Решение № 11894 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6711/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) срещу Решение 170 от 27.01.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2621/2019 г., с което е отменено негово Решение 2153-15-218 от 05.08.2019 г., с което е отхвърлена жалба вх. 1012-15-252 от 16.07.2019 г. на Р. Ерева против Разпореждане [ЕГН] / Протокол 01216 от 04.06.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - с вх. 2113-15-1406/26.04.2017 г. на лицето и НОИ е осъден да заплати разноски 950 лева. Изложени са доводи за неправилност на решението, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът - Р. Ерева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-218 от 05.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена подадената от Р. Ерева жалба с вх. 1012-15-252 от 16.07.2019 г. против Разпореждане [ЕГН] / Протокол 01216 от 04.06.2019 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2113-15-1406/26.04.2017 година. От фактическа страна по делото е установено следното: Р. Ерева е подала заявление вх. 2113-15-1406/26.04.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО, въз основа на осигурителния стаж и възраст, които има. Позовава се на положен стаж в Република Гърция до 01.11.2010 г. и на територията на Кипър до 2002 година. Във връзка с подаваните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от Регистъра на Осигурените лица, придобитият в България за периода от 01.10.1979 г. до 25.04.2017 г. осигурителен стаж с прекъсване е: първа категория труд 17 г. 62 м. 03 дни и трета категория труд 08 г. 08 м. и 21 дни или общо превърнат към трета категория труд 37 г. 04 м. 06 дни. Потвърденият стаж на територията на Кипър се установява от приобщения по делото формуляр Е 205 СУ, вх. 2 МП-9547-15/09.102012 г., от който е видно, че се касае за стаж от 25.05.2001 г. до 23.05.2002 г. 9м. и 24 дни. За времето от 25.05.2001 г. до 31.07.2001 г. пенсионните органи са установили дублиране на българския и кипърския осигурителен стаж. От получен на 20.06.2013 г. формуляр Е 205 GR вх. МП-35479-9/20.06.2013 г. става ясно, че са потвърдени от чуждия осигурител периоди на осигуряване на територията на Гърция за времето от м.01.2005 г. до м.06.2005 г., от м.11.2005 г. до 2010 г., общо 1455 дни, като прехвърлени към години, месеци и дни по българското законодателство се равняват на 04 г. 09 м. и 10 дни. За придобития осигурителен стаж от 01.07.2007 г. до 20.04.2010 г. е установено, че за този период лицето фактически е полагало труд на територията на Гърция и този стаж следва да се извади от българския, защото се дублира с гръцкия. Съдът приема, че гръцкият стаж до 31.01.2006 г. за преценка на правото на Ерева е намален и допълнен с българския до 8 часов, като съответно по периоди е зачетен, както следва: от 01.01.2005 г. до 30.06.2005 г. за гръцки стаж 05 м. и 07 дни; от 28.11.2005 г. до 31.12.2005 г. за гръцки стаж 01 г. и 18 дни; от 01.01.2006 г. до 31.01.2006 г. за гръцки стаж 26 дни. За периода от 01.02.2006 г. до 31.12.2006 г. за преценка на право на пенсия не се включва гръцки стаж, а само български с продължителност 11 месеца при осемчасов работен ден. Стажът в Гърция след 01.01.2007 г., посочен и участващ при преценка на право на пенсия, по периоди е с продължителност, както следва : за 2007 г. - 09 г. и 13 дни; за 2008 г. - 08 м. и 16 дни; за 2009 г. - 11 м. и 16 дни; за 2010 г.- 09 м. и 18 дни. На база горното, при анализа на материалните предпоставки на правото й на пенсия, участва стаж в Гърция с продължителност 03 г. 03 м. и 03 дни (изчистено дублиране), български стаж, превърнат към трета категория труд - 37 г. 04 м. и 06 дни и стаж в Кипър - 06 м. и 06 дни, като сборът от възрастта на Ерева и осигурителния стаж е [цифра]. След като органът по ПО при ТП на НОИ Пловдив е зачел стажа на Ерева по представените документи и допълнително изискани такива в хода на административното производство, е издал Разпореждане [ЕГН]/ Протокол 01216 от 04.06.2019 година. С това разпореждане й е отпусната пожизнено пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 КСО във връзка с Регламент 883/2004 г. на ЕО. С Решение 2153-15-218 от 05.08.2019 г. директорът на ТП на НОИ - Пловдив е отхвърлил жалбата на Ерева и е потвърдил Разпореждане [ЕГН] / Протокол 01216 от 04.06.2019 г., като се е позовал на действието на нормите на Регламент (ЕИО) 1408/71 г., Регламент (ЕИО) 574/72 г. и новите Регламент (ЕО) 883/2004г., и Регламент (ЕО) 987/2009 година. Първоинстанционният административен съд е допуснал изслушването на съдебно счетоводна експертиза за установяване на следващия се размер на пенсията за ОСВ на Р. Ерева. От направените изчисления вещото лице е посочило и разликите в количеството признат осигурителен стаж за претендираното от нея право. Вещото лице е дало варианти с оглед зачетения и незачетения дублиран стаж на длъжности в България, Гърция и Кипър, и стажът, който се зачита за първа категория труд. За изясняване на правния спор от фактическа страна и поради обстоятелството, че първоинстанционният съд не е притежавал специални знания в тази насока, същият е допуснал изслушването на единична съдебно техническа експертиза относно категорията труд, положен от Ерева за периодите: от 01.10.1979 г. до 01.07.1980 г., от 01.11.1980 г. до 31.12.1980 г. във военен завод Терем с предмет на дейност ремонт на авиационна техника - самолети, вертолети, авиационни двигатели и редуктори за тях. Въз основа на доказателствата по делото вещото лице заключава, че заеманата от жалбоподателката длъжност - работник-ученик-шлосер-монтьор се изпълнява в една и съща работна среда като работник-монтьор, монтьор по ремонт на авиационна техника при ремонта на специалното оборудване на военни самолети и вертолети - Цех за ремонт на възли и агрегати от специалното оборудване на самолета". В него се извършват всички етапи и процеси по демонтаж, разглобяване, измиване, ремонт, сглобяване и изпитание на агрегатите. При така установените фактически обстоятелства, релевантни за правния спор и като кредитира заключенията на допуснатите съдебни експертизи, съобразени с останалия доказателствения материал по делото, Административен съд Пловдив достига до извод, че административният орган правилно е изчислил и съответно зачел осигурителния стаж на Ерева в Гърция и Кипър за относимия период от време. При преценяване на правото на българска пенсия се взема предвид съвпадащият период календарно само един път, като зачетен от една държава, но при изчисляване на пропорционалния размер на пенсията, съвпадащият стаж се изключва в общия стаж, така както е посочен от съответната държава членка. Съдът се е мотивирал, че при преценката право на пенсия за ОСВ по българското законодателство кипърският стаж участва в общата продължителност с 06 м. 06 дни, като с удостоверената продължителност 08 м. и 12 дни с формуляр Е 205 СУ от 14.08.2015 г. се преодолява дублирането с българския стаж 02 м. и 6 дни за периода 23.05.2001 г . 31.07.2001 година. При формиране на правните си изводи съдът аргументирано се позовава на предвиденото в чл. 57 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Относно придобития от Ерева осигурителен стаж за периода от 01.10.1979 г. до 01.07.1980 г. и от 01.11.1980 г. до 31.12.1980 г. Административен съд Пловдив е изложил съображения, че административният орган не е изяснил обстоятелствата на основание задълженията, които има по чл. 35 и 36 АПК, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с установяване на фактите относно категорията труд, за длъжността, която Ерева е изпълнявала, а именно работник ученик шлосер монтьор. Съдът счита, че органът служебно е следвало да събере доказателства, въз основа на които да направи обоснован извод за приложимостта на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). По така поддържаните доводи и съображения, които се основават на констатираната незаконосъобразност на административният акт, съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за ново произнасяне по подаденото от Ерева заявление за отпускане на ЛПОСВ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да се произнесе в посочения по горе смисъл Административен съд Пловдив е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с чл.117, ал. 3 във връзка с ал.1, т. 2, б. а КСО, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа и всички упоменати в чл. 59, ал. 2 АПК, във връзка с чл.117, ал. 5 КСО, реквизити, вкл. фактически и правни основания. Разпореждането също е издадено от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. Съдът е намерил, че при постановяването на процесния административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по конкретно на чл. 35 и чл. 36 АПК. Пенсионните органи е следвало да изпълнят това си задължение и да направят обоснован извод за приложимостта на правилото на чл. 67, ал. 1 ПКТП(отм.). След като не е изпълнил законово вменените му задължения по чл. 35 и чл. 36 АПК, директорът на ТП на НОИ Пловдив е потвърдил разпореждането на органа по ПО незаконосъобразно. Касационната инстанция намира, че постановеното решение на Административен съд Пловдив е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 9, ал. 4 АПК и в частност чл. 171, ал. 2 АПК. Съдът не е осъществил процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, както и не е установил главно и пълно релевантните факти по делото, за да приложи правилно материалния закон. В оспореното съдебно решение е изложена подробна фактическа обстановка, но съдът е пропуснал да изясни съществени за решаване на делото въпроси и е тълкувал погрешно разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Установените в хода на съдебното производство условия на труд, при които е работила жалбоподателката в спорните периоди от време от 01.10.1979 г. до 01.07.1980 г. и от 01.11.1980 г. до 31.12.1980 г., се преценят в хипотезата на чл. 67 ПКТП (отм.), според която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Съдът обаче е бил длъжен да укаже на жалбоподателката да установи тези условия, защото нейна е била доказателствената тежест в процеса да ги докаже главно и пълно, при съобразяване с вредността и тежестта на извършваната работа в съответния отрасъл. Съдът също така е следвало да укаже на Ерева, че не сочи доказателства за характера на трудовите функции на длъжността работник-ученик-шлосер-монтьор, за да може да се направи извод относно наличие на материалните предпоставки на хипотезата на т.66 б от ПКТП (отм.), на която той се позовава и приложението на т. 67 ПКТП (отм.). Извод дали длъжността, която е заемала Ерева за спорните периоди в Терем Георги Бенковски ООД гр. Пловдив, се зачита за първа категория труд, не може да се прави само въз основа на наличните по първоинстанционното дело доказателства и заключението на СТЕ. Поради изложеното обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се дадат на жалбоподателя изрични указания за доказателствената тежест, която носи, да се представят доказателства, съответно да се направят доказателствени искания за установяване на условията на труд, при които е работила, за установяване на степента на вредност и тежестта на извършваната от нея работа, включително да се съобрази към кой отрасъл принадлежи предприятието, в което е работила, да се изискат доказателства относно длъжностната й характеристика, трудовите й функции, преките й задължения и функции, след което да се сравнят с тези от сходните длъжности в предприятието, които се признават за първа категория труд. При необходимост от специалния знания в тази връзка, съдът, съгласно чл. 171, ал. 2 АПК, може да назначи и вещо лице. Спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което препятства настоящата касационна инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение