Решение № 4959 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение 682/29.05.2023 г., по адм. дело 286/2022 г. на Административен съд София област /АССО/. Първата касационна жалба е подадена от Индустриал Пак ЕООД, гр. Пловдив и В. Цанов срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Индустриал пак" ЕООД против решението на Комисията за защита на конкуренцията за извършено нарушение по смисъла на чл. 29 ЗЗК, с което е била наложена и санкция в размер на 1 % от приходите на дружеството за финансовата 2020 година в размер на 34 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Цанов против решението на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е установено извършено от него нарушение по чл. 29, вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК и му е наложена глоба като физическо лице в размер на 5 000 лева. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение в оспорената част. Алтернативно е направено искане, ако съдът приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, след отмяна на решението, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Направено е искане за присъждане на разноските в двете съдебни инстанции. Втората касационна жалба е подадена от ТиВиТи Пак ЕООД, гр. Разград, срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против диспозитиви три, четири и пет от Решение 83 от 17.02.2022 г., постановено от КЗК по преписка КЗК - 888/2020 г. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ТиВиТи Пак" ЕООД против диспозитиви три, четири и пет от Решение 83 от 17.02.2022 г., постановено от КЗК по преписка КЗК - 888/2020 г. и постановяване на решение по същество, с което съдът да установи, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на Индустриал пак" ЕООД и да бъде върната преписката на КЗК с указания в тази част; да се постанови решение, с което да се установи, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на В. Цанов и в тази част преписката да се върне на КЗК с указание за определяне на наказание и глоба; и да се постанови решение, с което да се установи, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК, вр. чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на М. Цанова, Й. Белев, А. Стоянов, П. Цонева и Д. Крушкова и в тази част преписката да се върне на КЗК с указание за определяне на наказание и глоба. Направено е искане за присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните такива от страна на Индустриал Пак ЕООД и на В. Цанов Ответникът Комисия за защита на конкуренцията в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбите и излага доводи по същество. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Ответниците М. Цанова, Й. Белев, А. Стоянов, П. Цонева, Д. Крушкова претендират решението на АССО да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Въз основа данните по делото и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема двете касационни жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: Производството пред Административен съд София област е образувано по три жалби, подадени от Индустриал Пак ЕООД, В. Цанов и ТиВиТи Пак ЕООД, срещу съответните неблагоприятни за страните части от решение 83 от 17.02.2022 г. по преписка КЗК-888/2020 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е оставил в сила решението на КЗК, като е отхвърлил и трите жалби. За да достигне до този извод, съдът е приел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е бил спазен балансът и съотношението между принципа за равенство в производството и принципа за защита на поверителната информация, като не е нарушено правото на защита на страните. По отношение на приложимите материално правните разпоредби, съдът на първо място е разгледал приложението на чл. 29 ЗЗК, като е приел, че КЗК правилно е установила развилата се комуникация между П. Адзалин и М. Цанова относно продуктите с марка Comarme. Поради това, не са налице доказателства за целенасочено разпространяване на невярна информация, организирана дейност за създаването на паралелна структура и целенасочено увеличаване на цената на предлаганите продукти от страна на физическите лица, работещи за ТиВиТи Пак ЕООД, за да бъдат предложени по-изгодни условия от Индустриал Пак ЕООД. Също така не са налице и доказателства за използването на работната сила на Й. Белев, А. Стоянов, П. Цонева и Д. Крушкова от страна на Индустриал Пак ЕООД, докато тези физически лица са били служители на ТиВиТи Пак ЕООД. С оглед на което, съдът е приел, че така посочените физически лица не са извършили нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК. За да приеме, че е установеното нарушение на чл. 29 ЗЗК от Индустриал Пак ЕООД и В. Цанов, изразяващо се в това, че В. Цанов се е представял като служител на Индустриал Пак, докато е бил в трудови правоотношения с ТиВиТи Пак, се е мотивирал със становището на управителя на Макском ЕООД, изпратено писмо на представител на Макском ЕООД и изпратено електронно писмо от В. Цанов до ТПК Хисар. Поради това е установено, че в периода 28.08.2017 г. до 01.11.2018 г. дружеството Индустриал Пак ЕООД е осъществявало търговска дейност, използвайки работната сила на В. Цанов, който в същото време е бил в трудови правоотношения с ТиВиТи Пак ЕООД. С това поведение Индустриал Пак ЕООД си е осигурило конкурентно предимство, като е използвало работната сила на служител на негов конкурент, без това да е регламентирано между двете предприятия. Поради което ТиВиТи Пак ЕООД не е в състояние да разчита на пълната отдаденост на служителя в неговата търговска дейност, като също така се създава опасност от объркване у контрагентите на Цанов от чие име предлага съответните продукти. С оглед на тези съображения е прието, че Индустриал Пак ЕООД е извършило нарушение на чл. 29 ЗЗК, а В. Цанов е извършил нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК. Относно приложението на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, съдебният състав е приел, на първо място, че намаляване на оборотите, реализирани от ТиВиТи Пак ЕООД е естествен процес на всеки пазар, на който се появява нов конкурент. По-натам е взет предвид спецификата на съответния пазар на опаковъчни продукти, а именно, че основният фактор за сключването на сделка с доставчик е цената, качеството и срокът на доставка на стоката или услугата, като доставчиците нямат обичайна обвързаност с формални договори с трайно изпълнение, като се изграждат търговски отношения с множество доставчици. Поради тези обстоятелства, съставът е приел, че не се установява наличието на пряко причинно-следствена връзка между намалените обороти на ТиВиТи Пак ЕООД и нелоялното поведение на Индустриал Пак ЕООД и следователно не е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Относно приложението на чл. 37 ЗЗК, съдебният състав е приел, че в действителност информация относно цените, клиентите и доставчиците на ТиВиТи Пак ЕООД би могла да бъде квалифицирана като чувствителна информация за предприятието, но не е взело необходимите мерки да индивидуализирана обема и да ограничи достъпа, след въвеждането на т. нар. Демократично управление, поради което базата данни е отворена за всички служители. Взет е предвид и факта, че по делото не са представени и доказателства за узнаването, използването или разгласяването на информация от Индустриал Пак ЕООД. На последно място, първостепенния съд, е приел, че наложената санкция на Индустриал Пак ЕООД е законосъобразна, тъй като правилно е бил отчетен общия оборот на дружеството за определянето й, като е взето предвид тежестта, продължителността, характера и степента на нарушението, както и специалната превенция. Също така е прието, че е законосъобразно определен и размерът на глобата, наложена на В. Цанов, като са отчетени период от време и подбудите, както и целите на наказанието да се коригира поведението и да се въздейства предупредително. Настоящият съдебен състав намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Относно възраженията на касаторите свързани с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на решението от АССО, по своето естество са свързани изцяло със субсумирането на установените факти под приложимата правна норма, поради което настоящият състав ще ги разгледа при разглеждането на материалната законосъобразност на решението. Относно приложението на материалноправните разпоредби предвидени в глава VII ЗЗК, свързани с анализа на евентуално извършените нарушения на лоялната конкуренция и по-конкретно чл. 37, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК от страна на Индустриал Пак ЕООД, В. Цанов, М. Цанова, Й. Белев, А. Стоянов, П. Цонева, Д. Крушкова. Следва да бъде посочено на първо място, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо единствено да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК /в този смисъл решение 11619/ 27.11.2023 г. постановено по адм. дело 4313/2023 г., по описа на ВАС и цитираната там съдебна практика/. Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, безспорно е установено, че дружествата ТиВиТи Пак ЕООД и Индустриал Пак ЕООД са предприятия по смисъла на пар. 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност автономно на пазара. Правилно е прието, че стопанската дейност която се извършва и която засяга конкуренция, а и оттам определя продуктов пазар, е свързана с търговия с опаковки, опаковъчни машини, материали и свързани с тях продукти, включително сходни или идентични продукти и материали. Следва да бъде посочено, че преценката за определяне на продуктовия пазар се прави с оглед дали продуктите /възприемани като стока или услуга/, предлагани от предприятията, са взаимнозаменяеми по отношение на търсенето от страна на потребителите. Като възможностите за конкуренция могат да бъдат оценени само въз основа на характеристиките на въпросните продукти, които са особено подходящи за задоволяване на постоянни нужди на потребителите и са трудно взаимнозаменяеми с други продукти (решение на Съда на Европейските общности от 21 февруари 1973 г. Europemballage Corporation и Continental Can Company / Комисията по дело 6/72, ECLI:EU:C:1973:22, т. 32). Що се отнася до продуктовия пазар по осъществяването на търговия с опаковки, опаковъчни машини, материали и свързани с тях продукти, включително сходни или идентични продукти и материали, видно от номенклатурата на двете предприятия / за ТиВиТи Пак стр. 271-312 от папка 1, а за Индустриал Пак ЕООД стр. 354-381 от папка 2.1 и стр. 100-127 от папка 1.2, както и от опис на всички клиенти и продукти, които клиента ползва стр. 633-647 от папка 2.1/ предлагания продукт е по-съществото си взаимнозаменяем от гледна точка на търсенето на потребителите. От своя страна, правилно е определен и географския пазар, а именно територията на цялата страна. Поради което следва да бъде прието, че двете предприятия оперират на един и същ съответен пазар, възприеман като продуктов и географски пазар и следва да се възприемат като конкуренти на него. Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, което в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалните нарушения, визирани в разпоредбите на чл. 37, чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Относно приложението на чл. 37 ЗЗК и оплакванията в касационната жалба на ТиВиТи Пак ЕООД за неправилност на изводите на първостепенния съд за липса на нарушение по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика (ал. 1), както и използването и разгласяването на такава тайна, когато същата е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана (ал. 2). Следва да се отбележи, че установяването на нарушение по чл. 37 от ЗЗК, за разлика от другите специални състави на нарушения по Глава седма от КЗК, е свързано със задължителното представяне от страна на молителя на доказателства за това кои факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност са приети от него за производствена и/или търговска тайна, съобразно дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. При това при липса на представени доказателства за издаден нарочен акт относно режима за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване, няма как да бъде осъществен състава на нарушенията на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК /виж решение 6316/13.06.2023 г. по адм. дело 56/2023 г., по описа на ВАС/. Също така работодателят не би могъл да се позовава на наличие на общи задължения за конфиденциалност или опазване на търговската тайна, дори и да са уредени в трудови договори със служителите /виж решение 9385/8.09.2021 г. на адм. дело 6474/2020 г., по описа на ВАС/. За да се приложи забраната по чл. 37, ал. 1 ЗЗК преди всичко следва да се установи кои са конкретните факти, информация, решения и данни, до които предприятието е установило ограничен достъп и защита, както и кръга на лицата, които имат право на достъп и използване на такава информация. Недопустимо е цялата налична фирмена информация да съставлява" производствена и търговска тайна" - от една страна, а от друга - щом цялата фирмена информация е обявена за тайна, то не може да се приеме, че дружеството е взело необходимите мерки за запазването й по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК /виж решение 4089/31.03.2021 г. по адм. дело 850/2021 г., по описа на ВАС/. Конкретно в настоящия случай, видно от установените факти и представените доказателства /искането на ТиВиТи Пак ЕООД и по-конкретно изложеното на страница 20-21 от папка 2.1, относно достъпа чрез софтуер до продажни и доставни цени, клиенти и др., както и от стр. 88-91 от папка 2.1 (и представена таблица на стр. 90); както и папка 1 стр. 265-266/ е видно, че търговците (каквито са били Мария, Цанова, В. Цанов, А. Стоянов и Д. Крушкова), имат право да създават и поддържат актуални цени за клиенти, продажби, прогнози за продажби, ценови листи с продажни цени. Като в резултат те имат видимост за продажни цени, прогнозни количества, % марж (разлика между покупна и продажна цена) и условия за плащане (стойност на остатъчен кредитен лимит и брой дни отложено плащане) за всички клиенти от базата данни на компанията. Като достъпа до всички клиенти е предоставен след месец април 2016 г., с въвеждането на принципа на демократично управление. Като следва да бъде отбелязано, че единствената информация, до която търговците не са имали достъп е била доставната цена на съответната стока, макар че на основание %-та на марж да са можели да я изчислят с голяма степен на точност. От своя страна баерите (закупчици на стоки и материали, каквато е била П. Цонева) имат права да създават и поддържат актуални данни за доставчици, поръчки, очаквани доставки, финансови документи за разход, като имат достъп и до продажни цени, прогнозни количества и марж на печалба, както и доставна цена. Като РМП (регионални мениджъри по продажби, какъвто е бил Й. Белев), имат достъп до цялата информация, с която разполагат търговците, но в допълнение на това виждат и формираната доставна цена на стока. С оглед на което, обоснова АССО е споделило мотивите на КЗК за липса на взети необходими мерки за индивидуализране на обема от информация, която счита за поверителна /съгласно искането за цените, клиентите и доставчиците/ и да ограничи достъпа до нея на лицата. Също така при представените типови трудови договори /л. 38-110 от папка 1/ липсва определеност на естеството търговската тайна, тъй като по същество, посочената от касационния жалбоподат ТиВиТи Пак ЕООД клауза определя цялата налична информация на дружеството като търговска тайна /посочена в част V Kонфиденциалност от трудовите договори/, който подход действително противоречи на целта на закона, тъй като ограничителната норма на чл. 37 от ЗЗК не следва да се тълкува разширително и да се прилага "по принцип". Следователно се обосновава извода, че в настоящия случай не се покриват изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК. Това е така, тъй като в трудовите договори е посочено, че не следва да се разкриват каквито и да данни и информация, свързана с организацията и извършването на дейността на работодателя, както и всяка друга информация, която пряко или косвено е свързана с дейността на работодателя. Този подход цели защитата на цялата налична информация, свързана с осъществяването на търговската дейност, без да се прави разграничение според вида на информацията, лицата, които непосредствено боравят със съответната информация, с оглед конкретните си трудови функции, както и конкретното й значение за търговската дейност на искателя по преписката. Поради гореизложеното възраженията на касационния жалбоподател ТиВиТи Пак ЕООД се явяват неоснователни. По-конкретно относно възраженията посочени в част I, раздел 1 от касационната жалба, чрез които се оспорва установеното от КЗК и АССО, че достъп е бил възможен до всички клиенти, като е посочено създаването на индивидуални потребителски профили за достъп, което ограничава достъпа до информация по обем и вид. При все това правилно както КЗК, така и АССО са отчетели наличието на създаването на индивидуални профили и употребата на два различни софтуерни продукта за обработка на база данни, при все това следва да бъде отбелязано, както беше посочено по-горе, самият искател пред КЗК е посочил, че достъпа за търговците, байърите и РМП практически е бил неограничен, независимо от разделението им в различни групи с индивидуални профили /което се потвърждава и от събраните доказателства по делото/. Относно възражението на касационния жалбоподател ТиВиТи Пак ЕООД в раздел 2 от касационната жалба, чрез които се твърди, че Индустриал Пак ЕООД е узнал и използвал конфиденциална информация на молителя по преписката. Касационният жалбоподател е смесил анализа на разпоредбите на чл. 37 ЗЗК и чл. 29 ЗЗК, като е посочил поведения, които са разгледани от КЗК и АССО в анализа на приложението на чл. 29 ЗЗК, без да обоснове защо така използваната информация представлява конфиденциална, а само бланкетно е посочено, че е такава, поради което неоснователно е твърдението за наличието на неправилно установена фактическа констатация. Относно възражението на ТиВиТи Пак ЕООД за липса на обсъждане на възраженията изложени на стр. 2-5 от жалбата до АССО. Следва да бъде посочено, че на стр. 66, пар. 4 и 5 от решението на Комисията, законосъобразно е изложено, защо представените доказателства са ценени в съвкупност с всички доказателства по преписката, поради което така посочените не следва да се кредитират, което имплицитно е потвърдено и в решението на АССО. А що се отнася до останалите възражения посочени в раздел 2 от жалбата до АССО, по своето естество са свързани с приложението на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК, спрямо които първостепенният съд е изложил пространни и задълбочени мотиви по приложението на материалноправните норми. С оглед на така изложеното, правилно КЗК и АССО, са приели, че създавайки отворена за всички служители база данни, ТиВиТи Пак ЕООД не е взело всички необходими мерки за ограничаване на достъпа до своята чувствителна информация, поради което самото предприятие не я е третирало като производствена или търговска тайна по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, с оглед на което липсва елемент от фактическият състав на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и не е налице соченото от молителя по преписката нарушение от страна на Индустриал Пак ЕООД. Във връзка с възраженията на касатора ТиВиТи Пак ЕООД по приложението на нормата на чл. 36, ал 1 ЗЗК, следва да се посочи, че визираната разпоредба забранява недобросъвестни търговски практики насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Така регламентираната правната норма предвижда следния фактически състав: първият елемент е деянието, което е израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите. Вторият елемент от състава изисква това деяние да е с конкретна цел, а именно: привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано, както за увеличаването на продажбите на конкретните предлагани продукти спрямо съществуващите клиенти, от което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти, така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент от фактическия състав, включен в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК е свързан с последиците от така извършеното деяние, а именно: то следва да е резултатно, като законодателят е предвидил само това нарушение на нелоялната конкуренция, регламентирана в глава 7 от ЗЗК да е резултатно. Резултатът следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. Тук отново е важно да се посочи, че в закона са предвидени два алтернативни варианта като краен резултат от недобросъвестното поведение на предприятието - може да се засегнат както съществуващи вече договори, така и бъдещи договори, които предстоят да бъдат сключени. За да се ангажира отговорност на предприятие по реда на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е необходимо да бъде доказано по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилите в резултат на това поведение негативни правни последици - прекратяване/нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкурент/и. Елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 е наличието на договорни отношения между доставчика на услугата и клиентите. Разпоредбата е приложима както към писмени, така и към неформални (устни) договорни отношения. Хипотезите на прекратяване и нарушаване на договори по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗЗК предполагат съществуващи договорни отношения, а хипотезата на осуетяване създаване на пречки такива да бъдат установени изобщо /виж решение 13040/22.12.2023 г. по адм. дело 6222/2023 г., по описа на ВАС/. Правилно първостепенният съд е съобразил, че независимо от установеното намаляване на оборотите на предприятието ТиВиТи Пак ЕООД, не е налице пряко-причинно следствена връзка между този спад и поведението на Индустриал Пак ЕООД, тъй като появяването на нов икономически оператор на съответният пазар, на който извършват своята стопанска дейност предприятията немунуемо води до засяга на извършваната от тях търговия и от там засягане на осъществените от тях доходи от дейността. Също така правилно са отчетени спецификите на пазара на опаковъчните продукти, свързани с цената, качеството, срока на изпълнение, като обичайно не се сключват формални договори, а се оперира на база предложение и приемане, поради което често предприятията на така определения съответен пазар използват паралелно няколко доставчици. По делото е безспорно установено наличието на търговски отношения между Индустриал Пак ЕООД и дружествата Владпласт ООД, Биовет АД, Готмар ЕООД, Макском ЕООД, ХЛ-ТопМикс ЕООД, Топаз Мел ООД, Сис Индустрийс ООД, ТПК Бутилираща компания Хисар, Херон Трейд ООД, Нова Трейд ООД, ТПК Михалково, Профилинк ООД, Лидер-96 ЕООД, Мексон ООД, Сокотаб ЕООД, Осрам ЕООД, ББ форм ЕООД, Новиз АД, Старс Трейдинг ЕООД. Правилно е отчето обстоятелството, че в представените по преписката пред КЗК от тези дружества отговори, изрично са посочили, че е обичайна практика на така посочения съответен пазар, да поддържат търговски отношения с повече от един доставчик, с оглед гарантиране на сигурността на собственото си производство и доставка. По отношение на дружествата, за които безспорно се установи, че са прекратили доставките си от ТиВиТи Пак ЕООД (трайно или за определен период от време), каквито са Сис Индустрийс ООД, Топаз мел ООД, ТПК Михалково и др., следва да се има предвид, че същите имат и други доставчици на опаковъчни продукти, сходни с тези на ТиВиТи Пак ЕООД и на Индустриал Пак ЕООД, а като основна причина е посочено неизгодния начин на плащане, невъзможността за своевременни доставки или логистика. Така е и спрямо посочените дружества от касационния жалбоподател ТиВиТи Пак - ЕООД Макском ЕООД /стр. 4 от папка 1.10/, Осрам ЕООД /стр. 112-162 от папка 1.4/ и ТПК Михалково /стр. 10, папка 1.12/. Подробните мотиви, изложени от съда относно отделните клиенти се споделят и от настоящият състав. С оглед на описаното, правилно е прието, че не е налице възможност и необходимост от приложението на чл. 36, ал. 1 ЗЗК относно поведение на процесното предприятие. Относно нарушението на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, свързана с поведението на Индустриал Пак ЕООД посочено в искането до КЗК следва да се отбележи следното: Правилно в решението на КЗК, потвърдено от АССО, е установено, че търговските отношения между Макском ЕООД и Индустриал Пак ЕООД са установени в началото на 2017 г., като В. Цанов се е представял пред Максом ЕООД като служител на Индустриал Пак ЕООД, съгласно становище от Максом на лист 6 от папка 1.10, като това обстоятелство е още към датата на първата доставка от 28.08.2017 г. В допълнение първостепенния съд правилно е съобразил и представена оферта от В. Цанов до Максом от 11.10.2018 г. /л. 16-18 от папка 1.10/ и изпратено електронно писмо съдържащо офертата /л. 19 от папка 1.10/, в която физическото лице се представя за продуктов мениджър на Индустриал Пак. Така събраните доказателства, се потвърждава и от представени доказателства от страна на В. Цанов /том. 3 по административното дело л. 97-100/ и от страна на Индустриал Пак ЕООД /том 2 по административното дело л. 96-99/. При все това, видно от установените факти по преписката и съгласно доказателствата се установява, че В. Цанов е бил в трудовоправни отношения с ТиВиТи Пак ЕООД до 01.11.2018 г. /папка 1 л. 48-59/, съдържащи трудов договор, молба за прекратяване на трудов договор и заповед за прекратяването от ТиВиТи Пак ЕООД. Лицето е било назначено на длъжност мениджър проекти в Индустриал Пак ЕООД което само по себе си поставя съмнения защо се е представял с тази длъжност в имейлите преди тази дата. При така наличните доказателства, правилно АССО е приел, че те не могат да бъдат опровергани от показанията на разпитания по делото свидетел Шишков. По отношение на търговските отношение между ТПК Хисар и Индустриал Пак ЕООД. Правилно АССО е установил, че тези отношения са осъществени на 09.10.2018 г., във връзка с изпратено на 01.10.2018 г. електронно писмо от В. Цанов от името на Индустриал Пак ЕООД с приложена оферта /папка 1.11 л. 2-8, том 3 от адм. дело стр. 186, том 2 по адм. дело стр. 188/. Същото следва да бъде прието и за търговските отношения с Владпласт ООД /л. 7 от папка 1.8 отговори на въпрос 2/ и с ТПК Михалково /л. 10-11, папка 1.12 предвид факта, че кореспонденция се е осъществявала само с В. Цанов, а първата фактура е от 08.10.2018 г./. С оглед на установените в хода на производството факти и обстоятелства, състава на АССО обосновано и приел изводите на КЗК, че в периода 28.08.2017 г. 01.11.2018 г. предприятието Индустриал Пак ЕООД е осъществило търговска дейност, използвайки работната сила на В. Цанов, който в същото време е бил в трудови правоотношения с ТиВиТи Пак ЕООД. Доказано по делото е паралелно осъществяване на дейност чрез служител на "ТиВиТи Пак" ЕООД, продължило повече от година, като по този начин Индустриал Пак ЕООД е придобило необосновано конкурентно предимство пред "ТиВиТи Пак" ЕООД. Правилно е възприето наличието на възможност за увреждане на последното дружество, поради установените по делото паралелни контакти на В. Цанов с клиенти на двете конкурентни предприятия, които биха могли да доведат до объркване у тези клиенти. Използвани са човешки ресурси на конкурента "ТиВиТи Пак" ЕООД с цел улесняване на стартирането и развитието на собствена търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. В хипотезата на чл. 29 ЗЗК е достатъчно дори създаването на възможност за увреждане интересите на конкурента, поради което за установяване на нарушението е ирелевантно обстоятелството, че част от клиентите не сочат факти, свързани с конкретно противоправно поведение от страна на В. Цанов. Самото обстоятелство, че физическото лице е действало като служители на увреденото предприятие, а в същото време е кореспондирал с клиенти от електронен адрес на Индустриал Пак ЕООД в достатъчна степен обективира нарушение по чл. 29 ЗЗК, предвид и съпружеските отношения на В. Цанов с управителя и едноличен собственик на капитала на посоченото дружество. Необоснованото конкурентно предимство в случая се състои в дадената възможност на Индустриал Пак ЕООД да встъпи в търговски взаимоотношения с клиенти на конкурента /като правилно е посочена релевантна съдебна практика от страна на ТиВиТи Пак ЕООД на стр. 249 от папка 1.12, а именно решение 4089/31.03.2021 г. по адм. дело 850/2021 г., по описа на ВАС, 5-членен с-в /. Така изложеното обосновавано, че е извършено нарушение на чл. 29 ЗЗК от страна на Индустриал Пак ЕООД, а от страна на В. Цанов нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК и възраженията от страна на Индустриал Пак и В. Цанов се явяват неоснователни. На следващо място, правилно в решението на КЗК, потвърдено от АССО, е прието, че е останало недоказано твърдението на ТиВиТи Пак ЕООД, че предприятието Индустриал Пак ЕООД е осъществявало търговска дейност, използвайки работната сила на Й. Белев, А. Стоянов, П. Цонева и Д. Крушкова, които в същото време да са били на трудови правоотношения с ТиВиТи Пак ЕООД. Обоснован е извода, че от страна на тези физически лица не е извършено нарушение на чл. 2, ал.1, т. 4 ЗЗК. От данните, свързани с развилата се между П. Адзалин и М. Цанова комуникация относно продуктите с марка Comarme, не са установени доказателства за целенасочено разпространяване на невярна информация, организирана дейност за създаването на паралелна структура и целенасочено увеличаване на цената на предлаганите продукти от страна на физическите лица, работещи за ТиВиТи Пак ЕООД, за да бъдат предложени по-изгодни условия от Индустриал Пак ЕООД и липсата на използването на работната сила на посочените по-горе физически лица. Възражението, че е било налице целенасочено разпространение на невярна информация за тежкото финансово състояние на ТиВиТи Пак ЕООД, е неоснователно и това е установено от дадените пред първоинстанционния съдебен състав свидетелски показания, в които се посочва, че поисканите материали не са могли да бъдат доставени на време, а това води до извод за невъзможност за снабдяване на продукта в кратък срок в точно този процесен момент, а не по принцип. При определяне на санкцията са взети всички относими към това действие обстоятелства като продължителност на нарушението и минимален негативен ефект върху конкуренцията, поради което същото е определено като леко, по смисъла на т. 20, ал. 5, т. 1 от Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК, за което се предвижда основен размер на санкцията до 2% от размера на нетните приходи от продажби на предприятието за предходната финансова година, предхождаща постановяването на решението на КЗК. Наложената санкция в размер на 1% от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2020 г. За определи размера КЗК обосновано е взела предвид характера и степента на нарушението, съобразила е реализирания от дружеството оборот, като е отчела и необходимостта от постигането на превантивен ефект срещу бъдещи недобросъвестни действия от страна на конкретно установения нарушител, както и по отношение на предприятия, използващи реклама за популяризиране на предлаганите от тях стоки и услуги. Като правилно е прието от АССО, че при определяне на санкцията за нарушение по Глава VII ЗЗК, следва да бъде отчетен общия оборот на предприятието /виж решение 6801/22.06.2023 г. по адм. дело 4612/2023 г., по описа на ВАС/. Поради което законосъобразно е прието, че основата за определяне на санкцията възлиза на 3 404 000 лв., предвид данните за общия оборот на дружеството по представения с преписката годишен финансов отчет за 2020 г., предхождаща годината на постановяване на решението на КЗК с оглед чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Методиката, налагащи основата за определяне на санкцията да е именно в размер на нетните приходи от продажби, реализиран през финансовата година, предхождаща издаване на акта на КЗК, като имуществената санкция от 1 % (един процент) се равнява на 34 040 лв. и е в състояние да изпълни общата и специална превенция по чл. 4 от Методиката - да накаже нарушителя и да предотврати извършването на нарушения от други предприятие и се явява законосъобразна, обоснована и справедлива. Законосъобразно е определен и размерът на глобата на В. Цанов при съобразяване с границите посочени в чл. 102, ал.1 ЗЗК. Взет е предвид продължителния период на укоримо поведение повече от 1 година и подбудите изразяващи се в съпружеските отношения с управителя на предприятието Индустриал Пак ЕООД. Така определена глоба правилно е прието, че отговаря на основните цели изразяващи се в това да коригира поведението на наказаното лице и да въздейства предупредително. Предвид описаното, настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в оспорения съдебен акт изводи от фактическо и правно естество, поради което без да ги преповтаря изцяло и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Предвид описаното от фактическа и правна страна, оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение е правилно и обосновано, като съобразено с приложимите материално и процесуалноправни норми. При отсъствието на сочените от жалбоподателите касационни основания за отмяна на постановения от Административен съд София област съдебен акт, същият следва да бъде оставен в сила. С оглед на изхода на спора на касационните жалбоподатели в производството пред настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски. В случая ответникът Комисията за защита на конкуренцията не е претендирала разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение