Решение № 4533 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2013 г.

Решение № 4533 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Гюла Сюлейманова Мунева и Русин Момчилов Мунев, двамата от с. Глогово, община гр. Тетевен, срещу решение № 19/26.07.2013 г., постановено по адм. д. № 176/2013 г. на Административен съд - гр. Враца, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се уважи предявения от тях иск по чл. 292 АПК за установяване, че не подлежи на изпълнение Заповед № ДК-02-СЗР-297/10.11.2011 г. на н-к РДНСК, Северозападен район, поради настъпили нови факти след влизането й в сила. Ответникът н-к РДНСК, Северозападен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като се иска решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Враца, в производство по реда на чл. 292, АПК, отхвърлил предявения иск от Гюла Сюлейманова Мунева и Русин Момчилов Мунев по чл. 292 АПК за установяване по отношение на РДНСК, Северен централен район, че Заповед № ДК-02-СЗР-297/10.11.2011 г. не подлежи на изпълнение, поради настъпили нови факти след влизането й в сила. За да постанови решението си, съдът приел, че не са настъпили нови факти по смисъла на чл. 292 АПК, както и че твърдяните в исковата молба факти не са такива по смисъла на същия текст, поради което приел, че искът е неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, задълженото по изпълнението лице /ищците/ не се позовават на факти, настъпили след влизане в сила на Заповед № ДК-02-СЗР-297/10.11.2011 г. на н-к РДНСК, Северозападен район и предприемане действия по изпълнението й по смисъла на чл. 292 АПК. Влизането в сила на разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗУТ /на 26.11.2012 г./ не съставлява сама по себе си факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението, тъй като не визира конкретна категория строежи като неподлежащи на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяване на посочените в ал. 2 строежи и нов период, допълващ тези по § 16 ПР на ЗУТ за признаване на режим на търпимост. Следователно, както правилно е приел административният съд, фактът на подаване на заявление за узаконяване на процесния строеж по реда и в срока по § 127 от ПЗР на ЗУТ не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК. С оглед на това съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил обосновано съдебно решение. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, след като първоинстанционният съд не е спрял производството по делото поради преюдициалност на друг спор, образуван по жалба от ищците за обявяване нищожност на подлежащата на изпълнение заповед. При положително за ищците приключване на това производство и обявяване на заповедта за нищожна, същите имат друг правен способ за защита, а именно да поискат прекратяване на изпълнителното производство. Не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК