Решение № 9371 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14144/2012 г.

Решение № 9371 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14144/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ или агенцията) като универсален правоприемник на Националната ветеринарномедицинска служба (ДВ, бр. 8 от 25.01.2011 г.), чрез процесуалния й представител - адв. Н. Митов, против решение № 4752 от 17.08.2012 г., постановено по адм. дело № 4228 от 2011 г. на Административния съд - София-град, в уважителната му част. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се твърди, че то е недопустимо, а при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Стил Трейд" ЕООД със седалище с. Световрачене, Столична община, чрез процесуалния си представител - адв. Вл. Чернев, изразява становище за неоснователност на жалбата, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендират се разноски по настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище по подробно изложени в хода на делото по същество съображения, че така подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна, тъй като съдът при правилна преценка на събрания по делото многоброен доказателствен материал и обоснованост на правните му изводи е постановил законосъобразно и обосновано решение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран от "Стил Трейд" ЕООД със седалище с. Световрачене, Столична община, с обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени вреди - имуществени (преки и пропуснати ползи), с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 204, ал. 4 АПК общо за сумата 4 346 640 лв. от страна на административния орган - БАБХ, като последица от незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, изразяващи се в липса на адекватна реакция за диагностициране, профилактиране, ограничаване и ликвидиране на остро заразно заболяване на едри преживни животни (ЕПЖ) - негова собственост, с които бездействия са му били причинени значителни икономически вреди и пропуснати ползи в претендирания размер. С посоченото по-горе решение административният съд е уважил частично исковата претенция за 4 180 783 лв. ведно със законната лихва, считано от момента на предявяването на иска - 25.08.2008 г., до окончателното й изплащане. Съображенията за това са били, че е налице основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответника като юридическо лице за незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица да предприемат действия в разписания в закона обем, вследствие на което не е установено заболяването и въобще причината, довела до 100 % смъртност на внесените от Германия крави порода "Holstan Friesian" и на родените телета. За да постанови своето решение и да уважи частично съединените искове, Административният съд - София-град, е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица при агенцията във връзка с изпълнение на задължения, установени в чл. 7, ал. 1, чл. 48 във вр. с чл. 47, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 118 от ЗВМД, както и във връзка с дължимото изпълнение на приетата Държавна профилактична програма (ДПП) и Списък на заразните болести, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране (публ., ДВ, бр. 67 от 2006 г.), и по-специално неизпълнението на задълженията по т. 2.2.3.14.3 от тази програма за 2007 и 2008 г. Диагностичните изследвания върху животните на ищеца не са доведени докрай, не са били в дължимия обем, не е била направена сероконверсия, за да се установи наличие или не на заразно заболяване, представляващо неизпълнение на установено в т. 2.2.3.14.3 от същата програма. Допълнително съдът е приел, че при фактическо задължение за извършване на серологични сондажни изследвания на кръвни проби от племенни крави такива не са извършени, поради което не е поставена крайната диагноза на животните, респ. не са наложени мерки за преустановяване на смъртността. Установените пропуски са довели до резултат, при който органи и длъжностни лице при агенцията не са извършили дължимото съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗВМД за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заболяване (без значение заразно или не) чрез извършване на пълния набор диагностични изследвания, епизоотологични проучвания, лабораторни изследвания, не са наложили карантина и изолация на болните животни. Развити са мотиви, че незаконосъобразността на бездействието е в неизвършване на всички необходими диагностични и лабораторни изследвания, епизоотологични проучвания по обем за установяване на причината и предприемане на действия за профилактика, карантина и изолация. И че това е причинило вредите. Обобщени, изводите на съда се свеждат до това, че след като органи и длъжностни лица на ответника не са приложили мерки (чл. 117, т. 1, 2, 5 и 6 от ЗВМД) за ограничаване и ликвидиране на съществуващо в процесния животновъден обект заболяване, то те не са изпълнили дължими по закон фактически действия. По отношение на всеки един от съединените искове съдът е приел, че следва да бъде присъдена сумата 572 667,34 лв., представляваща реално претърпени вреди - стойността на заплатените животни, доставени от внос, без ДДС. Съображенията за това са били, че тази сума е дължима, тъй като реално е претърпяна от ищеца като последица от настъпилата 100 % смъртност на животните в резултат на развило се остро вирусно заболяване. По иска за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, формирани на базата на всички приходи от животните (мляко и приплоди), съдът е приел, че е дължима сумата 2 500 000 лв., представляваща 1 474 200 лв. - пропуснати ползи от неполучени приплоди (телета), 719 318 лв. - пропуснати ползи от неполучено за реализация прясно мляко, и 2000 лв. от реализацията на т. нар. допълнителна продукция (оборски тор). Съображенията за това са били, че от представените доказателства било установено по безспорен начин, че ищецът бил сключил договор с ДФ "Земеделие" за закупуване на животните с поето договорно задължение последните да не бъдат продавани в 5-годишен срок. На тази база с мотивите на решението е прието, че този иск е доказан и по основание, тъй като за този период от време е следвало да получи претендираната сума като действителен приход от продажбата на добитите телета, продажбата на мляко и на допълнителна продукция. По отношение на размера съдът е възприел представената и приета от д-р К. Костов зоотехническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза. Съдът е уважил и другите три иска, като е приел, че същите са основателни и доказани по размер, като е присъдил сумата 143 780 лв. - пропуснати ползи, представляваща неизплатена субсидия по схемите за единно подпомагане на площ на ЕС, 1 019 200 лв. - неполучена субсидия за произведено прясно мляко, и 45 136 лв. - неполучена субсидия за генофонд. Съображенията за това са били, че тези субсидии представлявали подпомагане за реализирана продукция и имали за цел подпомагане и компенсиране на селскостопанските производители за вложените средства за производството на качествена продукция и регулирането на продажната цена на тази продукция. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че получаването на тези субсидии е било напълно вероятно, като се изхождало от приетите по делото експертизи, както и от данни за размера на обработваните селскостопански площи от ищеца, брой на животните, включително и от доброто състояние на кравефермата и нейната категоризация. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. От събраните по първоначалното дело доказателства (писмени и гласни) се установява, че действително е било налице допуснато бездействие от страна на служители на ответника, т. е. било е установено какви конкретни фактически действия, посочени в ЗВМД, е следвало и административният орган е бил длъжен да извърши и че той не ги е извършил. Установена е също така причинна връзка между твърдените от ищеца претърпени вреди и установеното по делото незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица при агенцията във връзка с изпълнение на задължения, произтичащи от императивните разпоредби, установени в чл. 7, ал. 1, чл. 48 във вр. с чл. 47, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 и чл. 118 от ЗВМД, както и във връзка с дължимото изпълнение на приетата Държавна профилактична програма (ДПП) и Списък на заразните болести, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране (публ., ДВ, бр. 67 от 2006 г.). Следва да се посочи, че в конкретния случай жалбоподателят се е справил с доказателствената тежест, която се носи от него съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, защото с представените по делото писмени доказателства, с показанията на разпитаните по делото свидетели и с приетите и неоспорени заключения на единична и тройна ветеринарномедицински експертизи е доказал твърденията си, че е налице бездействие, и то конкретно в какво се е изразявало то, от страна на служителите на агенцията. На второ място, следва да се посочи, че по делото е било доказано и твърдението на ищеца за претърпените от него вреди - имуществени (преки) и пропуснати ползи. Това е така, защото с приетите и неоспорени от страните зоотехническа и счетоводно-икономическа експертиза по безспорен начин са били установени както размерът на реално претърпените вреди - изразяващ се в стойността на заплатените на продавача животни, така и приходите, които би получил ищецът от последните - приплоди, добив на мляко, месо и др. В тази насока следва да се посочи и обстоятелството, че по силата на сключен договор с ДФ "Земеделие" - София, ищецът е поел задължение в 5-годишен период да не извършва продажба на закупените от него животни от внос. Освен това по делото са били представени доказателства за притежавани от ищеца земеделски площи, необходими за производството на фураж за добитъка, както и за доброто състояние на кравефермата и нейната категоризация, с което е било установено, че действително са били създадени условия за отглеждането на ЕПЖ, за тяхното размножаване, както и за получаването на приходи от тази дейност. В тази насока са били и направените изчисления на приетото по делото заключение на в. л. Калин Костов (стр. 189 от първоначалното дело), както и на в. л. Петър Петров (стр. 395 от началното дело). Развитите доводи в касационната жалба за недопустимост на решението поради недопустимост на исковата молба са неоснователни. Това е така, защото по този въпрос се е произнесъл тричленен състав на Върховния административен съд с влязло в законна сила решение по адм. дело № 7950 от 2010 г., образувано по подадена касационна жалба от БАБХ срещу постановеното решение по адм. дело № 5018 от 2008 г. от АССГ между същите страни и на същото основание. Направените изводи в него са задължителни за настоящия състав. Допълнително следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 141 от ЗВМД редът за обезщетяване на собствениците, очертан в тази разпоредба, се прилага само когато вредите са настъпили вследствие на наложена принудителна административна мярка по чл. 47, ал. 1 за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразни болести, за животни, умъртвени за поставяне на диагноза, унищожени с цел ограничаване и ликвидиране на болести, умрели от непредвидим риск, неотложно заклани, както и след налагане на възбрана в хипотезата на чл. 120 от закона. В случаите, в които смъртта не е настъпила от издадени за такава цел административни актове или от действия на административния орган в посочените хипотези в чл. 141 от ЗВМД случаи, няма процесуална пречка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед очертаното по-горе следва да се приеме, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 8 ЗОДОВ. Неоснователни са и развитите в касационната жалба доводи за недоказано от ищеца твърдение за наличие на заболяването, за липсата на причинна връзка между претърпените вреди и незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица към НВМС. Това е така, защото за правилното решаване на спора е било от значение не дали е имало въобще някакво заболяване и какво точно е било то, а дали ищецът е доказал твърдението си, че животните са страдали от "остро и опасно заразно заболяване", последица от което е летален изход за всички внесени от Германия крави и за приплода, което заболяване се е разпространило и е причинило вреди. Както се посочи по-горе, това обстоятелство е било доказано по делото както от обясненията на разпитаните свидетели по делото, така и от тройната ветеринарна експертиза. След като по делото е било доказано и обстоятелството, че вредите са били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица към НВМС, изразяващи се в недиагностициране от органите на последния, непредприети мерки за ограничаване и неликвидиране на твърдяното заболяване, чието задължение, както се посочи по-горе, законодателят е въвел в тежест на този орган, то направеният от първоинстанционния съд извод, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 1 от ЗОДОВ, е обоснован. По тези съображения постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,