Решение № 15519 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2020 г.

Решение № 15519 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. Колева против решение № 1212 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 2569/2019 г. на Административен съд - Пловдив. С него е отменено, като незаконосъобразно негово решение № 16/04/1/0.0.2814/3/01/04/01, изх. № 01-6500/1153 от 1.08.2019 г. за отказ от изплащане на финансова помощ и са присъдени разноски. Прави възражения за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна – А. Камбурски, в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 3, т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., като е следвало органът да издаде писмо, в което да посочи удължения срок за обработка на подадената заявка за окончателно плащане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Камбурски против решение № 16/04/1/0.0.2814/3/01/04/01, изх. № 01-6500/1153 от 1.08.2019 г. за отказ от изплащане на финансова помощ, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 49, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 50, ал. 3 и ал. 4 и чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане № 16/04/1/0.0.2814/3/01 по договор № 16/04/1/0.0.2814 от 30.06.2016 г. в размер на 38 420, 80 лв. Изложени са доводи за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при допуснати административнопроизводствени нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди, че не е виновен за липсващите документи, доколкото е следвало да изчака законовите срокове за получаване на становища от РИОСВ-Пловдив и БАБХ, което неправилно е прието за бездействие от страна на органа. Съдът е събрал в цялост административната преписка, както по одобряване и финансиране на проекта, така и по иницииране и отказ от изплащане на финансовата помощ. Установил е, че между ДФЗ и А. Камбурски е сключен договор № 16/04/1/0.0.2814 от 30.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от ПРСР 2014-2020 г. за закупуване на специализирана техника за модернизация на съществуваща ферма за отглеждане на млекодайни крави. В изпълнение на договорни и нормативни изисквания на 22.01.2019 г. ползвателят е подал заявка за окончателно плащане на стойност 38 420, 80 лв. При извършване на административни проверки органът е констатирал неизпълнение на изискванията на т. 23, т. 24 и т. 26 от Приложение № 13 към чл. 45, ал. 1 от Наредбата, а именно, че към заявката не са представени копие от становище на Българската агенция по безопасност на храните, че земеделското стопанство отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарните изисквания, копие от становище на БАБХ, че земеделското стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията и копие от удостоверение за регистрация на животновъден обект. Във връзка с установеното е изпратил писмо от ДФЗ до ползвателя, с което му е дал 15-дневен срок за предоставяне на необходимите документи. В изпълнение на указанията, на 3.04.2019 г. Камбурски е представил писмо от РИОСВ-Пловдив за преценяване необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда и е посочил, че в изпълнение на предписание на БАБХ животновъдният обект е преместен, като след издаване на решението на РИОСВ, същият ще бъде регистриран от БАБХ и ще бъде издадено становище, удостоверяващо, че земеделското стопанство отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните. Към писмото е представил становище изх. № 782 от 2.04.2019 г. от директора на ОДБХ-Пловдив, че земеделското стопанство и дейността му отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възраженията и представените доказателства, органът издал оспореното решение за отказ от изплащане на финансова помощ в размер на 38 420, 80 лева. Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка и събраните гласни доказателства, съдът е изследвал наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК. Приел е, че решението е издадено от компетентен административен орган при извършено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Счел е, че органът на основание чл. 47, ал. 3, т. 3 от Наредбата е следвало да удължи срока за обработка на заявката за плащане с времето за събиране на необходимата информация от компетентните органи, за което да уведоми ползвателя. На следващо място съдът е посочил, че не са налице съмнения за "нередност" и "изкуствено създадени условия" по смисъла на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, които да водят до налагане на финансова корекция, тъй като органът не е изследвал вида, степента и налице ли е вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнение на приходите. Счел е, че административният орган не е спазил задължението си да провежда образуваните пред него производства в съответствие с основополагащите принципи на АПК. При наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК е отменил оспорения административен акт. При това е пропуснал да изпълни задължението си по чл. 173, ал. 2 АПК и да върне преписката за издаване на нов акт. Така постановеното решение е неправилно. Основателно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приел, че решението за отказ от изплащане на финансова помощ е издадено при липса на мотиви, допуснато нарушение на процесуални правила и в противоречие с материалния закон. В акта са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването му, като на ползвателя не му е нарушено правото на защита, доколкото същият е уведомен за започналото производство и му е дадена възможност да представи допълнителни документи, доказващи изпълнението на проекта в срок. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредбата, одобреният проект се изпълнява в срок до 24 месеца, считано от датата на подписването на договора, който за ползвателя е изтекъл на 30.12.2018 г., като заявката за окончателно плащане се подава в срок не по-късно от един месец след него /чл. 45, ал. 2/. Безспорно е установено, че Камбурски е подал заявката си на 22.01.2019 г., спазвайки нормативно установеното изискване за срочност, но към нея не е приложил всички изискуеми документи съгласно приложение № 13 към чл. 45, ал. 1 от Наредбата. Задължение на всеки ползвател е най-късно до края на изпълнението на проекта да отговаря на всички задължителни стандарти, отнасящи се до подпомаганите дейности, в т. ч. опазването компонентите на околната среда, фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, ветеринарно-санитарните изисквания, безопасността на храните и фуражите, хигиената, безопасните условия на труд /чл. 50, ал. 3/, което се доказва с документи по т. 23, т. 24 и т. 26 от Приложение № 13. Във връзка с установената липса, административният орган е изискал от Камбурски да му бъдат предоставени необходимите удостоверения/становища от БАБХ, за да приключи обработката на заявката за окончателно плащане. Представеното в отговор писмо от РИОСВ-Пловдив, че инвестиционното предложение "Кравеферма за отглеждане на крави за мляко" подлежи на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС не попада сред документите по Приложението, още повече, че сключеният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е за закупуване на техника и не предвижда извършване на СМР, като животновъдният обект е следвало да отговаря на изискванията за регистрация още към подаване на заявлението за подпомагане, а не към датата на подаване на окончателната заявка за плащане. Неотносимо е и даденото предписание от ОДБХ-Пловдив от 13.06.2017 г. за привеждане на обекта в едномесечен срок в съответствие с изискванията на Наредба № 44/2006 г., доколкото преместването на обекта не влияе върху изпълнението на договорни задължения. Отделно от това от датата на предписанието до датата на подаване на заявката за окончателно плащане е изминал дълъг период от време, в който ползвателят е могъл да приведе обекта и да се снабди с необходимите за това документи. Неправилно Административен съд-Пловдив е тълкувал разпоредбата на чл. 47, ал. 3, т. 3 от Наредбата, която гласи, че срокът по ал. 1 може да бъде удължен, когато при обработка на заявката за плащане органът установи необходимост от предоставяне на становище и/или информация от други органи или институции – до датата на получаването им в Разплащателната агенция. В тази връзка съдът е посочил, че ДФЗ е следвало да удължи срока за обработка на заявката, като уведоми за това ползвателя. Съдът обаче не е съобразил цялата разпоредба на чл. 47, в която ал. 1 са посочени действията и е указан срокът, които органът следва да извърши по подадените заявки за междинно/окончателно плащане. Записано е, че в тримесечен срок от постъпване на заявката, органът извършва проверка на документите, може да извърши проверка на място, одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или на цялата помощ, както и изплаща одобрената финансова помощ. В ал. 2 на чл. 47 е указан срокът, в които органът при констатирана нередовност или липса на документи, може да ги изиска от ползвателя, а в ал. 3 са посочени случаите, в които може да бъде удължен срока, като изрично е посочено по ал. 1. От анализа на цитираните разпоредби следва да се направи извод, че удължаването на срока е относимо към произнасянето по заявката за окончателно плащане, а не за набавяне с допълнителни документи. Иначе казано, разпоредбата на чл. 47, ал. 3, т. 3 се отнася за определения инструктивен срок за органа, който е длъжен да се произнесе по заявката за междинно или окончателно плащане по ал. 1 и който при възникнала необходимост и само в изброените случаи може да бъде удължен. Първоинстанционният съд не е съобразил и забраната по чл. 47, ал. 10 от Наредбата, според която не се допуска коригиране или поправяне на заявките за плащане и приложените към тях документи извън случаите по ал. 8 /очевидни грешки/, каквито набавянето на становища/удостоверения от БАБХ не са. Представените след подаване на заявката за окончателно плащане документи правилно не са приети от административния орган с оглед изискването на чл. 45, ал. 2 от Наредбата, поради което и не са нарушени принципите на АПК. Неправилно в решението си административният съд е посочил, че органът не е изследвал елементите на понятието "нередност". Решението за отказ от изплащане на финансова помощ е издадено на основание ЗПЗП и Наредба № 9/2015 г., като органът не твърди наличие на нередност, за да бъдат излагани мотиви в тази насока. Изрично е посочено, че ползвателят не е изпълнил нормативните си задължения по чл. 50, ал. 3 от Наредбата, а именно да отговаря на всички задължителни стандарти, отнасящи се до подпомаганите дейности, в т. ч. опазването компонентите на околната среда, фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, ветеринарно-санитарните изисквания, безопасността на храните и фуражите, хигиената, безопасните условия на труд, за което да представи изискуемите по Приложение № 13 документи. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2015 г., издадена на основание чл. 9а ЗПЗП, съгласно нейния § 2 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по отказ от изплащане на финансова помощ е проведена по Наредба № 9/2015 г., издадена на основание чл. 9а ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което административният акт е основан на чл. 49, ал. 1 и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата. Съдът не е съобразил и преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП /обн., ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, ал. 2 от ПРСР 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Именно в изпълнение на цитираната разпоредба и с оглед на момента на започване на производството, органът се е позовал в решението си на Наредба № 9/2015 г., в чийто чл. 49, ал. 1 са изброени условията при които Разплащателната агенция може да откаже изплащане на помощта. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил решението за отказ от изплащане на финансова помощ, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на делото и направените искания от процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции, А. Камбурски следва да заплати 200 лева в определен от съда размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение