Решение № 3696 от 6.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Балканстон" ЕООД срещу решение 4055/16.06.2022г., постановено по адм. дело 7142/2021г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-22220420002018-091-001/15.03.2021 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 840/03.06.2021 г. на и.д. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, Централно управление на Национална агенция по приходите, относно установени допълнителни задължения за лихви за несвоевременно начисляване на данък върху добавената стойност в размер на 85 116.20 лв. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният РА. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна Директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Ревизионен акт Р-22220420002018-091-001/15.03.2021 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 840/03.06.2021 г. на и.д. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, Централно управление на Национална агенция по приходите, относно установени допълнителни задължения за лихви за несвоевременно начисляване на данък върху добавената стойност в размер на 85 116.20 лв. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Балканстон" ЕООД против процесния ревизионен акт. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предмет на спора е РА, с който са установени допълнителни задължения за лихви във връзка с несвоевременно начисляване на данък върху добавената стойност в размер на 85 116.20 лв. Времевият обхват на Заповедта за възлагане на ревизия е за данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. Ревизиращите органи с РА са определили задължения за лихви за данъчен период м. юни 2018 г., както и че същите са дължими на основание чл. 175 от ДОПК. Горното води до извода за неоснователност на възражението в касационната жалба за ненадлежно събрани доказателства, поради излизането им от рамките на процесния период. Мотивиран с приетите доказателства в достатъчна степен е изводът на съда, че същите са свързани основно с договора за бартер от 2011г. За случая следва да се отбележи, че е приложима нормата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. В нея е уреден моментът на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка за определен вид специфични по своя начин на изпълнение доставки. Процесните фактури за сделките по сключения договор от 01.08.2011 са издадени на 28.06.2018 г., след получаване на покана по чл. 103 от ДОПК и са включени в данъчен период м. юни 2018 г.. Установено е че доставките са били извършени в данъчни периоди от 2015 г. до 2017 г. Затова е мотивиран и обоснован в достатъчна степен изводът на органите по приходите, респ. на съда, че е извършено нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 от ЗДДС. В случая данъкът е дължим за минали периоди, когато е станал изискуем, но същият не е внесен. Според чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 459, 28 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,