Решение № 678 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2008 г.

Решение № 678 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) Образувано е по жалба на К. К. А. против въззивно решение № 420/30.11.2007 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 661/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като излага съображения относно материално-правния спор и основателност на иска, който според А. е доказан. Ответниците по касация А. М. С. и Ц. М. И. чрез адв. С възразяват по реда на чл. 218г ГПК, както поддържат, че предявеният от А. иск е недопустим, поради което и правилно производството по него е прекратено, а първоинстанционното решение е обезсилено. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил това на първостепенния Сливнишки районен съд, е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че липсва правен интерес от предприетата искова защита, защото между насрещните страни не съществува спор за материално право по см. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Освен това, да част от терена с влязло в сила решение по чл. 97, ал. 1 ГПК са отречени права на собственост за ищцата по реституция ЗСПЗЗ спрямо същите ответници. Това значи, че решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не може да пререши този спор, а за останалата част от земята е останала открита защитата по чл. 108 ЗС. В касационната жалба няма възражения и доводи по повдигнатите в решението процесуални проблеми. Касаторът изразява несъгласие, че съдът бил зачел права на собственост върху имота в полза на ответниците, като събраните по делото доказателства били достатъчно основание "да дадат ясна представа за фактологията по спора". Правният интерес е процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което касационната инстанция ще извърши и сама преценка за наличието й по конкретното дело, съответно за точното приложение на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) от въззивния съд. В рамките на тази проверка, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. По иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът следва да установи между няколко претендиращи лица кой от тях, респективно от наследодателите им е бил собственик на конкретен имот преди отнемането му по някоя от хипотезите по чл. 10 ЗСПЗЗ. Такъв спор в случая липсва, както обосновано е приел и въззивния съд. Ищцата иска да се установи, че нейният баща К е бил собственик на спорния имот към 1956 г., когато той бил завзет от ТКЗС. Ответниците поддържат, че са собственици на същата земя към настоящия момент на основание, възникнало в много по-късен момент. Те нямат реституционни претенции, не са заявявали права за него по чл. 11, ал. 1 нито се ползват от решение на ПК или на районен съд по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Не са подавали иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито има висящ процес с такъв предмет, а след 12.05.2007 г. не биха могли и да го предявят (ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 13/09.02.2007 г.). Следователно, спорът е за собствеността върху земята към настоящия момент между лице, позоваващо се на реституция по ЗСПЗЗ и такива, които черпят права от други придобивни основания. Този спор няма как да бъде разрешен чрез решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което и липсва правен интерес от такъв иск. Съдът, също така е установил, че в полза на наследниците на К. Х. има решение на ОСЗГ, с което им е възстановена собствеността в реални граници върху процесния имот. Те, включително и К. А. са предявили иск по чл. 97, ал. 1 ГПК против Ц. И. и А. С. - ответници и по настоящото дело. По този иск правата на И. и С. върху реално обособена част от имота с площ от 800 кв. м са зачетени пред тези, претендирани по земеделска реституция и решението е влязло в сила. То няма как да бъде пререшено въз основа на едно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. За другата част от 1520 кв. м няма произнасяне по съществото на спора, тъй като решението на въззивния съд е било обезсилено от касационната инстанция. Върховният касационен съд по гр. д. № 1212/2004 г. е приел, че правният интерес е за предявяване на ревандикационен иск поради по-силната защита, която дава от установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК. В заключение, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касация не са представили доказателства за сторени от тях съдебно-деловодни разноски в инстанцията, така, че такива не им се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение