Решение № 5688 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13717/2018 г.

Решение № 5688 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13717/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба на Г. Димитров и П. Димитров за тълкуване на влязлото в сила Решение № 11628 от 31.07.2019 г., постановено по адм. д. № 13717/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в следните части от мотивите на същото:

1. ".... ищците не са ангажирали съответните доказателства, за да установят на какво разстояние от местопроизшествието са тези камери и дали, ако записите от тях бяха запазени, същите биха установили с оглед разстоянието до ПТП, техническите характеристики на камерите и резолюцията им, с достатъчна степен на вероятност регистрационния номер на виновното МПС, съответно собственика му. "

1. "...... не съдържа императивно задължение за полицейските органи да извършат фактическо действие, пряко произтичащо от закона по см. на, а предвижда само една допълнителна възможност за използване на средствата за явно наблюдение при осъществяване на тяхната дейност. "

Иска се да се определи изрично: "Кой е този правен субект, който е трябвало на основание Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за движение по пътищата, респективно Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, да събере възможните и необходими данни за произтеклото ПТП, с цел да открие виновника за случилото се?".

Ответникът по молбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив не изразява становище по искането за тълкуване на влязлото в сила решение на ВАС по настоящото дело.

За да се произнесе по молбата за тълкуване, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С Решението, предмет на настоящото производство по чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение като касационна инстанция е оставил в сила Решение № 1861/21.08.2018 г. постановено по адм. д. № 420/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Съобразно доктрината и установената съдебна практика, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК подлежат неясните решения - такива, от чиито диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения с решението правен спор. Освен това на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение (съгл. т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС).

С оглед тези общи принципни правила, в конкретният случай Върховният административен съд намира, че процесното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Така постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело ясно и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена, базирана е на фактите по делото и приложените въз основа на тях правни норми и не съществува противоречие между тях.

По горните съображения молбата на Г. Димитров и П. Димитров за тълкуване на влязлото в сила Решение № 11628 от 31.07.2019 г., постановено по адм. д. № 13717/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не е налице неяснота на същото и от диспозитива на съдебното решение може да се изведе действителната воля на съда.

Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Върховният административен съд, трето отделение