при условията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ/ и съответно на налагане на корекцията /чрез издаването на акта за това на 30.06.2022 г./ обосноватат извода, че правото на административния орган да издаде процесния акт за финансова корекция, не е било погасено по давност към датата на неговото издаване. Неоснователен и понастоящем е довода за наличие на процесуална пречка, констатациите от извършената проверка във връзка с издаване на АУПДВ, да послужат за издаване на решение за налагане на финансова корекция. Въз основа на извършената на място проверка и направените от контролните органи на ДФЗ РА констатации за неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на бенефициента, е установена нередност на ползвателя на помощта ЕТ К. З. М. , след плащане, засягаща ЕЗФРСР, ПРСР 2017 2013г., мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007- 2013г. Извършената нередност се свързва с констатациите за реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договора бизнес план и установеното изпълнение на устойчивата заетост за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г/. Тази нередност, съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, представлява основание за извършване на финансова корекция - частична или цялостна отмяна на предоставената финансова подкрепа със средства от ЕЗФРСР по приложимия процесуален ред в случая по реда на ЗУСЕФСУ. Ирелевантно е обстоятелствато, че към момента на образуването и провеждането на административното производство по реда на ЗУСЕФСУ, са изтекли допълнителни четири години /след проверените 2016г., 2017г. и 2018г./ от изпълнението на бизнес плана, е възможно да е настъпила промяна в процентното изпълнение на показателите, която да обоснове различен извод относно икономическата жизнеспособност на проекта. В случая обаче, не е било необходимо извършването на нова проверка, като при всички положения, че липсата й не може да бъде определена като съществено процесуално нарушение. Съгласно правната теория и константната съдебна практика съществено е това нарушение, което е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е такова нарушение, недопускането на което, е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение на Административен съд-София област е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, а такива не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,