Решение № 8298 от 7.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Българска народна банка срещу решение 1005 от 21.02.2022 г., постановено по адм. д. 11644/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, както и срещу допълнително решение 6101 от 24.10.2022 г. постановено по същото дело. Касаторът Българска народна банка (БНБ), чрез пълномощника си адв. Войнова, обжалва решението, в частта с която е осъдена да заплати на Ф. Чифели обезщетение за имуществени вреди в размер на 5632,46 лв., за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение в оспорената му част да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Българска народна банка обжалва и допълнително решение 6101 от 24.10.2022 г. постановено по адм. д. 11644/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставена без уважение молбата й от 14.03.2022 г. за допълване на решението по делото, в частта на диспозитива, отхвърлящ исковата претенция на Ф. Чифели за имуществени вреди срещу БНБ. Развива съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Подадена е и частна жалба от БНБ срещу определение от 10.08.2022 г., постановено по адм. д. 11644/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решение 1005 от 21.02.2022 г. по същото дело, в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, като бъде уважена молбата й за изменение на решението. Ответникът Ф. Чифели, чрез пълномощника си адв. Меледжиева, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението в оспорената му част. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът Министерство на финансите, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, моли да бъде оставено в сила решение 1005 от 21.02.2022 г., постановено по адм. д. 11644/2014 г. по описа на Административен съд - София-град в цялост. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт, в обжалваните му части, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество жалбите на БНБ са неоснователни. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по предявени от Ф. Чифели срещу БНБ и Министерство на финансите обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както следва: Лихва в размер на 11 172 лв. за забавено изплащане на гарантираната сума от 196 000 лв., считано от 11.07.2021 г. до 04.12.2014 г., сумата 94 948,87 лв. над гарантираната сума, до която ищецът няма достъп за периода след 04.12.2014 г. до 04.03.2015 г. и след тази дата, останала за възстановяване в обявената в несъстоятелност банка КТБ АД, стойността на вредите, претърпени в Инвестбанк, вследствие на затваряне на КТБ АД 20 666 евро и 7210 лв. или общо общата стойност на имуществените вреди общо в евро 126 786,87 лв. и 7210 лв. и неимуществени вреди 990 евро на ден за всеки ден от периода 11.07.2014 г. Вредите се претендират във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на УС на БНБ и МФ, с които е блокиран достъпът до гарантирания размер и депозитите в КТБ АД в нарушение на определените срокове по Директива 94/19/ЕС, считано от 11.07.2014 г. С решението първоинстанционният съд е осъдил Българска народна банка да заплати на Ф. Чифели обезщетение за имуществени вреди в размер на 5632,46 лв., за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете. С решението си съдът е отхвърлил иска в останалата част за разликата над 5632, 46 лв., както и иска срещу БНБ за неимуществени вреди. Със същото решение е отхвърлил и исковете за имуществени и неимуществени вреди, предявени от Ф. Чифели срещу Министерство на финансите, вследствие на нарушение на правото на ЕС, по отношение на депозити на ищеца в КТБ АД. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е обосновал извод, че са налице законовите предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС, реално претърпени вреди за цитирания период и причинноследствена връзка между вредите и установеното незаконосъобразно бездействие. По делото е приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен. Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че ищеца е бил титуляр на четири депозита, както следва: 1. договор за срочен депозит 4х4 с размер 296 500,17 лева; 2. договор за преференциален депозит с размер 545 811,50 USD; 3. договор за преференциален депозит с размер 216 507,62 EURO; 4. безсрочен депозит с размер 681,40 лева. Съдът е установил, че въз основа на уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, подадено от Ф. Чифели на 05.11.2014 г. уведомява КТБ АД, че за вземанията му произтичащи от вземания по договор за срочен депозит 4х4 с размер 296 500,17 лева и лихви и вземания по договор за преференциален депозит с размер 545 811,50 USD и лихви са прехвърлени на Таргет Медия ЕООД и на това основание КТБ АД (в несъстоятелност) е закрила на 07.11.2014 г. двете банкови сметки обслужващи тези депозити. Затова при формиране на гарантирания размер на влоговете на Ф. Чифели участват само останалите два депозита: договор за преференциален депозит с размер 216 507,62 ЕURO и безсрочен депозит с размер 681,40 лева. От приложените банкови извлечения към удостоверението от КТБ АД (в несъстоятелност) по тези депозити се вижда, че от депозита в евро се прехвърлят 100 078,24 евро към Фонд за гарантиране на влоговете, а от депозита в лева се прехвърлят 263,98 лева към ФГВБ. С решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ АД; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен. Искът за вреди, изразяващи се в неплатени лихви върху гарантирания депозит от 196 000 лв. се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ АД орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ АД за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ АД под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ АД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ АД, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ АД не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ АД не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ АД, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. В случая е налице неизпълнение на парично задължение, обосноваващо търсените вреди от забавено плащане, в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. Вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г., както правилно е приел първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите на БНБ за липса на претърпени вреди. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на вреди, резултат от тази забава. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в оспорваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. На следващо място при постановяване на допълнителното решение, настоящата инстанция счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на БНБ за дължимост на разноски за производството. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 19.06.2019 г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящия съд, на касационния жалбоподател БНБ разноски не се дължат. Неоснователна е претенцията на ответника по касация Ф. Чифели за присъждане на разноските пред Върховния административен съд, тъй като по делото пред настоящия съд не са представени доказателства за договорено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство. Претенцията на процесуалния представител на ответника Министерство на финансите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е неоснователна и не следва да бъде уважена. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ са специални разпоредби по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, или на юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос не е празнота в правото, която да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ за едната страна по спора - ищеца. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение