Решение № 1130 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16118/2010 г.

Решение № 1130 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16118/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Софарма" АД, със седалище град София против решение № 3364/1.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6371/2008 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на РИОСВ - град София, не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на "Софарма" АД срещу заповед № РД-86/1.10.2008 г. на директора на РИОСВ гр. София, с която е предписано на дружеството да отстрани за своя сметка в 30-дневен срок отпадъците от земни маси, примесени със строителни отпадъци /асфалтови и бетонни късове/ и чакъл и да ги извози чрез лице, притежаващо регистрационен документ до място за депониране на такива отпадъци, които отпадъци се намират в местността "Меча ровина", в землището на с. Доброславци. Съдът е установил, че на 12.09.2008 г. е извършена проверка от РИОСВ - София на територията на "Софарма" АД, площадка Б, за която е съставен констативен протокол № 918 от същата дата. Констатациите в протокола са за установени изкопни маси от около 45 000 куб. метра, като част от тях - около 30 000 куб. метра са транспортирани в депото на с. Доброславци и са замърсили площ от 15 дка. Прието, че земните маси са примесени със строителни материали и представляват отпадъци по смисъла на § 1 от ДР на ЗУО. На 1.10.2008 г. е издадена оспорената пред АССГ заповед № РД-86, с която директорът на РОИСВ София е издал предписание на основание чл. 101, ал. 2 във връзка с чл. 102, ал. 1 и 2 от ЗУО на "Софарма" АД да извози посочените количества отпадъци на място, предназначено за тяхното депониране в определен срок. Съдът е изложил мотиви за законосъобразност на решението, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за издаване на акта от компетентния орган съобразно дадените му законови правомощия и за мотивираност на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/. В ПАМ е посочено правното основание за издаването на решението - разпоредбата на чл. 101, ал. 2, т. 1 от ЗУО, по силата на която директорът на РИОСВ издава предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качеството на околната среда. Фактическите основания за постановяването на ПАМ са подробно изложени в съставения констативен протокол № 918/12.09.2010 г., който е част от административната преписка и съдържа подробни констатации за извършеното от касатора нарушение. Правилно е определен и адресатът на административния акт - в случая това е нарушителят, който има задължение по закон да отстрани отпадъците, с които е осъществил замърсяване на околната среда. Ирелевантно за спора е дали той е възложил по силата на договор или споразумение тези свои задължения, тъй като контролните органи са установили наличието на тези отпадъци на територията на "Софарма" АД и те са отпадъци от извършена от дружеството строителна дейност. Доводите, че изпълнителят на действията по извозване на отпадъците е "Телекомплект" АД, на когото тази дейност е възложени от касатора "Софарма" АД, не могат да снемат отговорността. След като отпадъците са от строителни дейности на "Софарма" АД, същата е отговорна за тях, а не изпълнителят по договора. Позоваването на договорни отношения между страните не променят горните изводи, тъй като възложителят отговаря на правомерното или неправомерното изпълнение. Неоснователни са възраженията за липса на връзка между отпадъците, произведени от касатора и тези, намиращи се в с. Доброславци. Съдът е разгледал подробно всички представени по делото доказателства в тази насока и следва да бъде възприет направения от него анализ на доказателствата, от който следва единственият правилен извод за участието на касатора, поради което правилно е наложена принудителната административна мярка по чл. 101, ал. 2, във вр. с чл. 102, ал. 1 и 2 от Закона за управление на отпадъците и правилно, и законосъобразно не е отменена от съда. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата). Административният орган се е позовал на нормите на чл. 101, ал. 2, т. 1 от ЗУО на § 1 от ДР на ЗУО, уреждащи правомощията на директора на РИОСВ да издава ПАМ при изложените фактически обстоятелства, сочещи на наличие на хипотезата на цитираната норма. Правилни са и правните изводи за независимост на производството по ЗАНН, което е регламентирано в чл. 104 и сл. от ЗУО, и производството по налагане на ПАМ, уредени в чл. 100 - 103 от ЗУО. Обосновано АССГ е приел, че това са две различни форми на на реализация на държавната принуда, които не се изключват взаимно. С оглед на това може да бъде наложена както ПАМ, така и да бъде реализирана процедура по налагане на административно-наказателна отговорност, но издаването на наказателно постановление не е задължителна предпоставка за издаване на ПАМ. Производството по постановяване на ПАМ се развива по реда на АПК, а производството по налагане на административнонаказателна отговорност - по реда на ЗАНН. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,