Решение № 4696 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2020 г.

Решение № 4696 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Борис Трети", № 136, представлявано от Изпълнителния директор С. Д., чрез юрк. П., срещу решение № 3092 от 19.06.2020 г. постановено по адм. д. № 12955 по описа на Административен съд София-град за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 351 от 25.10.2019 г. издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че има несъответствия между АУПДВ и декларираното от дружеството. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Иска решението да бъде отменено. Ответникът – Директор на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуалният си представител юрк. Г., в писмена защита оспорва касационната жалба и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 351 от 25.10.2019 г. издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", с който на касатора на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във вр. чл. 166 от ДОПК е установено по основание и размер задължение, представляващо дължима такса за водовземане по разрешително № 0693/21.11.2001 г., издадено от министър на ОСВ, продължавано с решения на същия орган и с валидност до със срок на валидност до 10.12.2016 г., за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2018 г., в размер: главница: 12 783, 96 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 894, 95 лв. От фактическа страна съдът е установил, че от Министъра на околната среда и водите е било издадено разрешително № 0693 от 10.12.2001 г. на "Напоителни системи" ЕАД за правото на водовземане от повърхностни води за напояване от река Стряма, водохващане "Иван Вазово", източно от с. Иван Вазово, област Пловдив, за периода 2001 г. -2005 г, продължавано с решения на същия орган. При извършена проверка по документи е съставен Констативен протокол № ПВ2-130/7.06.2019 г. във връзка с изпълнение на условията по разрешителното за водоползване и определяне на дължима такса за правото на водовземане. Установено е, че не е заплатена таксата за водовземане за декларираните водни количества с декларация № КД-04-1738/2/3.05.2019 г. от река Стряма за периода 1.01.2018 г. до 31.12.2018 г. За 2018 г. са декларирани 15 219 000 куб. м., като дължимата такса за този период възлизала в размер на сумата от 12 783. 96 лева. С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-405/12.06.2019 г., получена на 14.06.2019 г., дружеството е поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а " ЗВ като титуляр по разрешително за водоползване № 0693/10.12.2001 г. за периода 1.01.2018 г. - 31.12.2018 г., в размер на 12 783. 96 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава. С уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № ПО-02-404/2/19.08.2019 г. дружеството е уведомено за образуване производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от повърхностни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 1.01.2018 г. -31.12.2018 г. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Стигнал е до извод, че в съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ оспореният акт е издаден въз основа на покана за доброволно изпълнение № ПО-02-405/12.06.2019 г. и констативен протокол № ПВ2-130/07.06.2019 г. от проверка за изпълнение на задълженията. Съдът приел, че актът е издаден при спазване на материалния закон и процесуалните правила. В хода на първоинстанционния процес е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че от "Напоителни системи" ЕАД са били отчетени 15 291 000 куб. м. ползвани водни обеми от река Стряма, при водохващане "Иван Вазово" за периода 1.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Таксата се изчислява както следва: 15 219 000 куб. м. х 0. 0012 лв. /куб. м. х 0. 7= 12 783. 96 лева и няма установени несъответствия между декларираните водни обеми и размера на дължимата такса за водовземане с цел напояване. Решението е правилно. Касационните оплаквания не посочват конкретни пороци на съдебното решение, а такива на АУПДВ, които, според касатора, не са съобразени от първоинстанционния съд. Предмет на касационна проверка не е издадения административен акт, а съдебното решение, постановено от АССГ. Доколкото не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, с оглед задълженията си по чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият състав намира, че следва да провери валидността и допустимостта на решението, както и съответствието му с материалния закон. Съобразявайки тези свои задължения, касационният състав преценява решението на Административен съд София град като валидно, допустимо и правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на публично вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административно-производствените правила. Размерът на задълженията, определени с оспорения АУПДВ, отговарят на декларираните от самото дружество по подадените декларации количества вода, а именно 15 219 000 куб. м. От изготвената експертиза е видно, че няма установени несъответствия между декларираните водни обеми и размера на дължимата такса за водовземане с цел напояване. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в административния акт не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. При конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд София-град е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение