Решение № 11042 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Анита 2019 ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление от гр. Сливен, бул. 46 представлявано от управителя В. Манурова, подадена чрез адв. Е. Попова срещу решение 32 от 10.02.2021 г. постановено по адм. дело 377/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-284-0048266 от 05.10.2020 г., издадена от началника на Отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция (ГД) Фискален контрол в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че наложената ПАМ не съответства на целите на закона, служещ като правно основание за мярката - тя няма превантивно действие, нито предотвратява или преустановява извършването на нарушения. В административният акт липсват мотиви за срока на запечатването. Твърди, че издаването на ЗПАМ чрез запечатване на търговския обект преди издаване на наказателно постановление (НП) от една страна съставлява съществено процесуално нарушение и от друга лишава жалбоподателя от възможността да се възползва от привилегията, регламентирана в чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Съгласно тази норма, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. По тези съображения иска отмяна на първоинстанционното решение и на посочената заповед, както и присъждане на разноските по делото за двете съденби инстанции. Ответникът началник отдел Оперативни дейности Бургас, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба, чрез юрк. Желева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд, е била цитираната ЗПАМ, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бързи закуски Али Баба, находяща се в гр. Сливен, ул. Цар Освободител 46, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1 , т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли жалбата против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Установено е в производството по издаване на ЗПАМ, че на 29.09.2020 г. в 14:15 часа е извършена проверка на търговски обект - бърза закуска Али Баба, находяща се в: гр. Сливен, ул. Цар Освободител 46, стопанисвана от Анита 2019 ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. При проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. среден дюнер на стойност общо 4 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. При проверката е констатирана касова разлика в размер на 127.80 лв. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен фактът на извършване на нарушението. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз до 30 дни. В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 29.09.2020 г. в стопанисвания от касатора търговски обект е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. Неоснователен е основният довод на касатора, че целта на оспорения административен акт не съответства на целта на закона. Съответствието на административния акт с целта на закона е налице, когато чрез него се преследва постигане на целта на самия закон. Целта на закона може да е изрично посочена в него или да следва от съдържанието му. Изясняването на целта на закона е вид тълкуване, наречено телеологично. Целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно приходите си от извършени продажби в брой. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга - с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения. Същата е и целта на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, в производството, по издаването на който е установено, видно от установената в обекта касова разлика, че освен при контролната покупка търговецът и в други случаи не отчита извършените продажби с издаване на касов бон от регистрираното ФУ. Оплакванията на касатора са насочени предимно към това, че самата предвидена в ЗДДС, мярка обективно не може да постигне целите по чл. 22 от ЗАНН преустановяване, предотвратяване на нарушения и превенция по отношение на нарушителя. Логически, тези оплаквания не представляват и оплаквания за несъответствие на целта на акта с целта на закона, защото са насочени към обосноваване на невъзможност на постигане на законовата цел с това нормативно средство. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно съдът е преценил като съразмерна наложената мярка от гледна точка на установеното неотчитане на продажби. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Неоснователно е касационното оплакване, че издаването на ЗПАМ чрез запечатване на търговския обект преди издаване на НП от една страна съставлява съществено процесуално нарушение и от друга лишава жалбоподателя от възможността да се възползва от привилегията, регламентирана в чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Самата разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС допуска налагането на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Производствата по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. Поради изложеното в случая е без значение обстоятелството, дали е издадено НП, както и дали имуществена санкция е заплатена. Плащането н тази санкция не налага преустановяване и отмяна на ПАМ. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,