Решение № 3102 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано по касационна жалба на Р. Марков, чрез процесуалния му представител адв. Димитрова, срещу решение 329 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело 289/2023г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлил жалбата му срещу Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ за "монтаж на инсталация за производство на ел. енергия от ВЕИ с обща инсталирана мощност 99,9 Kwp на земя в УПИ I - 21, кв. 19 в землището на [населено място], общ. Стара Загора и присъединяване към мрежата, кабелна линия НН строеж трета категория по заповед 19 12 94 от 20.03.2023г. на Кмета на община Стара Загора за одобряване на подробен устройствен план изменение на план за застрояване /ПУП - ИПЗ/ за УПИ I - 21, кв. 19 в землището на [населено място] с отреждането му за предимно производствена устройствена зона Пп ниско, свободно, основно застрояване с височина до 10м. и посочени устройствени показатели и издадено Разрешение за строеж /РС/ 19 - 195 от 20.03.2023г. от главния архитект на Община Стара Загора за изграждане на фотоволтаична електроцентрала с мощност 99,9 kWp в УПИ I 21, кв. 19, в землището на [населено място], с фотоволтаични модули, монтирани върху метална конструкция, монтирана на земната повърхност и монтаж на кабел НН, свободно положен в изкоп и тръба /при пресичане на път/ от ГРТ на ФЕЦ до ЕТ /монтирано до фасадата на ТП КЗС/, съгласно становище за присъединяване, собственост на ЕВН, с обща дължина на кабелното трасе 238 м.. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив твърди, че административното производство е образувано по нередовно заявление на К. Желевски, тъй като подаденото заявление не е било подписано, като обосновава неправилност на извода на съда, че този порок се преодолява от представено бордеро за заплатена държавна такса за административното производство, като посочва, че чл. 29 ал. 2 АПК не дава основание за заместването на подписа под заявлението с представяне на бордеро за платена такса. Твърди и неправилност на извода на съда за спазване на изискванията за иницииране на производството от надлежен възложител по чл. 161 ЗУТ, тъй като навежда съображения, че не е ясно кой в кой имот ще строи, предвид предвиждането в РС да бъде извършено строителство и в УПИ I 21 и в улица, съответно цитираното правно основание по чл. 148 ал. 5 ЗУТ в РС е неясно по отношение на кой субект се отнася. Твърди и в тази връзка, че по отношение на Желевски няма учредени права за строителство в рамките на улицата, както и че такова искане въобще не е било заявено пред административния орган. Навежда съображения и че в частта от КПИИ на одобреното изменение на ПУП ПЗ са допуснати нарушения и не е установено, включително с използване на специални знания, дали с разрешения строеж се спазват минималните изисквания за озеленена площ в имота. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда, че двата акта, които са част от одобрения КПИИ, съдържат посочени правни основания за издаването им, като напротив твърди, че такива липсват, доколкото липсват правни основания посочени за изменение на ПУП ПЗ, извън посочения чл. 150 ал. 3 ЗУТ, за които счита че са необходими. Твърди и че е неправилен извода на съда, че е налице част Пожарна безопасност към издаденото РС. Иска оспореното решение да бъде отменено. Ответниците Кметът на Община Стара Загора, Главният архитект на Община Стара Загора и Община Стара Загора, чрез процесуалния им представител юрк. Николова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът К. Желевски, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Стара Загора е приел, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя пред първата инстанция за нарушения в административното производство досежно неподписването на заявлението, по което е започнало производството от заявителя Желевски, както и досежно невключването в разрешението за строеж на община Стара Загора, тъй като е приел, че това е упражняване на чужди права, за които жалбоподателят не е оправомощен, включително и поради това, че няма право да защитава обществения интерес, поради липсата на учреден сервитут на Желевски за преминаване на кабелното трасе НН през улица. Посочил е и че евентуалният порок с неподписване на заявлението се преодолява от факта, че е заплатена дължимата се държавна такса за производството по одобряване на КПИИ. Приел е и че в случая, тъй като РС е издадено на основание чл. 148 ал. 5 ЗУТ не е било необходимо вписването и на община Стара Загора като възложител, тъй като вписването му е обусловено от съгласие за издаването му, когато е позовано на специален закон. Приел е, че не е налице материална незаконосъобразност на КПИИ в частта на одобрения план за застрояване и в частност промяната на предназначението на имота от такова с жилищно строителство, в такова за предимно производствена зона, при установено предназначение на територията, в която се намира имота за жилищно строителство с ниско застрояване /Жм/ по Общия устройствен план /ОУП/, тъй като е приел, че в рамките на определена устройствена зона по ОУП е допустимо определяне на различно конкретно предназначение на имоти, определено с ПУП, като е приел, че несъответствието на отреждането на предназначението на УПИ I 21 с ПУП за предимно производствена зона не представлява противоречие с ОУП. Приел е, че тъй като в случая не е приложим облекчения ред по чл. 147 т. 14 ЗУТ, то за допускане на строеж от категорията на разрешение е било необходимо да се измени преди това планът за застрояване, което е и сторено. Приел е освен това, че тъй като в случая не се касае за имот, който е урегулиран за жилищно строителство, то е неотносимо изискването на чл. 19 от Наредба 7 от 2003г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии за минимално допустимите площи за застрояване, Кинт, минимален процент озеленена площ. Посочил е и че скицата проект по чл. 135 ал. 1 ЗУТ, която установява допустимостта на производството, е актът, който следва да съдържа и основанията за изменение на плана по чл. 134 ЗУТ. Приел е в тази връзка, че правното основание за изменение на плана, като съставна част от КПИИ, е без съмнение поради възникнало инвестиционно намерение на собственика, което е различно от конкретното предназначение на имота по неприложения действащ ПУП от 1988г. Приел е и че препращането към заповед 19 13 132 от 12.08.2022г. за разрешаване за изработването на КПИИ означава, че в тази заповед издадена на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ се съдържат правните основания по смисъла на чл. 134 ЗУТ. Приел е и че дори конкретното основание по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ да не е посочено, то това не е абсолютно основание за отмяна на заповедта. Приел е и че предвид заявеното от Желевски и във връзка със скицата предложение, по която е издадена предхождащата настоящото производство заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, е ясно установимо, че основанието за изменение на процесния ПУП ПЗ е чл. 134 ал. 2 т. 6 във връзка с ал. 1 т. 1 ЗУТ. По тези съображения е приел, че при одобряването на КПИИ в двете му части изменение на ПУП ПЗ и издаване на РС не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, както и нарушения на материалния закон, съответно обжалваният акт е законосъобразен, а оспорването неоснователно. Решението е неправилно. Съгласно чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, КПИИ съставлява комплекс и съдържа три самостоятелни съставни части, които съставляват отделни индивидуален административни актове - проект за изменение на ПУП, инвестиционен проект и разрешение за строеж, като по силата на специалната норма на чл. 150, ал. 3 ЗУТ те подлежат на обжалване в едно производство, а не самостоятелно. Във връзка с тази нормативна уредба по отношение на одобряването на КПИИ, макар и това да следва да стане едновременно във всичките му части, компетентността на органа, който следва да одобри или откаже да одобри отделните части, се определя съобразно специалните норми на ЗУТ, т. е. заповедта за изменение на ПУП е в компетентността на кмета, а строителните книжа в компетентността на главния архитект. Предвид липсата на отделни, специални разпоредби, касаещи материалната законосъобразност на всеки от посочените административни актове, когато са част от КПИИ, са приложими общите разпоредби по ЗУТ, относими към тях в случаите, когато се одобряват поотделно. Т.е. по отношение на одобряването на изменението на ПУП ПЗ, макар и част от КПИИ, са приложими и законосъобразността му следва да бъде установено в съответствие с материално правните и процесуалните норми, регламентиращи допускането на изменението на ПУП ПЗ, като същото се отнася и до одобряването на инвестиционния проект и издаденото разрешение за строеж като част от КПИИ, чиято законосъобразност се преценява съобразно изискванията за издаване на разрешение за строеж. Във връзка с очертаната по горе правна природа на КПИИ като съвкупност от отделни актове, настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и доказателства по делото. На първо място, частта от КПИИ, с която е одобрено изменение на ПУП ПЗ, не съответства на изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, тъй като в нея не са посочени правните основания, на които е одобрено изменение на плана за застрояване, а именно тези по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ. Неправилен е извода на съда в оспореното решение, че тези основания могат да се съдържат в заповед 19 13 132 от 12.08.2022г., с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП ПЗ, както и че могат да бъдат извлечени съобразно инвестиционното намерение на заявителя. В тази връзка в оспореното решение съдът недопустимо сам е дописал правните основания, като е приел наличието на такива по чл. 134 ал. 2 т. 6 във връзка с ал. 1 т. 1 ЗУТ, без те никъде да са посочени. Заповедта по чл. 135 ал. 3 ЗУТ съобразно трайната съдебна практика и съобразно нормативната уредба не е задължително да съдържа правните основания, въз основа на които ще бъде изменен ПУП, тъй като това е предварителна процедура, която преценява съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако е наличен такъв. Тази заповед слага началото на производството по изменение на ПУП, като в актът, с която се одобрява изменение на ПУП вече следва да се съдържат правните основания за това, в съответствие с ограничените хипотези по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, при които е допустимо изменение на ПУП. В случая заповедта 19 12 94 от 20.03.2023г., с която е одобрено изменение на ПУП ПЗ досежно УПИ I 21, кв. 19, [населено място] не съдържа правни основания за изменението на ПУП, а още по малко пък такива, които допускат изменение на предназначението на имота. Т.е. при издаването на заповедта за одобрение на изменение на ПУП ПЗ, като част от КПИИ, е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно липса посочени правни основания, както и липсват посочени фактически основания, обосноваващи изменение на ПУП ПЗ. С тази заповед освен това е допуснато изменение на ПУП ПЗ, като за имота се отрежда предимно производствена устройствена зона, а с ПУП ПЗ е допустимо промяна на предназначението на имот, но не и на зоната, в която се намира, тъй като съгласно чл. 103 ал. 3 ЗУТ Подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, а според ал. 2 на посочената разпоредба ОУП определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Изключение от посочения обхват на ОУП и ПУП е допуснато съгласно чл. 110 ал. 3 ЗУТ, като само с плана по чл. 110 ал. 1 т. 2, а именно с план за регулация, е допустимо да се определят и устройствени зони, а когато се процедира изменение и при наличие на основание по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, както и в съответствие с действащия ОУП, ако е налице такъв. В случая следва да се посочи и че не е спорно между страните, че по действащия ОУП имота, предмет на КПИИ УПИ I 21, кв. 19, [населено място], попада в зона за жилищно строителство, нискоетажно /зона Жм/, като е недопустимо с изменение на ПУП да се отрежда зона в противоречие с действащия ОУП. Това е така, тъй като съгласно чл. 104 ал. 1 изр. второ ЗУТ Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, а чл. 103 ал. 4 ЗУТ постановява, че Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива. Поради това заповедта, в частта на КПИИ, с която е одобрено изменение на ПУП ПЗ, е постановена в противоречие и с материално правните изисквания на закона, поради което е незаконосъобразна. По отношение на другите два акта, част от КПИИ, а именно одобрените проекти и издаденото въз основа на тях разрешение за строеж, също се установяват пороци, които водят до незаконосъобразност. Предвид липсата на основания за изменение на ПУП ПЗ, се установява и че разрешението за строеж е издадено в противоречие с действащия ПУП, както и в противоречие с ОУП. Освен това и в разрешението за строеж не са посочени правни основания за издаването му с изключение на чл. 148 ал. 5 ЗУТ, която предвижда, че Когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота, като в случая не се установяват тези предпоставки, както и не са посочени основания от специален закон, които обосновават наличието на такива права. Поради и това и тази част от КПИИ е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Предвид изложените по горе съображения, установената незаконосъобразност на всички съставни части на КПИИ, водят до извод за незаконосъобразност на същия. Като е достигнал до обратен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя КПИИ. Предвид изхода на спора са неоснователни претенциите на всички ответници по касация за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,